ЕДНА ИЗГУБЕНА ЗА БЪЛГАРИЯ ГОДИНА СИ ОТИВА

изгубена за България година
Време за четене: 6 минути

Искаме или не искаме, COVID-19 беше и е навсякъде около нас. Ще трябва да свикнем с този феномен и да продължим да живеем, спазвайки социалната дисциплина и следвайки отговорно лично поведение. Когато коронавирусът се появи, се надявах това да е началото на нова духовност и на ново отношение към ценността, която наричаме живот? По този повод тези дни си припомних нахвърляни текстове за бъдещи мои статии. Започвала съм ги и не съм ги довършвала. Навярно, очаквайки друго време, когато една друга духовност – пробудена от върховно изпитание, ще се събуди все пак и ще ни извади от зоната на омразата и на разделението. Надявах се, че след като двадесет и първи век отвори вратите към един друг свят – на технологичен напредък и иновативност, на толерантност и на взаимност, на органично проникване на ценности и на безалтернативна човешка взаимопомощ, тази надежда ще застигне не само България, но и света.

Всичко тече и всичко се променя, но очакванията ми за политиката и лидерството като изкуство за печелене на доверие и влияние не се сбъднаха. Но кой е този, на когото можем да се доверим, знаейки, че ”никой човек не е достатъчно велик или достатъчно мъдър, за да му поверим съдбата си. Единственият начин, по който някой може да ни води е, ако ни възвърне вярата, че можем сами да се направляваме”(Хенри Милър). През годините събирах “парченца мозайка”, надявайки се да настъпи момента, когато ще се появи някой Човек, който ще поиска от българските граждани да заобичат живота си и държавата, ще им помогне да разберат, че могат да ги променят, ако променят нагласите си. Той ще застане редом и ще поиска от тях да се почувстват уникални, защото знае колко стръмен и дълъг е пътя, който им престои да извървят заедно. На такъв човек те биха се доверили, знаейки, че този път ще е труден, дълъг и стръмен.

Човешката история никога не е била вдъхновявана от равнодушните, а от онези, които имат куража да кажат: “Събаряйте стените! Отворете прозорците на душите си! Повярвайте в себе си! Приемете предизвикателството като изпитание за куража и волята ви!” За такива хора казвам, че работят с нас, а не се окопават в правителството или в президентството – една институция, замислена за човек, който чрез силата и влиянието на характера, на възгледите и на компетенциите си, да обединява нацията. Ние не случихме на такъв човек, а настоящият ни разединява. Нещо повече – след преизбирането му, той продължава да е тежко бреме за българската държавност. Докато в същото време не забелязваме и не ценим самоотвержените и онези, които нямат нужда някой да ги води, защото повеждат другите след себе си. Те са лидерите.

А вие спомняте ли си за Моисей, който когато стигнал до планината Хорив, докато търсел трева за овцете си, видял един храст, който горял в пламъци, но не изгарял! „Странно — помислил си Моисей. — Я да се приближа, да го видя по–добре.“ Когато се приближил, от храста се разнесъл глас, който казал: „Не се приближавай повече! Свали си сандалите, защото стоиш на свята земя.“ Това бил Бог, който говорел чрез един ангел, затова Моисей прикрил лицето си. После Бог казал: „Аз видях страданията на хората ми в Египет. Затова имам намерение да ги освободя, а ти си този, когото изпращам да изведе моя народ от Египет.“ Но Моисей казал: „Та кой съм аз? Никой. Как мога да направя това? Добре, да речем, че отида. И израилтяните ще ме попитат “Кой те изпрати? Какво да им кажа тогава?“

Днес в българската политика никой не казва: „Та кой съм аз?”, а и не ни се налага да отправяме въпроса “Кой те изпрати? Ние от години знаем отговора – задкулисието! Ако днес има нещо много ясно – извън коронавируса, е че популизмът не си отиде и през 2021-а година. Напротив, популистите се удвоиха и натроиха. Сега е тяхното време – на безпринципните политици и държавници, на такива без необходимата експертиза, но за сметка на това – колкото са по-неграмотни и “почтени” (според тяхната мяра), толкова са “по-успешни” в катеренето по стълбицата на държавната йерархия. Политическото им поведение и това на партийките им – плод на лабораторен политически инженеринг, е част от порочната инерция да бъде “закопана” държавата с клишета, с опорни точки и с бездействие. Криза, криза, криза…е думата на 2021-а година – политическа криза, високи цени и инфлация, галопираща цена на тока, изчезващи бизнеси, несигурност, несправяне с пандемията и за капак – Вера Су…. Тези хора са същите, които отказаха да спазват правилата, законите и Конституцията. Затова вие сами преценете кои са “излишните” и кои са “почтените”, а после си отговорете вие от кои сте? Бих искала да вярвам, че сте от свободните:”Когато рибата плува, тя плува ли? Плува, и водата няма край. Когато птицата лети, тя лети ли? Лети, и небето няма край. Няма риба, която да е преплувала водата и птица, която да е излетяла от небето. Когато им трябва малко вода и небе, те използват малко, когато им трябва малко вода и небе, когато им трябва много – използват много. Така те във всеки момент използват всичко, което им е нужно, и навсякъде се радват на съвършената свобода.”(Доген, японски мислител (1200-1253)

