Мога много да напиша за вчерашното изявление на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, но това ще означава да затъна в детайлите…..(вместо тях предпочитам многоточието). Надявам се други хора в ГЕРБ да си свършат работата и да помислят най-после за комуникационната политика на партията.
А аз ще предпочета да погледна изявлението от позицията на голямата картина. Защото казаното от Борисов е само една реплика на главното, което той остави неизказано. Защото и много пъти преди това съм го казвала – Борисов е признат лидер и като такъв той не само вижда голямата картина преди другите, но и съзира повече нейни части. Това му позволява да преценява ситуациите, вземайки предвид дори една такава променлива величина, каквато са резултатите от изборите за Общински съвет в Пазарджик.
Дълги години преподавах латерално мислене по системата на професор Едуард де Боно и оттам знам, че ако притежаваш умението да виждаш голямата картина, означава, че можеш не само да идентифицираш проблемите, но и да откроиш и да посочиш възможностите. А ние чухме от Борисов една графично изобразена реалност, провокирана от резултатите в Пазарджик. Нещо повече – типично в неговия стил, в определени моменти той използва доста ярък художествен език. Очевидно е тактически ход, който подсказва скритото му намерение да действа не крайно, а да даде възможност за последващи добре обмислени ходове на останалите съуправляващи в правителството. И както в латералното мислене се казва – придвижването оттук-нататък да се случи естествено и в правилната посока. Най-често именно от Борисов сме чували, че държавата за него е много важна.
А моментът е точно такъв. Защото на България й предстои да приключи това дълго пътуване като страна-членка на Европейския съюз. Точно с това правителство е свързан този специален момент и който го прецени като такъв, да знае, че това е неговият звезден час. И само фокуса на настоящите задачи на правителството, поставени в контекста на голямата картина – влизането ни в Еврозоната, може да оправдае гледната точка за управлението оттук-нататък. А отговорната позиция е да бъде оставен настрани собствения дневен ред и Его. Изкуството е да накараш и другите от екипа да видят цялата картина, а не само своята част от нея. И макар че моите лични впечатления от екипната работа на правителството са добри, идеята за преформатиране издава съществуването на проблеми, касаещи вътрешната координация. Така че колкото по-добре съуправляващите схващат голямата картина, толкова по-голям ще е потенциалът им да продължат да работят в коалиция. Само в този контекст може да бъде разчетено посланието на Борисов, ако той продължава да е отговорен лидер на партия-мандатоносител.
Може да се спори дали казаното от лидера на ГЕРБ е със стойността на “жълт” или на „червен” картон като при играта на футбол. Но какъвто и да е цвета, този знак не може да бъде пренебрегнат – както от останалите съуправляващи, така и от опозицията. Но знам, че няма място за емоционално говорене, както за натрапване или за мерене на Его. Гарантирам ви, че ще загуби всеки, който реши да върне държавата ни във времето на изгубените преди това „четири години” на хаос и реши да ни извади от графика на основното събитие – влизането ни в Еврозоната. Правителството с премиер Росен Желязков трябва да продължи дейността си, ръководено от тази перспектива. С това правителство ще трябва да пресечем този „мост”, защото само ГЕРБ/СДС, БСП и ИТН най-добре знаят как са стигнали до него и какви политически компромиси им струва. Остава да разберем колко сигурно е ДПС-Ново начало да продължи подкрепата си за правителството. От тази гледна точка трябва да се очертае и следващия хоризонт на възможността да се развива една нова политическа култура, свързана с коалиционното управление, което и в бъдеще се очертава да е единствено възможното. А има и още една причина – политически безотговорно ще е държавата ни да бъде тласната отново към хаоса и да бъде оставена на тези, които вече са доказали, че нито могат да управляват, нито могат да носят отговорност за зулумите, които нанесоха на България.
