Май по-скоро ще е някой удобно избран за параван на поредните зулуми в държавата
Когато казваме „равноотдалечен”, в контекста на политиката теоретиците ще ви кажат, че става дума за сравнителен методи, при който се съблюдава баланс между отделни величини – различни на брой. В нашия случай величините ще са парламентарно представените партии, а въпросният „равноотдалечен” премиер ще се явява точката, която по подразбиране трябва да се намира на едно и също отстояние от онези парламентарно представени партии, които ще застанат зад това предложение. Въпросът обаче е на колко метра отстояние от партиите ще е този премиер? Ама никак не е смешно? Важно е! Някой ще трябва „да дърпа конците”. И заради това любимо тяхно занимание, политиците са готови да прегазят всякаква принципност:„Няма значение с кого ще сме в коалиция, стига да има равноотдалечен премиер”. (К. Petkov, 25 септ. 2024 г.). Звучи като „важно е, стига ние да сме във властта”….А и нали този „равноотдалечен” премиер щял да изпълнява тяхната програма…Така ПП/ДБ разбират баланса в „равноотдалечеността” на бъдещите коалиционни партньори….
Всъщност то си е направо заявка за влизане във властта през задния вход. Значи от сега да го знаете, че ние правителство с първия ГЕРБ/СДС и с „Началото” на Пеевски няма да правим, както вече чуваме да повтарят от ПП/ДБ. Ще се коалираме с онези, извън тях, които приемат идеята ни за “равноотдалечен” премиер-наемник, който да изпълнява НАШАТА програма. Ако това не е задкулисие, здраве му кажи! И както каза Тomislav Donchev (ГЕРБ) в едно вчерашно негово интервю – „предложението за равноотдалечен премиер е последният маркетингов трик ( б.а. на ПП/ДБ) – това е големия шанс за задкулисието”. По-точно не би могло да се каже! Защото изречено предизборно, очевидно целта на подобна маркетингова активност е да се тестват онези, които евентуално са готови след 27 октомври да застанат зад това предложение. И както вече чуваме, кандидати за властта, обединени около примамката “равноотдалечен” премиер, не липсват.
През последните три-четири години бяха направени достатъчно грешни стъпки против демокрацията и правовата държава, за да допуснем този разпад да продължи и след седмите предсрочни избори. Разбирам тактиката „не харесвам” този или онзи, и с него няма да правя правителство – да се въздейства на нагласите на избирателите, като им се казва индиректно, че няма смисъл да гласувате за ГЕРБ/СДС, например, (най-често се визира тази коалиция), защото тя няма шанс да управлява дори да е първа политическа сила. Така българските политици се надяват чрез химията на негативното да продължат с омразата и разделението в обществото. Време е за завръщане на нормалността. Все пак изборите са политически акт на доброволно предоставяне волята на избирателя на онази политическа сила, на която той има доверие и желае да й повери управлението на държавата. А в демокрацията има един принцип – гласът на мнозинството е водещ и определящ. Респективно, първата политическа сила е тази, която лидира процеса на сформиране на парламентарно мнозинство. Останалите се съобразяват с волята на избирателите, търсейки консенсусни точки за коалиране с победителя. И не съм съгласна, че въпросното предложение за “равноотдалечен” премиер е симптом единствено за бягство от поемане на политическа отговорност. То е добре обмислен тактически ход отново да бъдат измамени избирателите, като не се съобразят с изборните резултати.
Затова пък очакваме след изборите – неизвестно от кой храст, да изскочи „равноотдалечен премиер с обществено доверие – икономист или юрист, който да припознае основните политики в програмите ни (К.Petkov, ПП). Hякой “равноотдалечен” кандидат за премиер, „който да е широко наложен авторитет в нашето общество и да е безупречен със своята биография и със своите умения”(Мihalev, ДСБ). Интересно, кой и с какъв аршин ще измерва “високите морални качества и това, че не е податлив” (Sabrutev, ПП)? Запитан, кой ще носи отговорност за този премиер и за неговото управление, същият отговори – „партиите, които ще го подкрепят, но той ще се ползва с широка обществена подкрепа, трябва да носи собствена отговорност”. Остава да ни се обясни как се измерва тази „широка обществена подкрепа” след като той не се е явявал на избори, а е известно, че само на избори може реално да се измери въпросната обществена подкрепа? Но видите ли, точно от този „безупречен” кандидат за премиер се „очаква да реши кризата”, а “cъздаденото с него управление да гарантира европейския, демократичен, правов и антикорупционен ред и съхраняването на парламентарната република.” Звучи гръмко и помпозно! Че какъв ще е този премиер, който ще поеме подобна тежка задача? Да не би да е някой съвременен Крали Марко или магьосник? Май по-скоро ще е удобно избран за параван на поредните зулуми в държавата….