ПРЕЗИДЕНТЪТ ВРЪЩА ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ РАЗПОРЕДБИ ОТ ИЗБОРНИЯ КОДЕКС

Време за четене: 7 минути

Държавният глава Румен Радев подписа указ, с който връща за ново обсъждане разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (ЗИД на ИК), приет от 48-ото Народно събрание на 2 декември 2022 г.

Президентът одобрява приемането на новите правила, осигуряващи „баланса между осигуряването на тайната на вота и преодоляването на контролирания вот, чрез замяната на кабините за гласуване с паравани за гласуване. Законодателят гарантира определен минимум на възнаграждението на членовете на секционните избирателни комисии за отговорната и професионална работа, което нее може да е по-малко от една четвърт от минималната работна заплата.” Но той не е съгласен с „приетите промени, които се отнасят до начина на гласуване и отчитане на изборните резултати” и затова връща за ново обсъждане разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (ЗИД ИК), приет от Народното събрание на 2 декември 2022 година.

Какви са неговите съображения?
1. Според чл. 42, ал. 2 от Конституцията на Република България организацията и редът за произвеждане на избори се определят със закон, се казва в този мотив. На законодателя е предоставена свободна преценка относно подходящите правила на гласоподаване, но такава правна уредба следва да е съобразена с принципите, установени в чл. 10 на Конституцията. Всеобщото, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване се явява основно средство за реализиране на демократичното управление. Според него, начинът на гласуване е въпрос на законодателна целесъобразност, която сама по себе си не подлежи на конституционен контрол. И поставя въпроса “дали обаче един закон спазва принципите на избирателното право, установени в чл. 10 от Конституцията” , когато допуска паралелно БЕЗ КРИТЕРИИ различни начини на гласувне. Тука президентът се е престарал.

Странно прозвучава онзи коментар, в който се казва, че избирателят е оставен в повечето от секциите „по свое усмотрение да определя начина на гласуване – с хартия или с машина, вместо законът императивно да го постанови по определени критерии.” Правото и задължението за императивно дефиниране на начина на гласуване принадлежало на законодателя. И така законодателят се бил отказал да изпълни това си правомощие – да нормира правно изборните отношения, така че те да са в съответствие с принципите на Основния закон. Той смята, че преобладаващата част от разпоредбите, относими към машинното гласуване и по-конкретно § 7-10, § 12-14, § 21-35, § 37-42, § 44-53, не покриват конституционните стандарти за равенство и запазване в тайна на вота.

Върху тази база на несгласие, следват цели 42 реда, в които напоително авторът /авторите затъва до колене в сюжета за „право на избор” и липсата на критерии, позовавайки се на три решения на КС в опита да намери аргументи на мотива за отхвърляне и несъгласие. И все в този дух и с различен изреченски състав, се повтаря идентичен смисъл на първоначалната констатация за допускане на „гласуване по предпочитание с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване”, което „създава предпоставка за неравно третиране, без законодателят да е създал критерий, на който трябва да отговарят всички избиратели от секцията.” Законодателят бил оставил „на волята на избирателя гласоподаването да може да се осъществява по два различни начина под предлог, че трябва да има „свобода на избор”, а на практика се отдава значение на субективното предпочитание на избирателя.” Това нямало как да е „свобода на избор” без правила, на които да се подчинява изборният процес”. Аз не мисля, че е така, ако в ИК има текстове с обозначаване на секциите и начина на гласуване в тях.

Шокът идва от следващото изречение, свързано с уредбата в § 7, т. 2, тъй като „се въвежда изрично ограничение само за избиратели, избрали да гласуват с „бюлетина за машинно гласуване“, да не гласуват с хартиена бюлетина.” Аз не знам какво ограничение може да има, като логиката не го допуска – да гласуваш едновременно с хартиена бюлетина и машинно.

Посочването в мотивите, че ако към момента на предпочитането за гласуване с машина, тя се развали, нямало да може да гласува с хартиена бюлетина, е най-малкото неуместно. А какво да кажем за внушението, че законодателят като предоставял възможността да се гласува с хартиена бюлетина, забранява на избирателя да гласува машинно. Нямало симетрична забрана пред избиратели, предпочели да гласуват с хартиена бюлетина, да не гласуват с бюлетина от машинно гласуване. Това явно показвало предпочитанието на законодателя да гарантира гласуването с хартиена бюлетина и да не предотави същите гаранции за машинното гласуване, в нарушение на принципа на равенството. Не знам кой е авторът на тази аргументация и на подобни правни заключения, но народът ни казва в такива случай – нося от девет кладенци вода.

2. По повод гласуването с машини президентът се позовава в мотивите си на решение на КС от 2021, че то „дава законови гаранции както за всеобщо, равно, пряко и лично упражняване на правото на глас, така и за доброволност, автентичност на волеизявлението на гласуващия, тайна на вота и упражняване на правото на глас само един път в едни и същи избори и за спазването на принципите на публичност и прозрачност на изборния процес“. Така също е гаранция срещу недействителния вот. По същество в основата на втория мотив са т. н. недействителни гласове, които при гласуването с хартиена бюлетина били значителен б рой. Бих оправдала всеки, който би употребил тази опорка като аргумент срещу гласуването с хартиена бюлетина, но няма как да съм удовлетворена, ако в едно президентско вето не се прави разлика между причина и резултат. Защото причината за недействителните бюлетини не е в начина на гласуване, а в изпълнението от страна на избирателя и в администрирането на процеса в СИК. Така че трябва да отстраним причините, а не хартиената бюлетина.

