„ИМАТЕ ОЩЕ ЕДНА СЕДМИЦА!”

имате още една седмица
Време за четене: 3 минути

В момента чета “България: превръщането в сателит. Анализ на политическите събития (1944-1953)” от Никола Долапчиев. Изключително ценно издание, в което между другото става дума и за оная паметна схватка между Никола Петков и Георги Димитров по време на 80-то заседание на Великото народно събрание, когато се обсъжда новата т.н. Димитровска конституция. На това заседание един срещу друг се изправят Никола Петков и Георги Димитров. Никола Петков – отличникът на Сорбоната, земеделецът и борец за свобода и народовластие, а по думите на тогавашния американски посланик Мейнърд Барнс -“най-смелият мъж на Балканите“. Георги Димитров – завършил само начално образование, но “вожд и учител на българския народ” и “водач на световния пролетариат”. Поводът за словесния двубой – депутатът и опозиционер Никола Петков нарича бившия “герой от Лайпциг” страхливец. Заявява, че ако е бил такъв голям революционер е нямало да го търси чак от Москва, за да стане член на Отечествения фронт. Георги Димитров му отговаря злобно, че земеделецът ще получи това, което заслужава и му отправя открита заплаха с думите: „Голям герой сте вие, но никой няма да ви спаси. Аз ще ви кажа, че вие сте една пачавра политическа.” Никола Петков не му остава длъжен и му напомня, че „с мъст не се управлява”. Веднага след това „вождът” нарежда дневния ред на заседанието да бъде променен, като е вкарана точка втора – задържане и даване под съд на депутата Никола Петков. Докато след речта си той бавно слиза от трибуната, имунитетът му е вече отнет с мълниеносно гласуване. По даден от Антон Югов знак “депутати-квестори” тръгват към Петков, за да го изведат извън парламентарната зала и да го предадат на агентите. Денят е 5 юни 1947 година, когато Петков е откаран в килия №15 в болницата на Софийския централен затвор. През това време – от 9 юни до 19 юли 1947 година, Димитров ще работи грижливо по подготовката на всички детайли по скалъпяване и фалшифициране на съдебен процес срещу Никола Петков.

Защо реших да ви припомня този епизод от българската история? Защото в него има обстоятелства, който трябва да бъдат преосмислени предвид друг подобен случай в най-съвременната ни парламентарна история. Спомняте си как след като се закле, настоящият президент Румен Радев направи първото си обръщение към Народното събрание. Когато една част от депутатите реагираха и изразиха шумно недоволството си, че новият държавен глава не представи и не прочете както трябва речта си, той пък им отвърна като ги заплаши от парламентарната трибуна: ”Имате още една седмица!” Тогава парламентарната група на БСП го подкрепи с бурни аплодисменти, а част от недоволните депутати напуснаха залата. В нормалните държави за такава заплаха към депутати, отправена от парламентарната трибуна в парламентарна република, обикновено се иска импийчмънт на президента.

Кое е общото между двата случая? Общото е същата безцеремонност и незачитане на принципите на парламентаризма. Депутатът Никола Петков е брутално заплашен от човека, който е решил, че неговото мнение е единствения политически инструмент от позицията на мeродавността. Заплахата на новоизбрания български президент Румен Радев към депутатите в дясната половина на парламентарната зала звучи по същия начин, поради което не мога да приема опитите тогава на някои коментатори да го защитят, да омаловажат случая и да го оправдаят с неопитността на новоизбрания държавен глава. Отправянето на заплахи към депутат/депутати за последваща саморазправа от парламентарната трибуна, може да бъде определено единствено като брутална демонстрация на “вседържавие”, сбъркано упражняване във вождизъм, дефицит на респект към конституцията и закона. И в двата случая излиза, че политическата воля на избирателите, чийто изразител са народните избраници, няма никаква стойност. Нещо повече – Георги Димитров поставя себе над тази политическа воля и над съдебната власт, като нарежда веднага промяна на дневния ред, за да бъде решен спешно въпроса с арестуването на депутата Никола Петков. Изборът на Никола Петков за народен представител е касиран. Георги Димитров наистина не си поплюва и сам се заема с физическото мяу унищожаване – през следващия месец и половина той работи върху всички детайли на обвинението в скалъпения процес, така че земеделецът да бъде осъден на смърт.

Един паралел за два парламентарни случая… Един паралел, който трябва да се преосмисли по начин, който да ни предпази от възможността това повече да не се случва. Политически належащо е, защото познанието за тези случаи в историята на българския парламентаризъм е важно и базово – случилото се не бива нито да се забравя, нито да се оправдава. Обратното ще е компромис, който ощетява парламентаризма, демокрацията и бъдещето ни. А и защото от време на време трябва да си спомняме за сър Уинстън Чърчил: “Комунистът е като крокодил – когато си отвори устата, не можеш да кажеш дали се усмихва или се кани да те изяде.” А и за да не забравяме думите на Никола Петков: ”С мъст не се управлява“…. И умната! Какво и кого избираме, зависи вниаги от нас като избиратели…

error: Свържете се с автора за разрешение!!