Протест, за който медии неуморно бълват, без да спират да се потят, всъщност вече няма. Спихна. С оттеглянето на искрено протестиращи, които не ни бяха показани нито с вербални възможности, нито с лица и лидерско мислене, на улицата останаха вечно протестиращи агитки, тълпа, идентифицирана с присъствието на маргинални политици и също толкова маргинални партийки. Това е и първата причина да продължава да важи твърдението, че граждански протест няма. Защото той няма конкретни искания, няма идеология, няма лице и няма лидери. Има празни палатки на две кръстовища и в “триъгълника”, както и среднощни изстъпления на банди граждани, които нарушават обществения ред. Така те изпълняват политическата поръчка на задкулисието и на главния Метежник – оставка на правителството и на главния прокурор. Всъщност “протестът” се оказа сбирщина от шепа пешки, които Някой мести, искайки да остави впечатление за “всенароден протест”.
Тълпа, която няма как да предложи на обществото идеи за дебат, свързан с настоящето и с бъдещето. Да предложат алтернатива очевидно не е по възможностите на т.н. “протестиращи”. A знаем, че всяка протестна енергия се реализира успешно само със смислени послания и с действия, които да привличат обществено доверие. Затова протестът отдавна е провален. Пардон, употребен! Засега той продължава да произвежда само негативна енергия и да отблъсква нормалните граждани. Защото ставаме свидетели само на опасно поведение, насочено срещу конституционния ред, законите и демокрацията. Става въпрос за хора, които са привърженици на хаоса и агресията. Опитват се да компенсират усещането за собствената им личностна незавършеност с омраза към останалите граждани. По всичко личи, че те не обичат себе си. Затова първото, на което трябва да се научат е да се заобичат, опитвайки се да се променят като се социализират. Иначе ще продължат да живеят с това усещане за незавършеност. Ще се вкопават все по-дълбоко в социалната си самота на неуспели.
Протестите и спортните агитки са подходяща възможност за проявленията на всяка тълпа. В такива случаи поведението на участниците в нея се определя най-вече от техните инстинкти, които не са приемливи за общоприетите социални норми. Обединяващото помежду им са негативните действия, които те извършват в условия на анонимност, приповдигнaта емоционалност, необуздана агресивност и склонност към насилие. За тях да са пешки в нечии ръце им дава сигурност и сили за властване над другите граждани като рушат и изпитват от това удовлетворение. С тях не може да се води диалог, поради дефицит да умения за обработване на информацията, която се подава към тях. Първият психолог, който се занимава с психологията на тълпата е Густав Льобон (Gustave Le Bon), който класифицира тълпите и поведението на отделната личност в тях. Спаред него, “познаването на психологията на тълпите е средство за държавника, който иска не да ги управлява — това днес е много трудно, но поне да не бъде изцяло управляван от тях. Психологията на тълпите показва колко слабо е въздействието на законите и институциите върху тяхната импулсивна природа и доколко тълпите са неспособни да имат някакви мнения извън внушените им. Те не биха могли да бъдат водени от правила, произтичащи от чистата теоретична справедливост. Единствено впечатленията, породени в душата им отвън, са в състояние да ги привлекат.” (“Психология на тълпите”, Густав Льобон)
Протестът, за който говорим не е хомогенен. Участниците в него нямат общи убеждения и вече сме свидетели на разединението мужду тях. Всяко от мяркащите се политически лица иска да легитимира протестиращите като негов електорат. Дори т.н “Отровно трио” не е в състояние да създаде и най-слабата илюзорност за монолитност и колективен дух. Няма никакво ценностно присъствие, затова и протестът бързо започна да затихва и да се разпада. Затова са и тези опити за разсредоточаване на малобройните агитки под лозунга за “блокиране” на отделни институции. Успоредно с това нараства недоволството на останалите граждани, които не са съгласни протестиращите да посягат на техното право на придвижване. Тече процес на натрупване на негативно отношение към провокативното и безотговорно поведение, което е в нарушение на законите и обществения ред. Конституцията осигурява равни права на всеки български гражданин. Но недосегаеми и облагодетелствани няма как да има в една правова държава.
Всеки има право на протест, гарантирано му от конституцията. Всеки справедлив протест има фокус, а искането на оставка не е фокус. Това е по-скоро прикритие на незрялост и на политическа инвалидност. Политическа инвалидност, която поразява не само протестиращите, тя трови и нормалния политически въздух в държавата. Защото този протест бе лишен от справедливост още на старта, когато правото на протест се превърна в юмрук, окачени бесилки и черни чували… Този протест изобличи докрай личността на сегашния президент и на всички онези неуспели политици, които се възползват от тълпата, за да реализират предизборните си кампании и пъкления си план за сваляне на законно избрано правителство. За тях това е единствения начин да влязат във властта през задния вход – чрез служебното правителство, а не чрез избори.
Има протест, няма протест… Оставям ви сами да решите.
