В моята педагогическа практика винаги най-важното е било да уважавам индивидуалните различия между учениците – начинът на възприемане и учене, интересите, темперамента, нагласите им. Точно тази толерантност и търпение ме изпълват с очакване за личния успех на всeки ученик. Имало е случаи, в които се е налагало да положа много повече усилия, докато заедно с него постигнем нещо много малко, което да посоча като постижение. И така да му придам самочувствие, мотивирайки го за успех. За съжаление, не винаги е толкова лесно да се преодоляват различните категории проблеми. През последните години самото отношение на децата към ученето и училището се промени. Това създаде и продължава да създава много затруднения, които в отделни случаи започват да се натрупват. Но до това може да доведе и самото неназоваване на проблема, неговото неглижиране или липсата на диалог дете-родители и родител-учител.
Имате ли ученик в семейството? А достатъчно близки ли сте с него, за да си признаете, че има проблеми в ученето или в поведението. Ако не сте сигурни в отговора, не се колебайте и си припомнете колко време отделяте за него напоследък. А колко често сте присядали заедно, заинтригувани от онова, което му се случва в училище? Убедена съм, че много от родителите подминават пренебрежително забележките, които тяхното дете получава за лоша дисциплина в училище. Добре е да знаят, че една от причините за на успешното учене може да е липсата на внимание по време на час. В такива случаи ученикът пречи на учителя и на съучениците, но най-вече на себе си. А прави ли ви впечатление, че пред вас детето ви всеки път декларира желание да бъде добър ученик, но предвид индивидуалните му особености на развитие, това не се случва. Отделете повече време, за да го подкрепите, проявявайки разбиране – сигурно има нужда от вашата помощ.
Много родители пренебрегват особеностите на своето дете в поведенческата и в познавателната сфера. Често го притискат, не скривайки по-високите си очаквания за него. В такива случаи може да се стигне до там, че вашият син или дъщеря ви да изгубят всякакъв стремеж към успеха, защото не намират подкрепа и разбиране от страна на родителите или на учителите. Постижението като ценностна категория започва да изглежда за тях невъзможно, защото детето ви постепенно свиква да приема себе си за неспособно да се справи с ученето. Другата крайност е пълното безразличие и примиряване с неговите възможности. А истината е, че всяко дете може. Но е вярно също, че може толкова, колкото способностите му позволяват. За целта е нужно съвсем малко – да открием навреме какво го затруднява, за да разберем кога и къде да му помогнем, заставайки редом до него, а не срещу него. Най-страшно е, ако детето има проблеми с ученето и в поведението, но родителите не искат да признаят за съществуването им по различни причини. Да си “затвориш очите” не е решение. Подобна позиция не е в интерес на самото дете, защото така го лишаваме от полагащата му се обща или специализирана помощ.
Кога да започнем? Не подценявайте информацията, която сте получили от учителя – често това е сигнал за затруднения. Изоставането може да се превърне в причина ученикът да се разсeйва, да прибягва до странични занимания по време на час и т.н. Затрудненията може да се появят още в етапа на ограмотяването, докато е малък ученик. По-късно те се задълбочават при запаметяването и възпроизвеждането на информация. Симптом на такова задълбочаване на затрудненията може да са проявите на агресивно поведение. Предразположеност към това се наблюдава най-вече при децата с общи проблеми в ученето, а не при тези със специфични обучителни трудности, за които бихме могли да поговорим друг път. Но добре е родителите да проследяват общото изоставане или да следят за трудности по отделни теми или по различните предмети. Често ученикът се нуждае от малка подкрепа, за да се ентусиазира за самостоятелно справяне.
След знаците и сигналите за едно или друго изоставане в ученето или отклонение в поведението, е добре да сте по-близо до вашето дете. Говорете с него по начин, по който няма да допуснете подценяване на училищните изисквания или да го настроите срещу учителя. Напротив, използвайте момента, за да укрепите неговия авторитет и този на училището. В много случаи, единствен учителят работи по проблема и вие трябва да цените тези му усилия. Обединете се, и при нужда заедно потърсете специализирана помощ, която не е нещо, което трябва да пренебрегвате или да подценявате, нито пък да се срамувате да потърсите. Това може да стане в самото училище, където вече има добре подготвени психолози. А за децата със специфични потребности съществуват и ресурсни учители. Дейността, която те извършват е насочена към справяне с ученето и с интегрирането на тези ученици в училище.
Накрая искам да споделя, че не бива да допускате проблемите на вашето дете да се свързват само с интелектуални затруднения. Това може да ви е внушено от познати, от учителя, а и вие самите може да започнете да мислите така. Трябва да знаете, че ако на един ученик му се дават задачи за справяне според възможностите му, той ще изпитва удовлетворение от успеха, както всеки друг негов съученик, справящ се с по-сложни и трудни задачи. Важно е да се отчита скалата на промените в неговото развитие и свързаните с това темпове. Мотивацията за един ученик започва с онова, което той вече може. От вас също зависи кога и в кой момент детето ви ще се докосне до успеха – до неговия успех, който не бива да сравняваме с качеството на успеха на друго дете. Обърнете внимание на индивидуалните му потребности и възможности. Ориентирайте се – има много книги, написани от специалисти. Осведомете се за проблемите на вашето дете, като се консултирате и с подходящите специалисти. Преценете дали то има нужда от корекционна или обучителна помощ. Станете активен фактор в този процес, а не страничен наблюдател. Обединете позицията си с тази на учителя или на специалиста, с когото детето ще работи. Не забравяйте, че личното му достойнство започва да укрепва първо в семейството. Ако помните това, вие ще се погрижите навреме детето ви да израсте и да се формира като уверен в себе си гражданин.
