ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА КУЛТУРА

политическата култура
Време за четене: 3 минути

Cлед снощното издание на Панорама по БНТ, което побързах да определя като “пред банята”, реших с тази публикация да се върна към темата за политическата култура на повечето българи, като бързам да кажа, че те имат вина да са в тази категория, заради дефицита от знания и умение да осмислят и да разбират обществените интереси и отговорности и как те могат да бъдат защитени. Винаги съм казвала, че предпоставка за това е личната образованост и информираност за обществените процеси. Техният дефицит може да лиши всеки от възможността да се изявява като социално активен, но го прави и уязвим на манипулации и на спекулиране с фактите. Естественият резултат е, че такъв човек не може да формира лично мнение за общественото ни развитие и не може да взема самостоятелни решения за себе си, не познава правата и задълженията си. Затова формирането на политическата култура трябва да е и системна задача на всяко общество. Това е един ценностен процес, който се осъществява не само чрез самообразование, но и чрез политическо възпитание. Свързан е с функционирането на държавата, властта, правата и тяхното упражняване.

Без съмнение социологията, политологията и политиката са част от системата за придобиване на политическо познание. Мисля, че и в момента по отношение на тях съществува едно объркване у българските граждани, които не намират никаква разлика в стилистиката на изразяване на един социолог, политолог или политик, когато става дума за публичните им изяви. Затова пък ние като граждани, имаме право на претенция към политолозите и социолозите, които за разлика от политиците не трябва да говорят на ангро, казано на жаргон, т.е. без да са много сигурни в правотата на думите си, твърденията и тезите. Факт е обаче, че често у нас остава един лош вкус на шаблонно изразяване, което напълно се покрива с “опорките” на една или друга партия. Не допускам, че ви е трудно да разпознаете към кой тинк-танк идеен център е този или онзи социолог или политолог. Писала съм по темата. Въпреки това, моите очаквания са да чувам от социолозите и политолозите коментари, които да са подкрепени с артикулиране на резултати от използването на различни политико-социологически методи за изследване. Това е начинът да им повярваме, че говоренето им е експертно-аналитично, а не политически пристрастно. Това е много важно, защото политологията и социологията предлагат информация, която пряко влияе на политическата грамотност на гражданите. Нейното осмисляне им помога те да се идентифицират политически – по време на избори, чрез пряко или косвено участие в управлeнието на държавата или чрез публично изразяване на гледна точка.

Искам да кажа, че и аз като много други българи, през последните години промених класическите си очаквания към социологията и политологията. Причината е, че днес е много трудно за българския гражданин да прокара граница между социолог, политолог или политик от опозицията, чието основно занимание е да спекулира и манипулира. Ако може да говорим за някакъв категориален апарат, съдeйки по публичните изяви на нашите социолози, те говорят непрекъснато за някакви кризи в политическата власт и в управлението на държавата, как и кога пправителството щяло да падне, как текат някакви процеси на радикализиране на обществото, за зараждане на социални протести, рейтингуват “неродени” партии и лидират личности, които даже не присъстват в медийното пространство и никой не ги е чул да артикулират политически теми. Спорното е, че политолозите и социолозите се изразяват с опорните точки на политиците. По тази причина не е трудно да се досетим кой кого съветва или консултира. Но няма как, ако коментарът на един политолог или социолог се покрива напълно (лексикално и синтактично) с опорките на един политик, това да породи доверие към експертното му мнение. A ние добре знаем как говорят политиците и защо спекулирането с фактите е преобладаващо! Затова е и това наше усещане, че някой ни подвежда, лъже, спекулира и манипулира.

Манталитетът на българина е такъв, че той трудно се доверява. Обяснението е, че през годините има негативни наслагвания върху нашето национално самосъзнание и психика. А и политическата култура е част от възникването и развитието на демокрацията, а самата тя е един дълъг исторически процес. За разлика от страните от Западна Европа, българската демокрация е млада и поради тази причина не можем да очакваме бързо “израстване” на политическа култура. Затова моето разбиране за ролята на социологията и политологията е по посока на техния принос към нея. Най-вече – с обективното отразяваване на действителната картина и реалистично обективиране на обществения процес и на нагласите, без да се спекулира и без да се правят внушения, които да се целят в подмяна на възприятията и да водят до промяна на обществените нагласи в точно определена посока. Социологията и политологията трябва да ни предлагат знания за реалното отношение на българските граждани към държавата и политическата власт, състоянието и тенденциите в поведението на гражданите, както и точна картина на техните нагласи и възприятия.

error: Свържете се с автора за разрешение!!