И за ценността на нашето битие – Свободата
Каквото обществото, такава политиката, такaва и свободата. Така е, защото едното произтича от предходното. Защото политиката по нейното естество е обществена дейност. Свободата е нейна функция, но и ценност, която трябва да се поощрява с конституционни норми и правоприлагане в съответствие с върховенството на закона. Терминът “политика” има старогръцки произход. πόλις – град-държава, а от там – πολιτικά (политика). Коренът й – семантичен, и по произход, трябва да търсим в появата на древногръцките полиси. И за това има причина, но аз ще го обясня без да навлизам историографски в темата. Предполагаме, че политиката, появявайки се заедно с древногръцките полиси, е била резултат на нововъзникналите социални връзки, които е трябвало да бъдат регулирани. Така излизането извън периметъра на дотогавашния семеен и родов интерес, извиква на живот нови ценности, свързани с развитието на обществените отношения в полиса. И ако трябва да се позова на Аристотел, тези ценности гравитирали около онова, което общността започнала да привижда като обществено благо. Като резултат, и в една плуралистична среда на мнения, се породили и различни доводи за развитието на полиса. В битката всеки да е прав, била провокирана и химията на сблъсъка между отделните гледни точки. Сблъсък, който по-късно придобива смисъл в това как да се управлява полиса, т.е. държавата.
В съвременния контекст политиката събира в съвокупност, както това, което не е наред, така и онова, което трябва да се свърши в името на общото благо. Изглежда простичко и достижимо. Щеше наистина да е така, но при условие, че всички мислим еднакво и решим да отхвърлим съществуването на алтернативно мислене. Харесва ли ни, или не, такъв процес съществува, така както съществува и различната преценка за един или друг факт. Всъщност алтернативното обяснение и алтернативната възможност за намиране на решения е двигател за онова, което наричаме движение напред, т.е. развитие. Въпросът е, на кого от политиците – хората, занимаващи се с политика и представляващи различното мнение, избирателите ще повярват повече? Известно е, че в битката за власт между отделните партийни субекти, водеща е пропагандата. Неуспешна е онази пропаганда, която не успее да напусне равнището на вероятността и остане обозначена само като мнение, заради слабата аргументация. Защото политиката не е и не може да се възприема и реализира единствено като набор от клишета, с които днешните управляващи ни пълнят главите. Известно е също, че нашият човешки опит не се измерва само в цифри и факти. По-скоро истинската политика търси в тях проявленията на процеси, които да бъдат идентифицирани, проблемите – посочени, а решенията – предложени.
Съвременната политика трябва да е актуално отражение на протичащи обществени процеси и на света, в който живеем. Свят, който се развива твърде динамично и изпреварващо спрямо нашите човешки възможности. Затова очакванията ни за политиците са те да реагират на предизвикателствата. Все пак смисълът в политиката е да бъдат предложени “рецепти” как обществото да се справя с тях. Защото ракурсът на битките, които водим персонално и като общество, е да оцелеем във всичките аспекти на нашето съществуване – физически, духовни, ценностен интегритет и взаимодействие със средата, в която живеем. Нали знаете какво прави животното, когато усети заплахата? То приема предизвикателството и се готви за битката, или бяга, отдалечавайки се от агресора. Така е и с различните хора. Едни предпочитат битките, а други търсят начини как да избягат. Кой от тях е по-подходящ за политик? Аз мисля, че първите, т.е. тези, които отчитат рисковете и се изправят срещу опасностите, посочват потенциалните проблеми и могат да предложат визия за бъдещето ни.
Пътят към бъдещето винаги минава през миналото и през настоящето. Случвало ли ви се е да се двоумите дали да завиете наляво, надясно или да продължите напред. Когато и на мен ми се е налагало да взема подобно решение, използвам думи или фрази – репери. Като например, “Какво ще стане ако….”, “Това би могло да се повтори”….Защо ви го казвам? Защото днес трябва да направим нещо повече от това да говорим или да пишем какво застрашава българската демокрация. При това, всичко се изявява и изразява в един много сложен социален контекст, който изостря обществените сетива и нагласи. Но също ги прави уязвими от настъплението на фалшивите новини и на дезинформацията. Вече е тенденция да се налага политиката на спекулациите, на компрометиране на истината и на политическия опонент. Заедно с това все повече се усеща претенцията на избирателите към по-качествена политика. Един от симптомите е отдръпването на все повече граждани от пряко участие в политиката и отказа им да упражняват избирателните си права. Аз имам и друго обяснение на тази констатация. Казал го е Атанас Буров, макар и заявено по повод на родолюбието: „Не се насажда родолюбие и сцепление в един народ, ако не се култивира у него съзнанието на общността и ценността на неговото битие.“ Това исках да ви кажа и аз с горните редове. Дано съм успяла да настроя ума ви.
А вие не губете кураж, ако все още не сте открили за себе си оня политик, когото бихте последвали! Макар и по друг повод, Линкълн Стивънс, който е американски разследващ журналист, занимаващ се с разследването на корупцията в общинската администрация в американските градове, през 1931 година казва: ”Нищо още не е направено. Всичко предстои да бъде сътворено или преправено. Най-великата картина не е нарисувана. Най-великата пиеса не е написана. Най-великата поема не е изпята”. Най-успешната политика предстои. Уверявам ви, че е така. Дотогава не позволявайте на никого да гради стени около вас! Ако пък се случи, събаряйте ги! Покажете ентусиазъм и защитете ценността на вашето битие – свободата! И ако няма лидери, станете лидери на самите себе си…Не разрешавайте на посредствеността да ви зароби. А за да сте свободни, не ви е необходим авторитета на някой друг, достатъчни сте вие самите. Запомнете, че успешните граждани са точно такива, защото ценят и пазят свободата си.
