Служебното правителство осъществява правомощията на Министерския съвет, определени в глава Пета от Конституцията, но ограничеността на неговите функции произтича от това, че то получава своя мандат не от парламента.
По темата за служебното правителство съм писала най-често и по различни конкретни поводи. За целта ми се е налагало да проучвам редица решения на Конституционния съд и съм проследявала мнения на водещи конституционалисти и правни експерти. И моята констатация за предизвиканото публично говорене винаги е била свързана с гражданското усещена за неконтролиран „ентусиазъм” на служебния премиер и на служебните министри да демонстрират „свръхактивност” и да се вживяват в следването на „абсолютна власт”. Разбира се, че има изключения! Но последният случай – с настоящото служебно правителство с премиер Гюров, прескочи всички нормални граници. Затова и объркването у гражданите е огромно! Те се питат това правителство служебно ли е, т.е. действа с ограничен срок или се готви да управлява най-малко един пълен мандат.
Овъртолването е пълно! Защото правителството така се е закопчали в собствения балон, че това им пречи да следват Конституцията и законите. Те самоотвержено са ги захвърлили в кошчето за боклук. На такъв „абсолютизъм” досега не сме били свидетели! Те са си самодостатъчни и убедени, че всичко, което вършат е правилно. Да, ама не! А стряскащите ни физиономии на някои министри, които ни гледат странно от телевизионния екран са само един щрих от заплашителното им излъчване, освен вербалното. Сякаш единствената тим цел е да се всява страх и недоверие в българската демокрация. Не хиперболизирам! Предизборната ситуация се насити със заплахи, предупреждения и всякакви фентъзи сюжети за купен и корпоративен вот. Дадена е воля на творческото въображение, илюстрирано и подкрепено с полицейски акции, които би трябвало да се провеждат дискретно и без елемент на предизборна пропаганда. Усещането е, че не сме държава на граждани, а държава, пренаселена от престъпници и от граждани с престъпни намерения. Държава, в която единствените праведни в нея са лицата от служебното правителство.
Все е било служебно правителство, но такъв апетит за провокиране на негативно отношение към изборния процес и на усещане, че България не е демократична и правова държава, не сме имали. Не искам да спекулирам, но мога само да предполагам кой е „мотора”, който продуцира цялата тази нелепост, свързана с настоящото служебно правителство. Но в едно съм сигурна – апетитът за „наша власт” през служебното правителство е много голяма. И този апетит издайнически наднича зад познатото словосъчетание за „наше МВР”. Оттам и това впечатление у гражданите, че по Конституция изборите в България се организират само от МВР, което не е вярно. Това впечатление се подсилва и от усещането, че eдно от правомощията на служебното правителство е да е пряк участник в предизборната кампания. На страната на една политическа сила и в посока на точно определен политически интерес. Нещо, което е недопустимо за едно назначено служебно правителство и с конституционно определен срок на правомощия.
Решение № 20 от 23 декември 1992 г. по к.д. № 30/1992 г. е ключовият акт на Конституционния съд (КС), който тълкува правомощията на служебното правителство според чл. 99 от Конституцията. То постановява, че служебният кабинет е ограничено правителство, чиято основна цел е да осигури функционирането на държавата и провеждането на избори (второто го имаше като норма до 2023-та година, когато бяха направени промени в Конституцията), без да има право да прави радикални промени в управлението и не може да приема дългосрочни ангажименти, какъвто е случая с БОТАШ, а последно – и с десетгодишното споразумение с Украйна. Това решение служи като основа за разбирането, че служебният кабинет е „преходно“ правителство с мандат, ограничен от самата конституционна цел.
Няма да повтарям всичко казано и написано от мен към този момент по темата за служебното правителство в предишни статии („Служебно правителство и авторитаризъм”, „Служебното правителство – закон или мантра”, „Служебното правителство като президентско изкушение”, „Относно правомощията на служебното правителство”, „Чия е отговорността за състава на служебното правителство”, „Служебното правителство е с временен характер” и др. ). Но ще припомня – предвид тяхното актуално звечуне, някои подробности от Решение № 20/ 23 декември 1992 г. по к.д. № 30/92 г.за тълкуване на чл. 99 от Конституцията. Тогава КС се произнесе по искане на 51 народни представители за тълкуване на чл. 99 от Конституцията за даване на задължително тълкуване на разпоредбите на основния закон на държавата, касаещи включително правомощията и срока на служебното правителство.
В Раздел II на въпросното решение на Конституционния съд категорично се посочва, че назначаването на служебно правителство се превръща във факт след „изчерпването на процедурата по чл. 99 от Конституцията”, разпускането на Народното събрание и насрочването на нови избори (чл. 99, ал. 5). Това става с актове на президента, които се издават едновременно. Предпоставка за тези конституционни действия на държавния глава е невъзможността да бъде сформирано мнозинство и неспособността на НС да излъчи правителство. И както предвижда демокрацията – изборите са демократичен инструмент за излизане от кризисната ситуация. Според конституционните съдии, след едни избори „чрез евентуално преструктуриране на парламента, може „да се хомогенизира парламентарното мнозинство”.
И днес най-честият въпрос, който се обсъжда във връзка с института на служебното правителство е свързан с неговата компетентност. Пак в цитирания от мен източник се казва, че „прието е да се счита, че компетентността на служебното правителство е ограничена по време и цел. От самия конституционен текст следва, че то има временен характер. Без да е възможно да се изчисли срокът на пълномощията му, могат да се определят началото и краят на този срок. Началото се поставя с указа на президента, с който това правителство се назначава (последица от този указ е прекратяване правомощията на намиращото се в оставка правителство). Краят се бележи от избирането на ново правителство по реда на чл. 99 от Конституцията от новоизбраното Народно събрание. Видно е, че в най-добрия случай разглежданият срок е около три месеца (като към срока по чл. 64, ал. 3 се прибави този по чл. 75), но на практика той може да продължи и по-дълго.