И през 2021-а година живяхме под сянката на говоренето за корупция. От години то се опитва да уцели някаква посока и цел. Докато със самата корупция съвсем не е така – тя си има посока и цел, но правосъдието някак не ги лови. И докато обществото търси думи за симптомите и проявленията й, лутайки се между отсъствието на правна дефиниция за корупция в българското законодателство, едни политици така са се разшетали в него, че “заради нея” са готови да унищожат всякакво институционално правосъдие. В същото време – както никога досега, бяхме свидетели на връзки и шуробаджинащина при назначенията на публични длъжности в служебните правителства и в последното – редовното. На полето на подобен подход, говоренето за корупцията се изкриви до там, че беше сведено единствено до самоцелно пропагандно говорене, до необосновано засягане правата и доброто име на един или друг политически опонент и до спекулативното подвеждане на общественото мнение.

Политическата ситуация през изминалата година премина в очакване на резултата – да се роди “промяна” след т.н. летни “въстания”. Че те не бяха автентични и нямаше как да предложат алтернатива, беше повече от ясно и въпреки напъните на всякакви коментатори. Колкото и да ни уверяваха в тяхната “спонтанност”, ставаше въпрос за задкулисно мероприятие, чиято цел беше свалянето с незаконни средства на законно правителство. Не успяха, защото този път прагматично настроените българи не позволиха да бъдат подведени и да “повлекат крак”, както са го правили много пъти преди това. Очаквано, автентичността на въпросните “въстания” като отражение на несъществуваща “революционна ситуация” не се потвърди. Не се появи нов политически субект и не изгряха “нови” лица. Ситуацията бе по-скоро „завръщане на мумиите”, а заедно с тях – и спомена за мутренското минало и за преживяванията ни през 90-те години. Но сценарят не спря до тук. След трите избора в политиката долетяха „странни птици”. Заедно с тях бяха конституирани невежеството и безпринципността – като съществен израз на “промяната”. Хората даже – чрез медиите, бяха насърчавани да им се възхищават. Промяната продължава….

2021 година задълбочи не само у нас тенденцията на затъване в политиките на идентичността. Продължи ляволибералната истерия за налагането на изкуствено зададени догми за “коректност”, свързани с различността по всякакъв признак, вкл. и по “почтеност”. А е известно, че с подбудителна риторика може да се подклажда единствено омраза и разделение. Казвам го със съжаление, но през това време укрепна усещането ни, че “оная държава”, от която избягахме и която много млади хора не познават, се е завърнала. Пред очите ни завоеванията на демокрацията се стопяваха и вече не всичко в нея е наред….И няма как да е, ако “когато прокуратурата в Европа разследва канцлер, той си подава оставката, а у нас нарушаваш закона и ставаш канцлер…рушат се базови европейски стандарти, за да правят конституционни или законови промени “за” или “против” eдна институция, “за“ или “против“ една личност” (Иван Гешев, главен прокурор). Впрочем, как се почувствахте вие самите, когато видяхте как двама нарушители на Конституцията – според решение на Конституционния съд, си разменяха папка с държавния герб? Примирени ли сте, че страна-членка на ЕС се изплъзва от ангажиментите си за върховенство на закона – ключов принцип на демократичната държава? Или сте от онези 2/3 от българските избиратели, които “избягаха” от последните избори и избраха да са изгнаници в собствената държава. А дали разбрахте, че демокрацията не е даденост и винаги е необходимо едно наум, защото „чудовището” може да се събуди и да възкреси диктатора.

И след тези триста шейсет и пет дни отново се питаме – какво се случва, че миналото всеки път възкръсва заедно с посредствеността, която никак не се церемони и не спира…да ни поучава. И тъй като онова над раменете й не достига, тя обува тежки ботуши. С тях най-лесно може да стъпче достойнството на политическия опонент и да заличи факти или обстоятелства. Посредствеността това го може! Днешната българска действителност е провокирана от точно такива хора. Заедно с тяхното завръщане или появяване в политиката и в държавността, дойде и модата на безкнижното говорене и на неграмотните им постове във Фейсбук. И през тази година ухото на българския зрител и слушател не беше пощадено от пикантното и скандално медийно отразяване. Ще кажеш, че всичко в българската политика и журналистика бе сведено до чисто биологичното въздействие на информацията. Истински апокалипсис! В същото време лъжите, спекулациите и фалшивите новини продължиха все така да владеят живота ни и да крият онези, които пишат “опорките” и сценариите.

Една изгубена за България година си отива….А вие бъдете здрави, и всичко ще е наред!

error: Свържете се с автора за разрешение!!