Четем днес изследване на АЛФА РИСЪРЧ, че за партия, която все още я няма на политическия пазар е отчетена подкрепа 14,9 %. Това може да се случи само в държава, в която социологията е стигнала дъното. Не бих искала да правя такова обобщение за българската социология като цяло, но начина, по който тя се представлява от отделни нейни представители, предизвиква само негативни реакции у българските избиратели. Знае се, че малцина вече й вярват. А и да отговориш с “да” или „не” не се основава на сложна преценка. Мисля си, че става дума по-скоро за моментно проявена интуиция за бъдещо решение. Затова аз никога не го обвързвам с момента на гласуването, когато у всеки избирател проговорва очакването за сигурност и гаранции за спокоен живот. Тук нямам предвид избиратеилте от категорията на маргиналите, на които им е “подшушнато” с кой номер бюлетина да гласуват.
Подобно анонсиране за политически успек като това на Trifonov може да предизвика само насмешка у нормалните български граждани. Но този пример е само един щрих от опита за подмяна на политическата действителност. Целта е ясна – да се формира впечатлението за поява на много “стабилни” “нови” политически играчи, а въпросното лице да ни бъде представено като едно от тях. Но той нито е нов, нито е стабилен, нито е ….политик! Тези, които “дърпат конците” в момента и които са режисьорите на сценария за сваляне на правителството и за окепазяването на ГЕРБ и на Борисов, са авторите на тази “масовка” от файтон-партийки. Пардон, от фантом-партийки! Така се въздейства психологически на избирателите на ГЕРБ и се разколебават нагласите им. Правят се внушения за руиниране на ГЕРБ, което едва ли е вярно в мащабите, които се лансират публично.
Същият подход на хиперболизиране на електоралната подкрепа се наблюдава и по отношение на ДеБъ, чието присъствие в политическато пространство се регистира единствено с… пърформанси и самодейно улично театро. Но политиката изисква нещо много по-сериозно от това. Без съмнение това не е и безпринципното атакуване на опонента с компромати, с фалшиви новини и с дезинформация. Истината е, че през последните години преобладаваща част от българите преоцениха отношението си към политиката. Дори отдръпването от нея и отказа да се гласува е симптоматчно за неговата алиенация. Очакването му все повече е свързано с нейното прагматично изражение – действително свършената работа. Обещанието какво някой щял да направи, ако утре дойде на власт, вече не е привлекателно за избирателите.
Днес никой не би искал лица като Manolova, Ninоva, Trifonov…, свързани по различен начин с времето на 90-те да ни се представят като носители на промяната. Особено ако са като Шоумена, който няма какво да даде на нацията, защото чалгата и простотиите от екрана не са това, което българите биха искали. Или като Ninova, която ще остане завинаги свързана с грабителската приватизация. Manolova ли? Тя е политически абсурд! Или като Ристьо, който сам признава провала си като министър на правосъдието, протестирайки днес срещу собствените си реформи. Интуицията ми подсказва, че те са неприемливи за преобладаващата част от българските граждани. Иначе конфликтът ще остане и ще продължи. Тогава на площадите, а не само на площада в София ще излязат много повече граждани. Обяснението е, че те никак не се вписват в очакването за промяна.
Контрастът в българския политически живот днес е между усещането на избирателите и онова, което мрежoвите коментатори им поднасят като интерпретации. Върви една измамна подмяна и умишлено провокиране на обществените нагласи в режисирана от задкулисието желана посока. Информационната среда се пренасища със спам, белязан от фалшиви новини и дезинформация. Тактическия смисъл на това е българина да бъде затрупан с преобладаващи лъжовни и негативни факти за управлението и управляващите. Подобно жонглиране не трябва да му позволи да оцени и да премисли кое е истина и кое е фейк. Стига се до там, че всяко съждение започва да се възприема автоматично за коректно. Точно на това разчитат и манипулаторите на обществено мнение. И тъй като пустословието се настани трайно в българската политика и успя да победи интереса на българите към фактите и тяхната истинност, продължава да се надгражда единствено негативното и отрицанието.
Сериозният аспект на конструкцията “промяната срещу статуквото” е да се изясни кой всъщност представлява статуквото и кой може да представлява промяната. Няма как тридесет години да се правиш на политик и днес да се обявиш или да те обявят за промяната. Мисля, че в случая е по-спешно и по-уместно да говорим за опасност, която застрашава един желан обществено–политически процес, олицетворен в промяната. В този контекст от всеки българин се очаква да прояви прагматизъм, да отсее професионализма от дилетантщината, компетентността от безпринципното говорене, но и да види своевременно скритите опасности за демокрацията, свързани с подмяната на действителността и обръщане на фактите и истината.
