От медиите научавам, че пред Руския културно-информационне център била експонирана изложба, посветена на Св. Св. Кирил и Методий. И там може да се прочете следния текст: ”Св Кирил, по прозвище Философ (827-869) и неговият брат Методий Моравски – родени в гръцкия град Солун, реформатори на славянската азбука, създатели на църковнославянския език, първи разпространители на грамотността и просветата в Русия.” И веднага бързам категорично да кажа, че в този текст има поне три неистини, които аз ще се опитам да опровергая.
Първата, по това време Солун не е гръцки град, а е вторият център на Византийската империя, след столицата й Константинопол. Съществуват исторически данни, че баща им Лъв Солунски е в близко родство с императрица Теодора – майката на Михаил III. А майката на братята се е казвала Мария и е била славянка.
Втората се отнася до определението “реформатори на славянската азбука, създатели на църковнославянския език”. По това време Солун и областта са населени от славяни. Знае се, че самият Методий е бил назначен за управител на византийска област, заселена от славяна, която се намирала по долината на Струма. Какъв е бил по онова време езикът на солунчани? Отдавна в езикознанието е доказано, че става въпрос за един от българските диалекти. Солун е бил българоезичен. Без съмнение, двамата братя са владеели този старобългарски език, който в Русия предпочитат да наричат църковнославянски. Доказателство за това е факта, че на старобългарски език са написани и оригиналните поетични и химнични творби на двамата братя. Съществуват и са опазени много техни старинни преписи. По това време е имало голяма близост (както и сега) между славянските езици и затова старобългарският език е бил разбираем от всички. Точно този старобългарки език е издигнат от Кирил и Методий до висотата на книжовен език, като СЪЗДАВАТ азбука. Те я СЪЗДАВАТ! И това е точния глагол, а не я “реформират”. Това е груба подмяна на историческата истина!
Известните “Панонски легенди” са най-всеобхватният източник за живота и дейността на двамата братя. Там е описана и срещата между Константин Философ и Михаил III, който му предава молбата на моравския княз Ростислав да му изпрати учител, “който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра”. След съвета “Философът си отиде и според стария си обичай се отдаде на молитва заедно с другите си сътрудници. И Бог, който слуша молитвите на своите раби, скоро му се яви това, и той веднага СЪСТАВИ азбуката и започна да пише евангелските думи:”В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.“ Царят веднага се зарадвал и пратил послание до Ростислав:”Бог,……..като видя твоята вяра и твоето старание, направи да се изпъни твоето желание, КАТО ОТКРИ СЕГА, В НАШЕ ВРЕМЕ, БУКВИ НА ВАШИЯ ЕЗИК – НЕЩО, КОЕТО НЕ Е БИВАЛО ДОСЕГА, освен в първите времена – та и вие да се причислите към великите народи, които славят бога на свой език. И ето, ние ти пращаме ТОЯ ЧОВЕК, КОМУТО БОГ ОТКРИ(тези букви) – мъж почтен, благоверен и многоучен ФИЛОСОФ.”
Кирил и брат му Методий са водили тежки битка с латинските клирици. Тях братята ги наричат триезичници, защото са признавали само три езика – еврейски, гръцки и латински. Те се съпротивлявали заради мисионерската им дейност сред славянските племена и разпространението на християнската вяра чрез писмено слово на роден език. Братята превели много богослужебни и юридически книги. Показателен за яростната съпротива на триезичниците е случаят във Венеция, когато срещу Константин Философ се изправят “епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес, като казваха:”Кажи ни, човече, как ти измисляш сега книги за славяните и ги учиш? Досега никой друг не е изнамирал (такива книги)…..Ние знаем само три езика, на които подобава да се слави бог с книги: еврейски, гръцки и латински.” Тогав Философът им отговаря с ония силни думи:”Не пада ли от бога дъжда еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли еднакво на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух?…..С тези думи и с други по-силни ги посрами, остави ги и си отиде”
Третата неистина във въпросния текст е, че Кирил и Методий са „първи разпространители на грамотността и просветата в Русия”. Е, тук вече може да ви падне шапката! Да започнем оттам, че имената им са свързани с първата азбука, която се нарича Глаголица. В Русия е пренесена не тя, а втората азбука – Кирилицата, наречена така в тяхна чест. Когато това се случва, никой от двамата братя не е жив. Ако под “първи разпространители на грамотността и просветата в Русия” се има предвид т.н. Хазарска мисия(земите между Днепър и Волга), то хазарите не са руси и не са славяни. Християнството е пренесено в Киевска Рус е пренесено много по-късно – през 988 година, т.е. след 120 години, когато братята не са между живите. Историческата истина е, че християнстовто е пренесено в Киевска Рус от България, а това също не е удобно да се признае от Русия поради известните вече причини. Трябва ли да споменавам, че след превземането на Преслав е ограбена и изнесена в Киев богатата библиотека на цар Симеон? И така в Киев възниква руската редакция на старобългарския език. Това го има написано и съществува като признание в изследвания на някои руски учени.
Въпросният текст, а предполагам и цялата изложба, не е първи опит на Русия да заобикалят истината за Кирил и Методий, тяхното дело и българският принос. Казват, че те отдавна са изтрили всички данни и в историческите си музеи по отношение на Кирил и Методий като създатели на българската азбука. Тяхното дело продължава да е табу за руската историография. Истината, че толкова важната за духовността азбука е „пренесена“ от една “малка и незначителна” за тях държава като България, е непоносима за Кремъл. Спомняте си как преди време президентът Путин беше казал, че братята са от Македония, а сега са решили да наблегнат на “гръцкия Солун”. Русия продължава да произнася с половин уста и другия факт, че христианизирането на славянските народи от Кирил и Методий е свързано с българската държава. За тях е също толкова неудобон да говорят и за старобългарски език, а предпочитат да казват църковнославянски. Пръв навремето професор Дмитрий Лихачов прекрачи границата на официалната руска версия за делото на двамата братя и призна:”Чудото се обяснява обаче не само с гениалността на Кирил и Методий, на които се е отдало ДА СЪЗДАДАТ АЗБУКА, ПРАВОПИС (ортография), но и НА ОСНОВАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – ВЕЛИКОЛЕПЕН, СУБТИЛЕН (нежен) ЛИТЕРАТУРЕН ЕЗИК, СПОСОБЕН ДА ИЗРАЗИ НАЙ-СЛОЖНИТЕ ОТВЛЕЧЕНИ ИДЕИ.”
Поклон пред Св. Св. Кирил и Методий! Поклон пред делото на покровителите на Европа!
P.P. За сведение, България почита двамата братя и празнува 24 май от 1851 година, а в Русия – от 1986-та.
Източник: ” Панонски легенди”
