Теми

Популярни

ЗА БЪЛГАРСКИТЕ РАБОТИ, ЗА ЕДНА КАНДИДАТУРА И ЗА МОНТЕСКЬО – 2

избор на главен прокурор

Иван Гешев се оказа не просто човекът, който заговори с нашия глас, а това не се харесва на “другите”. Затова побързаха да спекулират всякак с онези негови думи за разделението на властите и за взаимодейстието между тях. Авторите на тези спекулации са едни и същи – припозналите се, че само те са “истината”. Но коя истина –тази на фактите или онази на манипулациите? Те нещо не са разбрали ли, или не искат да разберат, чe човекът е прав! Той ясно каза, че разделението на властите е само едната страна на монетата, а другата е взаимодействието между тях. Знаем го още от Монтескьо – в демократичната държава има три независими власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, но те отразяват трите основни функции на държавното управление: регулиране на обществените отношения със закони, организиране на изпълнението на тези закони и борба с отклоненията. Има разделение на властите, защото всяка от тях е със самостоятелен статут и сама изгражда организацията и връзките на управление, според конституцията.

Какви са границите, правомощията и взаимоотношенията им с останалите, също е конституционно уредено. Но всички те са в единство, т.е. съставляват eдинна държавна власт, а не са три отделни държави, както някои са решили да ни внушат – всяка да прави каквото си иска. Това и Монтескьо го е предвидил – за да не се допусне израждане на независимостта на нито една от тях, процесът да се гарантира със специална уредба. Така една власт възпира другата, т.е. има баланс. В български условия взаимодействието им е гарантирано и от Закона за съдебната власт чрез чл. 1, който гласи: “Този закон урежда устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието между органите на съдебната власт и органите на законодателната и на изпълнителната власт.” Всяка спекулация, относно това дали е изключено взаимодействието между съдебната власт и органите на законодателната и на изпълнителната власт, можете спокойно да я хвърлите на бунището.

Кои са най-шумните срещу кандидатурата на Иван Гешев? Някои ги наричат “Разградската десница”, а за мен те са “левите десни”. Спретнали протести срещу кандидатурата му. Бил правел политически изказвания и затова искали срещу него да бъде образувано дисциплинарно производство. Според тях, кандидатурата му била неподходяща и настявали да бъде оттеглена. Ама кои са те, и какво са допринесли за обществото ни? Освен че са си спечелили прозвището „безполезните реформатори”. По изявление на ВСС, активираните с декларации, сигнали, искания са “Да, България”, Хелзински комитет, “Правосъдие за всеки”… Питам, срещу какво и кого ритат? Май срещу себе си! Нали те бяха и “майката, и бащата” на тази реформа? Kакви “реформатори” и “борци” за независима съдебна власт са, щом използват улицата за политически натиск? А и каква роля могат да имат в избора на главен прокурор, когато всичко е разписано в конституцията и в Закона за съдебна власт? При всички случаи става дума за нерегламентирана и целенасочена политическа намеса в процедурата, за опит за влияние и чрез президента, който в писмо бил призован да издигне негов кандидат. Всички тези факти водят към едно – цели се осуетяване на избора на Иван Гешев, както и възпрепятстване на нормалното протичане на целия процес, въпреки че конституцията ясно казва – право на предложение има и ВСС, затова го направи, а този, който освобождава и назначава българския главен прокурор е президентът. Засега кандидатът бил само един! Ами и кандидатът за европрокурор е само един – любимата им Кьовеши, заради което очаквам да направят протест и пред Европарламента.

Кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор е надежда за всички просветени български граждани, за които справедливостта е ценност. Растящото доверие към него е израз на траен обществен интерес, и затова ми се налага отново да цитирам Монтескьо: ”Законите трябва да имат еднакъв смисъл за всички”. Избирането на точно този кандидат е свързано и с обществените очаквания за категорични действия в името на справедловостта при спазване на българската конституция и законодателство. Публично декларираното от него: ”Време е всички, които крадяха държавата да си платят” не може да е само обещание, защото той каза и друго: ”Аз правя неща, което другите могат само да обещаят.” Виждате, че и в това изречение, както и във всичко, което чухме от него като заместник-прокурор, няма нищо политическо, защото то попада в контекста на чл. 5 (1) от Закона за съдебната власт: “Гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт. (2) Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.” Откритост, достъпност и прозрачност се изисква дори в посланията, когато си кандидат за поста главен прокурор на републиката.

Така стоят при нас нещата, приятелю Монтескьо! Благодарим ти за разделението на властите и за взаимодействието между тях! Ти заслужаваш да си спомним за теб не само заради нашенските, българските работи, но и защото 2019-та е паметна за твоята 300-та годишнина.

Към първа част ->>

    Напишете коментар

    Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

    error: Свържете се с автора за разрешение!!