Прочела съм го някъде и съм запомнила, че демокрацията не е гласуване, а преброяване на гласове. И навярно има нещо много вярно в това, предвид честотата на избори у нас. Затова през последните две години животът на българите вместо да се подобрява, става все по-лош. И не вярвайте на оправданията, които в търсене на причините ви препращат към коронавируса, войната или кризата с газа… Притесненията ми са, че това, на което вече сме свидетели не е политика. Защото политиката е преди всичко движение към решаване на възникналите проблеми. Констатирам го с голямо съчувствие към всеки български гражданин, но от две години в България се случва точно това. Свидетели сме на шоу по „преброяване на дивите зайци”, което дори не е политическо, защото повече от актьорите в него са пропуснали първия влак – да станат политици. Затова и шоуто им се гледа от все по-малко хора.
Все по-малко са тези, които отиват до урните. Разбрали са, че това не е демокрация и техните знаци по време на избори, изразени с различното мнозинство на подкрепа за една или друга партия, не са важни. Нахлуването на случайници в политиката прави невъзможно постигането на единствено очаквания резултат от един нормален демократичен процес, какъвто са изборите. А именно – поемането на отговорност за управлението на държавата през следващия мандат от първия, спечелил ги. И това трябва да се признава от всички, преминали процента за влизане в парламента и да са готови за диалог при формиране на правителство. Правилният прочит на изборните резултати е водещ за демокрацията – ще управлява политическият субект, който е лидер в класацията и негово е правото да сформира правителство. Защото в основата на демокрацията е свободния избор на гражданите, с който трябва да се съобразяват политиците.
Свидетели сме на парадокса – изборът на суверена да няма значение за някои, наричаши себе си политици. Те са решили да разиграват Его-то си, изпробвайки търпението на народа. Същите са решили, че присъствието им в политиката се свежда до това да ни съблазняват с празни обещания или като клоуни да ни забавляват с неграмотността си, докато ние очакваме решение на обществените проблеми. В същото време и с всеки изминат ден през последните две години се засилва усещането, че познатият конвенциален парламентаризъм бавно се топи. Без никакво съмнение – на повечето от нас е ясно, че това е целенасочен процес, а сценаристите са в президентството. Между другото, вие чели ли сте онази прословута „стратегия”, родена преди време пак там? И ако има все още нещо от случващото се през последните две години, което да не ви е ясно, съветвам ви да си я припомните – особено някои нейни абзаци!
Според Платон, да позволиш на хората да гласуват е като да позволиш на пътниците да управляват кораб. И затова правилното, и много по-доброто е да избереш онези , които знаят как се управлява кораб и са подготвени да поемат съответната отговорност. Окуражаващо за всяко общество, което е избрало пътя на просперитета е, когато неговите граждани разбират това и правят съзнателно своите избори. Отговорният избор в никакъв случай не е реактивен, а е добре обмислен и насочен към бъдещето. А смисъла е в отговора на въпроса кой може да ни отведе там. Целта е да не позволим на случайници в политиката отново да подведат отделни наши сънародници. Защото тези случайници доказаха, че за осем месеца могат да занулят държавата, демокрацията, да затрият държавността и правовата държава. Изборите са възможност да се отървем от вредната за страната ни политическа неграмотност и държавническа самодейност и да спасим онова, което все още е останало от демокрацията и от познатия консервативен парламентаризъм.
Приемете, че в момента игралното поле е празно. На него сме само ние – избирателите. Ние сме важните, а не ТЕ. Можем и трябва да изберем най-достойните, професионалистите в отделните области и експертите, които знаят как да ни измъкнат от високата инфлация и от обедняването, да върнат ценността на Конституцията и на законите, да реабилитират международния ни имидж. Бъдете вие водещите в тази „игра”. Защото както във всяка игра, и в тази има измамници. Не е трудно да ги разпознаете, защото вие – като по-умни от тях, ще се „впечатлите” от изпразнената фразеология, от обещанията им за „светло бъдеще” и как всичко започва от тях. В този контекст те не са ваш идеологически опонент. И това е така, защото те просто нямат идеология. И песимистичното в тази ситуация е, че не друг, а системните партии са тези, които се поддават на въздействието на нахлуващия егоцентризъм и самоуверения нарцисизъм. И както казва мой приятел политолог – оставят се на „модата”, а знаете, че всяка мода има ограничение във времето.
Изпитана практика е, че във време на кризи основната задача на партиите е да развиват политическото съзнание на гражданите за постигане на интегритет между власт и общество. А това може да стане възможно, ако онези, които решите да изберете, могат професионално да артикулират проблемите и да предложат визия с конкретни стъпки за тяхното решаване. Това е първата гаранция да повярвате в някого, който ви се предлага на политическия пазар. В момента сергиите са отворени. А това означава, че времето на изборите е време за пазаруване и за…..пазарене. За второто се досещате. Пазарене във всички смисли. Много не спят и пишат сценарии, защото за тях резултатите от вота на 2 април и този път няма да имат значение. Затова е и този популизъм, завладял публичната среда. В този хор от лъжи, спекулации, фалшиви новини и удобни интерпретации, транслирани от зависими медии и от също толкова зависими политически коментатори, водещ е популизма. Война на опорките.
Трябва да знаете, че популизмът не е политика. И този път липсата на идеология ще се компенсира с празнодумие и компроматно говорене без доказателства и факти. И много пъти повтаряно ЩЕ… Онези, които никога нищо не са свършили обичат обещанията в бъдеще време. Подобна реторика цели да разсее избирателя и да го отклони от фокуса на собствения провал в управлението на държавата. Затова от всеки от нас като избирател се изисксва да съхраним живата памет за присъствието в ежедневната политика до този момент на тези псевдополитици. Не се поддавайте на преследвания от тях ефект на премиерното им представяне, каквото представляват изборите. Да знаете, че никоя премиера не може да направи една пиеса по-добра, отколкото е. Още повече, че когато става въпрос за влизане в изпълнителната власт чрез спечелване на избори, най-важно е да разберете – колкото и да не ви се вярва, че животът е политически и вие трябва да отидете до урните.
В предизборно време е добре да мислите за себе си като за гражданин със задължения един към друг. Това ваше разбиране трябва да се опитате да предадете и на други. Защото всички ние сме призвани да сме „заедно”, когато става въпрос за утрешния ден и за общото ни бъдеще. И защото заедно споделяме съдбата ни на нация. Задължени сме един към друг, и от нас зависи да изберем най-достойните професионалисти да управляват държавния кораб. Много пъти, и благодарение на погрешните избори на наши сънародници, този кораб се е обръщал. От две години държавата ни наистина прилича на акустирал кораб, на който през това време се обучават начинаещи и неграмотници в управлението му или служебно се поддържат бордовите му системи, за да не ръждясат и да не излязат от строя…. В същото време някой задкулисно нагласява „обществената поръчка” за екип, който да изведе кораба в открито море, където обаче „давещите се” стават все повече. И да знаете – предчувствам, че този път няма да има прошка нито за политическите измамници, нито за онези, които „дърпат конците”, нито за техните марионетки. Защото както казва Бенджамин Франклин: ”Демокрацията е, когато два вълка и агне гласуват за обедното меню. Свободата е, когато добре въоръжено агне оспорва резултата от такова гласуване.” Знаете кой е Бенджамин Франклин.
Който разбрал, разбрал….
