Днес по повод на това, че са възможни избори две в едно, президентът Радев заяви, че очаква становище на ЦИК, за да стане ясно дали това е възможно технологично. Не били достатъчни декларациите на фирмите, които обслужват машините за гласуване. Но той заяви и нещо друго. Според него, “такъв подход (б.а. две в едно) е против философията на нашия конституционен модел”. „До сега ние никога не сме имали смесване в едно на президентски и парламентарни избори. Трябва да се подходи много внимателно, да се помисли за всички възможни последствия от един такъв избор. Защото автоматично аз и г-жа Йотова се оказваме в много по-неизгодна ситуация. Тогава всяка партия, нормално, да издига свой кандидат, за да увлича максимално много гласове. Българският парламент трябва да намери баланса между това дали ще се спази духа на Конституцията или ще се спестят пари. Защото едни отделни избори ще са 50-60 млн. лева отгоре“, каза той пред медиите.
Много пъти съм чела Конституцията, но ми се наложи да я прочета още веднъж. Не срещнах никъде в нея да е записано, че избори “две в едно” не могат да се провеждат. Не открих доводи за твърдението, че “такъв подход е против философията на нашия конституционен модел”. Вярно е, че предвид машинното гласуване, трябва процесът да бъде разгледан в технологичната му същност. Всъщност източникът на президентското притеснение се подразбира от признанието на държавния глава:”Защото автоматично аз и г-жа Йотова се оказваме в много по-неизгодна ситуация. Тогава всяка партия, нормално, да издига свой кандидат, за да увлича максимално много гласове.” Не разбирам само с какво участието на повече кандидати „противоречи на философията на нашия конституционен модел”? Политическия живот в България се гради на многопартийната система и всяка партия може да издига свой кандидат!
В чл. 127(1) на Изборния кодекс се казва, че “Всяка партия може да участва във всеки отделен вид избор самостоятелно или в коалиция с други партии”, както и да издига кандидати чрез инициативен комитет. Дали изборите за президент и вицепрезидент ще се проведат на отделна дата или в един ден с парламентарните избори, това не лишава партиите или коалициите да издигат техен кандидат. Не е етично действащ президент, който е кандидат за следващ мандат да се опитва спекулативно да коментира такава ситуация. Вероятно чувства, че преизбирането му за втори мандат е застрашено? Предчувствието му изглежда нормално, защото не може да отречем факта, че се стигна до едно надграждане на негативни тенденции в мандата му, а и ако прибавим отражението на скандалното управление на сегашното служебно правителство – нещата не изглеждат никак добре.
Тъй като не открих аргумент в опасенията му, които определям като лични – “…автоматично аз и г-жа Йотова се оказваме в много по-неизгодна ситуация”, ще припомня, че в Изборния кодекс се съдържат ясно разписани правила за провеждане на всяка предизборна кампания – така че да се спазва принципът за равенство на кандидатите. Имам предвид и раздел Първи – Глава XII и раздел Втори, където има конкретни текстове, касаещи достъпа до източници на информация, медийни пакети, ползването на печатните медии и онлайн информационните услуги и др. “Но освен от юридически норми равенството се гарантира до голяма степен от нравствени правила и от изискванията на политическия такт.” Това последното изречение е цитат от Решение 2/13 дек. 1991 г. по к.д. 24/1991 г., което е по повод искане на 50 народни представители за тълкуване на чл. 97 от Конституцията. Касае дали не трябва да бъдат прекратени пълномощията на президента, докато тече предизборна кампания, тъй като той е в качеството на действащ президент, кандидатиращ се за втори мандат. Отхвърляйки подобна норма към чл. 97 на Конституцията, Конституционният съд се позовава на аргумента за спазване принципа за равенство на кандидатите в информационните програми на медиите, позовавайки се на чл. 11 от действащия тогава “Закон за избиране на президент и вицепрезидент в Републиката”. Визирам въпросното решение на КС, което макар и по друг повод, е в подкрепа на моето разбиране, че ситуацията “две в едно” може да предизвика и други въпроси, които да не са в полза на държавния глава.
Защо? Защото въпреки юридическите норми, осигуряващи равенство между кандидатите по време на предизборната кампания, не е изключена хипотезата за предимствата на действащия президент. Няма как да отречем, че самото реализиране на пълномощията по време на предизборната кампания е своеобразен и допълнителен държавен ресурс, който може да работи, както за него, така и против. През 1991 година Конституционният съд отхвърли възможността, правомощията да бъдат прекратени, когато действащ български президент се кандидатира за участие в президентски избори за втори мандат, но доколко това се отразява положително на усещането за справедливост у другите кандидати? Особено в ситуация като сегашната – управление на служебно правителство, чийто състав е личен избор на президента. Без съмнение, то се явява допълнителен държавен ресурс, с който останалите кандидати не разполагат. Но ако сме правова държава, упованието ни трябва да е в спазването на Конституцията и на законите. Факт е обаче, че освен от юридически норми, правото и справедливостта се гарантират до голяма степен и от спазването на нравствените правила и от изискванията на политическия такт. Констатирам го с голямо тревога, но засега и спазването на конституцията, и на нравствените правила не е на почит и не се осъзнава като eлемент на правовата държава. И този път ще завърша с Хораций: ”Каква е ползата от закони, ако няма нрави”….