Изборите в България се провеждат по пропорционалната система, което означава, че те са строго партийни. Всяка партия предлага политическа платформа и всеки гражданин може да направи своя свободен избор за коя от тях да гласува. Всички специалисти по избирателно право ще ви кажат, че от тази гледна точка, личността на кандидата е от вторично значение. Популярен е изразът, че по-добре е да избереш посредствена личност от “правилната” партия, отколкото изявена личност от “неправилната”. Политическата култура на българите продължава да е преимуществено партийна и не толкова персонализирана. Факт е, че е малък процентът на решилите да се възползват от преференциален вот, откакто той е въведен у нас. А и в България не е задължителен, както е във Финландия, където гласът за някоя партия се зачита, само ако е подаден чрез преференция.
Всякакви промени, свързани с преференциите не може да се тълкуват като ограничаване или отнемане на конституционни избирателни права. Причината – те не са съотносими към нито една норма от Конституцията. Това означава, че БСП, Омбудсманът и всички, говорещи в един глас с тях, просто спекулират и е чиста проба подвеждане на обществените настроения. Целта е повече от ясна – да се създават противоречиви нагласи в отношението на гражданите към едни или други промени. Защото не става дума нито за отнемане на преференциите, нито за отнемане или ограничаване на избирателните права на гражданите. Ако приемем, че съществува проблем, то той клони повече към справедливостта като ценност. Справедливо ли е един депутат да е избран с 1200 гласа, а друг със 130000? Къде тук е справедливостта отнасяща се до електоралната тежест на всеки избор и на всяко наше избирателно решение?
В българската пропорционална избирателна система се използваха неизменяемите, т.н. твърди листи. В тях се представят личности, които са избрани след вътрешнопартийна процедура и в това няма нищо нередно, и както казах в началото, този тип система е строго партийна и личността на кандидата е вторична. Няма съмнение, че кандидатите са обединени от политическия фокус на партията, която ги е издигнала. Внасянето на преференциален момент в рамките на твърдата партийна листа тогава имаше повече психологически ефект. Неговата крайна цел бе да се неутрализира частично усещането, че избирателят е изнудван от партиите да гласуват за някакъв партиен апарат. Напомням отново, че пропорционалната система е партийна в своята същност. С тази нейна характеристика умишлено не се съобразяват онези, които са решили да спекулират с правата на гражданите. Вярно е, че по своята същност, пропорционалната система обуславя известна отдалеченост на избирателите от депутатите, предвид на това, че са пропорционално избрани.
След провеждането на референдума за мажоритарен вот и отказа на останалите партии да приемат законопроекта на ГЕРБ за въвеждането на мажоритарна система, преференцията изигра ролята на компенсиращ вариант. В някаква степен се даде възможност на избирателя да излезе от неговата пасивна роля и да участва в едно вторично одобрение на партийната листа, изразяващо се в пренареждане. Неговото предпочитание не може да промени личния състав на съответното партийно представителство. Особено като имаме предвид, че всяка партия се стреми да предложи най-добрите си кандидати, това едва ли би се отразило на равнището на представителност. Но съществува един риск, свързан с предварителната индивидуална оценка на техните качества, които са водещи за мястото, което ще им бъде отредено. И тук вече възниква въпросът – кой, как и защо би се възползвал от организирането на корпоративен или семейно-роднински (династичен) вот? Но, повтарям отново, партиите трябва да предявят достатъчно високи критерии към кандидат-депутатите, които убедително да са доказали политическата си лоялност към партията и не съществуват рискове те да влязат в бъдеща дезинтегрираща роля.
Какво оспорва българският президент с ветото си по отношение на последните промени на Избирателния закон? Как ви звучи като аргумент срещу правилата за преференциалния вот, изречението: ”Промените в законоустановения праг за валидност на преференциите са необосновани от гледна точка на демократичното управление и правовата държава“? Или определението, че промените в прага на преференциите било“ отстъпление от достиженията на изборното законодателство“ и „в разрез с обществените нагласи“. Веднага ще ви кажа, че така изречено, то не покрива необходимата правна аргументация за вето. Толкова спекулативно звучи и тълкуванието, че ограничението в секциите с машинно гласуване, било лишавало гласоподавателите от равни права?! И за да не се повтарям относно моето отношение към машинното гласуване и преференциите, най-добре ще е да прочетете предходните ми две публикации – “Преференциите не са това, което…” и “Машинното гласуване – последният шанс ли е за БСП?”.
Що се отнася за т.н. “спадащо мнозинство”, тълкуванието му води до едно единствено нещо – да се подкопае доверието към хората, принадлежащи към това равнище на избирателния процес. Но нали там има представители на всички партии и помещенията за гласуване са препълнени с всякави “надзорници”, които присъстват и по време на броенето на бюлетините. При това всеки член на комисия – представител на партия, извършва самостоятелно броене. Била съм член на избирателна комисия и такава е била практиката. Очевидно ставаме свидетели на режисирано подкопаване на доверието в изборния процес, реализирано популистки и с инструментите на спекулацията и внушенията. Според ветото, „въвеждането на “по-ниското мнозинство ще създаде възможност една или повече политически сили да увеличат своето влияние непропорционално на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции“. Не е вярно, и е спекулация.
Най-фрапиращото във ветото се отнася до оспорването на актовете. Според ветото излиза, че с промените те не подлежат на съдебен контрол пред нито един съд, правораздаващ на територията на България, но това не е вярно. Законодателят е обезпечил законовия контрол върху цитираните от президента актове, като е определил същият да се извършва на две инстанции. Това решение осигурява те да бъдат проверени откъм законосъобразност от легитимен съдебен орган. При това става дума за актове на административни органи, каквито са избирателните, които не са висши държавни органи, за да натоварваме ВАС. Затова и не съм съгласна, че се “нарушавала йерархичната симетрия между нивото на административния орган, издал акта, и нивото на съда от системата на административните съдилища”. А изтъкването като аргумент, че във ВАС правораздавали съдии с по-дълъг професионален опит, е не просто посегателство върху независимата съдебна власт, това е директен опит да се компрометира съдебната система, определяйки съдилищата с по-нисък ранг за некомпетентни.
Обръщам се към моите читатели, които знам, че са мислещи хора. И този път ще се обърна към вас с думите: ”Не позволявайте на популизма да ви подведе! Изразете вашета коректна подкрепа за демокрацията и за евроатлантическото бъдеще на България, като не позволите на политическите варвари да ги унищожат!”
