Злополучният отчет на президента Румен Радев отговори точно на този въпрос. Досега можехме да възприемаме президентството като пропаганден център за подпиране на БСП. От вчера, без всякакво съмнение, можем да твърдим, че президентството вече е партийно-политически център за сваляне на правителството по незаконен път и за смяна на конституционния ред. Самият факт, че президентът се готви с указ да назначава опозиция на настоящето управление, наистина ни връща към събитията от 89-та година, когато комунистите си назначаваха и опозицията, и милионерите. Но когато такова намерение прозира зад споменатия указ и зад него е публичната заявка на българския президент да се справи с ГЕРБ, а и се самоопредели като последна преграда за това управление, нещата определено са неконституционни.
Демокрацията в България е неоспорим факт, а демократичният ред в държавата е реалност, предвид съществуващата практика на функциониране на демократичните институции и системата за граждански контрол. Заявката, че е готов да подкрепи други партии, чиито ценности съвпадали с неговите, си е чиста намеса в обществено-политическия процес по време на мандат, което конституцията не му позволява. Очевидно е, че под купола на президентството работят скъпо платени държавни чиновници, чиято мобилизация е свързана не с преките очаквания за тяхната дейност, а за подриване на държавността. Парадоксално е, нали? Но както и по много други поводи можем да кажем – това е възможно само в България!
Истината е, че това, което се случва не трябва да бъде подценявано. Става дума за незаконни опити да се ерозира демократичния процес и правителството да бъде свалено, преди да му изтече мандата. И това се прави под прикритието на пропаганда, интерпретирана с опорни точки, повтаряни от представителите на БСП и техните политговорители от групата на всякакви –ози. Една от тях е, че президентът говорел от името “на хората”. Не знам точно кои “хора” имат предвид тези адвокати на президента , но знам, че малцина са вече, които им вярват. Рейтингът му бил десетократно по-голям от този на управляващите. Това може само да подхранва любопитството ми как може това да е съотносимо към човeк, скаран с всички власти и мотивиран единствено от “неговите” разбирания и оценка за настоящето на България. А и може ли да се очаква от него до края на мандата да реализира ролята на обединител, определена му от конституцията, особено след като публично – вербално и чрез действията си, се стреми да делегитимира трите основни власти и тяхната независимост. Усещането по-скоро е, че отказва да служи на националните интереси на България.
Заключенията на българския президент за състоянието на държавата и демокрацията се разминават генерално с възприятията и усещанията на мнозинството български граждани, както и с макроикономическите показатели. Изглежда, че само той и червените пропагандатори чуват, че “хората искали нещо друго”. От името на кои хора говорят? А и за тези хора има много начини да изразят недоволството си или да оповестят публично какво “нещо друго искат” – ще протестират, ще пишат запитвания и предложения, ще се сдружават и могат да инициират партии и сдружения в защита на техните права и за реализиране на идеите, свързани с обществено-икономическото ни развитие. Странно е да надъхваш с пропаганда и фалшиви новини публичното пространство, разчитайки да провокираш обществен фон за фейк-говоренето на БСП. Но когато президентската институция е част от този сценарий за предизвикване на събитийност и медиен шум, създаващ впечатление за “катастрофално недоволство”, това вече е симптом, че се правят за опити за сваляне на властта по неконституционнен път.
Има една истина и тя е, че само по време на правителствата на ГЕРБ и благодарение на креативността на местната власт, оглавявана от тази партия, България следва една устойчива тенденция на стабилност и нарастващи темпове на икономически развитие. Мнозинството от народа ни – социално активни и просветени граждани добре разбират това и го оценяват. Но слепи и глухи за това са единствено социалистите, огладнели за власт и устремили се да превърнат страната ни отново в пустиня. Те знаят как лесно може да бъде ограбено събраното и създаденото от друти. А след едно управление на ГЕРБ, те ще имат много да захлебват. Затова се вслушайте и се вгледайте в антибългарското и в антиевропейското им говорене, чийто главен проводник е българския президент.
Нали знаете значението на понятието абордаж – неговата цел е да залови или унищожи вражески кораб. Президентската институция все повече затвърждава това усещане, вземайки на абордаж всички власти и всички институции. Нали не смятата, че един човек и няколко души от екипа на държавния глава могат да са единствените които представят истината? Да гледаш на всичко и на всички като на враг, да си се скарал с всички и да съглашателстваш само с БСП, това вече ми изглежда, преминаващо границите на нормалното. Недопустимо е скъпо платени чиновници (държа на това определение) от президентството (като главния секретар на институцията) да се държат скандално. Навярно се чувстват като онези специално обучени и eкипирани да унищожават вражески кораби? Статусите на въпросния господин:”Добро утро, Територия! Добро утро, територианци! Добро утро, вие си знаете!”, са повече скандални и сигурно илюстрират изпуснати нерви след едно участие в “Реферундум” на БНТ по темата за избора на самолети. Всъщност необичайна е страстта – неговата и на президента, с която се противопоставят на избора на “F-16. Между другото, какви ли може да са подбудите президентството да се превръща в рекламно лице на “Грипен”?
След вчерашния отчет на президента за двете години от мандата му, спокойно можем да кажем, че институцията президентство публично затвърди впечатлението, че е част от хибридната война, целяща незаконното сваляне на законно избраното българско правителство. Бледият отчет, напомнящ фейк-говоренето на последния конгрес на социалистическата партия и изпълнен единствено с черни краски, отричащ позитивните усилия на един цял народ, може да е израз единствено на българофобия. Той само подсилва нашето настояване “за повече светлина”. Като българи питаме – какво всъщност става зад стените на президентството? И оправдано ли е съществуването му, ако като институция не отговаря на очакванията ни по конституция, а все повече се припокрива с определението за партийно-политически център на социалистическата партия. Нещо повече – вместо да изпълнява ролята на обединител, българският президент, както разбрахме от интервюто с политолога Михаил Мирчев, се занимавал със създаване на партия от хората, “които се навъртат край него” – били от бившето НДСВ, пронатовци и проевропейци. “Вапцахме я сега! – би казала моята баба. Но държавният глава имал и друго занимание – да избутва партии! Според въпросния червен професор: “Трябва му поне година-година и половина, за да избута част от другите средно големи партии.“ Навярно стяга “патерици” за БСП? Е, разбрахте ли защо покрай другото, изречено от мен за президента и президентството, дойде ред да запитам: ”Партийно-политически център ли е президентсттвото?”