Какво още става ясно от въпросното решение на КС? Предпочитам да цитирам, тъй като ставаме свидетели на мнения, които в различна степен са част от пропаганда, обслужваща различни политически интереси. „При положение, че в България е установено „парламентарно управление“ (чл. 1, ал. 1 от Конституцията), същностен белег на което е политическият контрол, упражняван от Народното събрание по отношение на правителството, респективно необходимостта от доверие на Народното събрание към правителството, обстоятелството, че служебното правителство е назначено от президента, ДАВА ОСНОВАНИЕ ДА СЕ СЧИТА, ЧЕ ФУНКЦИИТЕ МУ СА ОГРАНИЧЕНИ. Освен този извод, който може да бъде направен на базата на Конституцията, останалите основания за определяне правомощията на служебното правителство чрез тълкуване на конституционния текст са ограничени. Известно указание се съдържа в самото наименование на това правителство. ТО Е СЛУЖЕБНО, както се отбелязва, най-напред поради начина на неговото формиране. До него се стига „ако не се постигне съгласие за образуване на правителство“. Общата формула „непостигане на съгласие“ (чл. 99, ал. 5, изр. 1) отразява в крайна сметка невъзможността да се образува парламентарно мнозинство, което да послужи като стабилна основа на едно силно правителство. В този смисъл правителството е „служебно“. „Служебно“ е то, от друга страна, и защото трябва да извърши определени функции до провеждането на нови избори.” СЪЩЕСТВУВА ОЩЕ ЕДНО ОГРАНИЧЕНИЕ, „доколкото служебното правителство обикновено действа при разпуснато Народно събрание. Когато някои действия на правителството подлежат на предварително одобрение от Народното събрание (например сключване на договори за държавни заеми – чл. 84, т. 9 от Конституцията), невъзможността да се получи такова съгласие ОГРАНИЧАВА КОМПЕТЕНТНОСТТА на служебното правителство. Когато обаче действията на правителството подлежат на одобрение от Народното събрание, утвърждаването може да се получи и от новоизбраното Народно събрание.” А след последните промени в Конституцията – като се свика парламентарно заседание по време на разпускането му във времето на предизборната кампания.
От казаното току-що става ясно, че твърдението за пълно покриване правомощията на служебното правителство и едно редовно правителство не е напълно коректно. Защото от искането на мандат от Народното събрание „произтича ограничеността на функциите на назначеното от президента правителство – характеристика, която трябва да се има предвид при евентуалното му функциониране и при преценка на неговите действия. Не е възможно обаче чрез тълкуване на Конституцията да се изброят правомощията на служебното правителство. Не е възможно задължително определяне на тези правомощия чрез отделен закон. Всъщност такова изброяване не е предвидено в Конституцията за правомощията на Министерския съвет въобще. Чрез използването на т.нар. обща клауза в чл. 105, ал. 1 е отбелязано, че Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Служебното правителство в рамките на тази обща компетентност, предоставена на Министерския съвет, е оправомощено да решава текущите въпроси на вътрешната и външната политика.
На фона на случващото се по времена настоящото служебно правителство, един от въпросите e в чии ръце е цялата изпълнителна власт след като зад него официално не стои парламентарно мнозинство? Когато я нямаше т.н. „домова книга” категоричният отговор беше, че в това време президентът има в ръцете си цялата изпълнителна власт. В настоящия момент президентът Йотова побърза да се дистанцира от принадлежащата й отговорност, подкрепена с подписа й под държавния указ. Защото той означава съгласие с този състав и с този служебен премиер. Тя има правомощието и да го отхвърли както се случи вече веднъж при президента Радев но също и да поиска неговото отзоваване поради несъгласие с вътрешната и външна политика, провеждана от това служебно правителство. Подобна възможност не трябва да бъде изключена, ако приемем, че по Конституция президентът олицетворява единството на нацията и всеки случай на разколебаване на това единство в контекста на действията на служебното правителство, държавният глава би трябвало да реагира. Такъв повод в момента е свързан с формирането на предизборната среда, която вместо да е спокойна и да гарантира обществения ред по начин, който да не провокира страхове и недоверие в изборния процес.
Разделям се с вас с надеждата, че като мои редовни читатели ще прецените плюсовете и минусите на института на служебното правителство, Мога само да ви посъветвам да подходите от принципите на парламентарната република, каквато България е съгласно Конституцията, както и да вземете предвид принципите на функциониране на демократичната държава. Може да помислите и върху това – защо е толкова важно на върха на държавата да са политици, които да следват единствено Конституцията и законите, както го изисква правовата държава.
<<<Акцентирам, че cлужебното правителство осъществява правомощията на Министерския съвет, определени в Глава пета от Конституцията. Ограничеността на неговите функции произтича от това, че то получава своя мандат не от парламента. Що се отнася до десетгодишното споразумение с Украйна, предвид ограничената компетентност на служебното правителство по отношение на дългосрочни външнополитически приоритети, подкрепени с поемане на финансови и други ангажименти, получаването на мандат от Народното събрание и ратифицирането им е задължително по Конституция. Правителството затова е служебно, защото действията му трябва да се обсъждат не само в Mинистерски съвет, но и в Народното събрание.
