ИВАН ГЕШЕВ И НОВИЯТ ЖИВОТ НА КОНСТИТУЦИЯТА

Иван Гешев
Време за четене: 4 минути

Конституцията по определение е върховният закон на една държава и другите закони не могат да й противоречат. Конституцията урежда всички въпроси, свързани c принципите на управление – формата, структурата и процедурите на държавните и местните органи, икономиката и обществото и отношенията между държавата и гражданите. Това прочетох в почти всички определения за семантичното значение на това понятие. Прочетено във формалния му смисъл, обяснението е една суха материя, но във всяка дума е скрит един голям сюжет от живота на всеки от нас, но и на нацията ни като цяло. Водещото в нея е, че конституцията се произнася в правно нормативно отношение по основните ценности и принципи за упражняването на властта в държавата. Днес най-голямо значение за нас имат разделението на властите, отношението „държава-гражданин“ и гаранцията за нашите права и задължения.

Няма как като пиша тази статия, да пропусна моята гледна точка по темата за промяна на конституцията или за правенето на нова. Намирам подобни възгледи не само за неактуални, а даже за вредни. Нищо в текстовете на българската конституция не противоречи на съществуващите в Европа и в САЩ демократични практики, което се потвърди и от нормалното функциониране на всички системи в държавата през тези тридесет години. Ако трябва да говорим защо бяха допуснати проблемите на прехода, то те не са резултат от конституционната ни уредба, а проявление от действията и манталитета на политиците ни, а и на българските граждани като избиратели. Ако вземем предвид и факта, че преобладаваща част от сегашния политически ресурс не само принадлежи към дългия преход, но те продължават да се държат по същия начин. И за да съм още по-точна – тяхното присъствие в политиката ни държи в това неизменно усещане, че този преход няма край.

Не вярвайте на онези, които под прикритието на “слабостите” на българската конституция всъщност търсят начини как по-лесно да се доберат до властта, като разтурят държавата и държавността. Няма да сбъркате, ако предположите, че те всъщност търсят вратичка за смяна на държавното устройство. Публичното говорене за “смяна на системата”, целенасочените подмятания за президентска република, имагинерните лозунги за “смяна на модела”, всъщност са опити за разколебаване доверието в демокрацията и в устоите на демократичната държава. А истината е, че не сегашната конституционна уредба е виновна за трудното ни прохождане в света на демократичните ценности, а на политическия дефицит, който възпрепятства тяхното достигане. Компенсирането няма да се случи с мераци за промяна в конституцията.

И сякаш за да потвърди тези мои възгледи, се появи профила на човек като сегашния главен прокурор Иван Гешев. Само месец, откакто е на този пост, а българските граждани вече усещат неговата лоялност към…… гражданите. Неговите действия потвърждават, че той ще служи на тях и на закона. Стартът му е повече от успешен. Погледнато в контекста на конституционната уредба – сегашната съдебна власт е независима и равноотдалечена от изпълнителната и законодателната, който факт сам по себе си е първото завоевание на принципа за разделение на властите. Аз вярвам, че точно този човек е призван да накара българските граждани да повярват, че тази длъжност не е център за преразпределение на политическо влияние и главният прокурор не преориентира действията си в зависимост от политическите промени и волята на „силните на деня”. Надявам се, че той ще продължи със същата категоричност да не се съобразява при прилагането на закона с обстоятелството Кой Кой е, каква позиция заема в държавата, от коя партия е, или колко много друга власт е съсредоточена в ръцете му.

Да се говори за извеждане на прокуратурата от съдебната власт бих го определила като “рационално невежество”, което е български феномен, при който решение се намира като недоволнните търсят начини да раздрусат една или друга система, та ако ще и да става дума за държавата като цяло. Като част от това “рационално невежество” са и всякакви идеи за ново място на прокуратурата. Зад това прозират апетити как по-лесно да продължи влиянието върху нея. Това обяснява и защо надделяха частните интереси за отстраняването на човек като Иван Гешев с евентуален профил да извади прокуратурата от познатия нейн имидж. Вече сме убедени, че двигател на подобни действия е бил страха от прилагането на закона и желанието на т.н. олигарси, облагодетелствани от криминалния преход, това време да продължи. Нещо повече – дори в това си качество да продължат да ни се представят като политически авторитети, които да са ментори на обществото – пряко или чрез поставени публични лица. Те имат интерес “онова” време да продължи, а видимата страна в техните действия – финансовото и материалното им забогатяване, да скрива неспазването на правилата и на законите.

Днес българската конституция придобива нови измерения – от суха материя, тя се изпълва с живот, който отразява нуждата на гражданите от справедливост в отношенията им с държавата. Eдновременно с това онези текстове в конституционната уредба, които касаят тези отношения, формират нови очаквания за действителното място на отделните власти в обществения процес. Новият главен прокурор извади прозрачността като добавена стойност в действията на прокуратурата. Пренесе я, така че обществото да вижда какво се случва на всички нива. Той, а не друг, само за месец изпълни със съдържание оня призив „Светлина! Повече светлина!”, произнесен от днешния президент Румен Радев. Същият, който изведнъж се уплаши от “прожекторите”, които осветиха с ярка светлина него, президентската институция и семейството му. След подобен скандал във всяка демократична държава щеше да последва оставка или импийчмънт.

Може би много малко българи са разбрали кое е това. което породи най-големия страх на президента. Истината е, че човекът, който се самообяви за борец за правова държава, с поведението си направи така, че той повече няма право да говори по темата в качеството на съдник и ментор, защото това е вече нонсенс. Той призова преди време за “светлина”, но се оказа, че това не трябва да се отнася за него, за институцията, за семейството му. В този контекст ще кажа това, което съм казвала много пъти – политиката не е халтура, а държавната власт не е място за неподготвени хора. Ако вече си там и искаш да останеш в тях, сам ще избираш да заставаш на най-осветеното място, защото не се страхуваш от светлината на прожекторите.

Ще има ли причини оттук-нататък, всеки български президент да се чувства неспокоен, но в същото време и да се стреми да е прецизен в изпълнението на конституционните си задължения. Ще има, защото очаквам, че след искането до КС за тълкуване смисъла на чл.103, ще бъдат попълнени онези “бели петна” в конституцията, и ще стане ясно що е това “държавна измяна” и кои са “нарушенията“, извършени от президента. Надявам се да бъдат точно формулирани освен всички случаи на нарушения на конституцията, но и на онези от тях, които изискват отлагателна във времето процедура, тъй като не са свързани с прякото изпълнение на президентските служебни задължения, но като проявление носят негативи за института на президента и поради това са с с висока степен на обществена опасност. Да не пропусна, че очакваните резултати от самото искане са “жив” пример как българската конституция може да се усъвършенства в съответствие с развитието на българската демокрация.

Ако сте стигнали до това изречение означава, че сте разбрали защо избрах това заглавие и защо смятам, че с името на сегашния главен прокурор е свързан днешния и утрешния ден на българската демокрация. Ако ме питате, aз не бих искала той да ни разочарова….

error: Свържете се с автора за разрешение!!