Крайната десница на прага на властта
Вчера във Франция се проведе първия тур на предсрочните избори във Франция. И в навечерието им, и днес французите се питат дали наистина обединената крайна десница на основателя й Жан-Мари Льо Пен* е на прага на властта? В предварителните проучвания се прогнозираше, че резултатът за нея ще е около 35% от гласовете. Имаме едно доближаване, защото на първи турс „Национален сбор” получи 33,2%. За лявата коалиция “Нов народен фронт” социолозите сочеха 28-29 %, а за партията на Макрон – 20-22%. Допускам, че крайната десница разчита на втория тур – 7 юли, да затвърди и да увеличи този исторически за нея резултат. В същото време, очаквано, Макрон се обърна към избирателите за обединение на втория тур срещу това настъпление на крайнодесните. Дали ще се случи?
За ваша информация, парламентарните избори във Франция се провеждат по мажоритаpната система. Страната е разделена на 577 избирателни района и всичките кандидати се състезават за един депутатски мандат. Когато някой кандидат стигне до втория тур, останалите се обединяват срещу него. Дали ако в този случай кандидат на крайната десница стигне до втори тур, кой или кои от останалите ще се обединят срещу него? Това е въпросът, който вероятно си задават самият Макрон и неговата партия? И дали този път познатата схема ще проработи и така ще бъде спряна крайната десница по пътя й към властта?
Искам да напомня, че преди Макрон във Франция изборът на гражданите беше измеждо две позиции – умерени леви социалисти и умерени десни републиканци. Макрон и партията му заеха свободната ниша на „центъра”. И сегашните резултати от първия тур отразяват това състояние на политическите сили, които се ползват с най-голяма електорална подкрепа. Крайнодесните начело с Джордан Бардела и Марин Льо Пен са на първо място, последвани от крайнолевите начело с Меланшон, а на трето място е изтласкана партията на Макрон. Неговите критици обясняват този му резултат с реформите, която предизвикаха масово недоволство, и чиито резултати ще се усетят едва след години. Те бяха оценени негативно от повечето французи. Става въпрос за пенсионната реформа, проблемите, които предизвика закона за миграцията, намаляването на покупателната способност, увеличението на сметките за ток и т.н. Но най-важното – политиките на Макрон бележат отдалечаване от дневния ред на френските граждани.
Така че прави са онези политически коментатори, които казваха преди изборите, че френският избирател като се огледа, извън Макрон, вижда отляво – Меланшон, а отдясно – Марин Льо Пен. Долу-горе така изглежда ситуацията, доколкото успях да я проуча и анализирам в няколко изречения. Аз не съм политолог, нито социолог, но съм обучена да работя с факти и да търся логическа връзка между тях и последствията. При сегашните резултати, e възможно крайнодесните да си осигурят абсолютно мнозинство в парламента. В случай, че на втория тур успешно се постигне неформален общ съюз срещу тях, така да бъде възпрепятствана тази им възможност. Но се чуват гласове, които казват, че тези резултати показват всъщност нещо друго – французите не гласуват за опозицията, т.е. за крайнодесните, а гласуват против Макрон. Защото те смятат, че той днес e загубил много от харизмата си. Самата аз имам няколко публикации**, посветено на тази негова харизма. Но в момента сънародниците му го възприемат само като въплъщение на властта, от която те са недоволни.
Политическите коментатори имат обяснение за настъплението на крайнодесните. Видимата причина е, че те се възползват от недостатъците на управлението на Макрон. Другата – според френски коментатори е, че след като взе партията от баща си, Марин Льо Пен започна постепенно да се освобождава от радикалнизма, което продължи и при 27-годишния Джордан Бардела. Той стана новия лидер, а Марин Льо Пен – запази неформалното си влияние върху партията. След 2022-а година и блгодарение на тази нова стратегия, партията им успява да се отвори за привиличане на нова електорална подкрепа – главно сред младите хора и даже сред учениците от горните класове. Ръст печели и подкрепата на средната класа.
Да видим какви сценарии са на ход след като премине и втория тур на изборите. Първият е свързан с евентуалното парламентарно мнозинство на крайнодесните. Макрон ще бъде принуден да назначи лидера им Джордан Бардела за министър-председател. Нали си представяте каква „хармония” ще цари в едно подобно бъдещо управление. Възможно е коалиция на всички срещу крайнодесните, т.е. коалиция от типа „орел, рак и щука”, което според мен е малко вероятно. Третият сценарий е познатото у нас понятие „експертно/технократско” правителство. Така че много са неизвестните, преди 7 юли, когата ще се проведе втория тур. Но ако ме питате, и във Франция нещата няма да са така добри, както и у нас. Има основания да се говори за бъдеща криза в държавната власт и евентуални промени във външната политика.
*Крайнодясната партия на Жан-Мари Льо Пен бе създадена през 1972 година под името „Национален фронт”. Взема участие в няколко президентски избора и дори през 2002 година стигна до втори тур. По-късно дъщеря му Марин Льо Пен замести баща си и оглави партията. А през 2018-та година „Националнен фронт” се превърна в „Национално сдружение”. Официалният лидер на партията е младият Джордан Бардела, а Марин Льо Пен запази неформалното си влияние.
**”За Макрон, който вече се бори за себе си”, „Ще заобичаме ли Макрон”, „Трите стълба на Макрон”, „Франция на Макрон”, „Да пожелаеш да си Макрон”, „Какво очаква Макрон”, „Войната и Европа” и др.