3. Според президента “не само се дублира без обективен критерий начинът на гласуване, но се подменя и характеристиката на машинното гласуване като вид електронно гласуване, осъществявано в контролирана среда.” И следва ни в клин, ни в ръкав: “Това противоречи на целта избирателите да имат „право на избор“ между хартия и машина, тъй като във всички случаи отчитането на резултатите от машинното гласуване ще става не от машината, а чрез преброяване от секционната избирателна комисия на бюлетините от машинно гласуване (§ 24 и § 45), отпада протоколът от машинното гласуване (§ 30, 31, 39, 49) и прехвърлянето на данни от записващото техническо устройство (§ 32, 50 и свързаните с тях § 33 и 51).” Следва опорката как това заличавало специфичните признаци на машинното гласуване и уредбата му вече не отговаря на названието и предназначението му като вид електронно гласуване. Това водило до разминаване между уредбата на машинното гласуване като такова и принципа на правовата държава. Нерде Ямбол – Нерде Стамбул. Така със заличаването на смисъла на машинното гласуване – разписките ще се броят като хартиените бюлетини и така отпадало „правото на избор“ между машина и хартиена бюлетина. Някой да беше ми казал, чe юрист – навярно конституционалист, може да използва такъв елементарен подход за извличане на аргумент като част от мотиви, нямаше да повярвам.

4. Прозрачността и сигурността на машинното гласуване са важни условия за доверието на избирателите към този способ за гласуване и затова законодателят е приел разпоредбите на чл. 213б и чл. 213в (§ 12 и § 13 от ЗИД ИК). С § 12 се предвижда предоставянето на достъп до изходния код, „документацията на системата за електронната система за машинно гласуване“ и всички други софтуерни инструменти, приложими в изборния процес. Президентът подкрепя инициативата на законодателя за предоставянето на достъп до изходния код и намаляването на съмненията за неправомерно манипулативно въздействие върху машините за гласуване. Но трябвало да се обърне внимание на обстоятелството, че извън последните 10 дни преди изборния ден липсва времево ограничение за достъпа; липсва и уредба, която да рамкира целта на осигуряването на достъп, както и на действията, които могат да се извършват с кода. Акцентира се на критерия за определяне на субектите, на които ще се предостави достъп до изходния код, така че да бъде гарантирано равенство пред закона.

В мотивите е отделено място и на Параграф 13, касаещ трансформацията на машинната разписка в бюлетина, която ще се третира и отчита като хартиената. И този факт трябва да се подкрепи с правила за нейното изработване и отпечатване върху специална хартия, да носи всичкия реквизит на хартиената бюлетина и да отразява факти с правно значение, т.е. е документ, материализиращ волята на избирателя. Според мотивите по силата на § 21, който изменя чл. 268 от ИК, върху отпечатаната от машината бюлетина ще е изписан отразеният вот, който няма сам по себе си да формира резултата от машинното гласуване. Според § 24 резултатът от машинното гласуване ще се отчете от секционната избирателна комисия чрез преброяване на бюлетините от машинното гласуване. Предвидено е принтираната от машината бюлетина да се подпечатва на гърба с печата на комисията, но с промените в § 27 не са дадени нужните гаранции, че гласът няма да се счита за недействителен, ако не съдържа два броя печати на съответната секционна избирателна комисия, както изисква чл. 278, ал. 3, т. 3 от ИК. Акцентът е върху прецизирането на разпоредбите в тази част на ИК. Посочено е като недомислено задължението на ЦИК по чл. 213в, ал. 1 от ИК (§ 13 от ЗИД ИК) да обяви решението си за определяне на допълнителни защити на специализираната хартия, която ще се използва за отпечатване на бюлетина от машинно гласуване при приклѝчване на изборния ден, което според държавния глава ще компрометира възможността за използване на такива защити при бъдещи избори, което ще обрече машинното гласуване на несигурност.

5. Този мотив касае изискванията към членовете на секционни избирателни комисии извън страната. Президентът смята, че ако законът породи правното си действие, то отпада възможността министърът на външните работи или оправомощеният от него заместник-министър да се позове на предложения от организации на български граждани в съответната държава. По този начин необосновано е стеснено участието в изборния процес на организациите на българските граждани зад граница.

6. Не е съгласен с отмяната на възможността да се проведе експериментално дистанционно гласуване. Следват двайсет реда каламбурене по темата, макар че авторите на тези мотиви би трябвало да знаят всичките рискове, свързани с този начин на гласуване. Затова и аз не мисля да ви губя времето с коментирането на последната част от мотивите, които напомнят по-скоро есе на тема дистанционно електронно гласуване.
Пропускам и заключението, че „приетият ЗИД ИК се явява несъвместим, като не гарантира равенството на избирателите пред закона, тайната на техния вот и оптималното ,организиране на изборния процес зад граница. Не мога да се съглася, защото разтегливия стил и каламбуренето по темата е повече доказателство, че тези мотиви, за да се защити собствената позиция в подкрепа на машинното гласуване и оставането му като единствен начин за изразяване на вота. Което поражда въпроси около формалния подход да се поддържа конюктурата в поведението му – да отговаря с вето на решенията на законодателната власт.

Ако ме питате за личната ми оценка на тези мотиви, считам, че те са несъстоятелни и в процеса на търсенете на аргументи за вето, авторите и този път са се увлекли в демонстрирането на художествени умения и преразказване, пренебрегвайки основните критерии, на които трябва да отговарят мотивите като текст с правно съдържание. Структурата трябва да съдържа две нива – посочване на регламента в ИК и съответно – несъгласието, което трябва да е кратко, ясно, с позоваване на правно основание. В такъв документ няма място за художествените и субективни нагласи, които издават най-често преднамереност на мотивитеи и дефицит на сериозни правни основания.

error: Свържете се с автора за разрешение!!