Чета аз тези дни в една медийна публикация как “управляващото мнозинство в своето решение директно копира предложението от национален референдум на едно чалга шоу – субсидията да падне на един лев”. Можех и да я отмина тази статия заедно с изречението, но дявол да го вземе, много съм чувствителна към внушенията! А и някак не мога да забравя толкова важен принцип в латералното мислене – едно нещо не бива да бъде представяно нито по-малко, нито повече истинско, отколкото то е. Затова седнах и написах следващите редове, имайки предвид наученото през годините от системата на професор Едуард де Боно, а то е, че “нашите умове са фино настроени да долавят грешките и опасностите в онова, което ни предстои”.
Понякога повод за долавяне на грешки и опасности, които ни предстоят, може да открием и в една медийна публикация, както е в този случай. Има и друга причина да пиша за “левчето” – много е лесно в българския политически живот да се роди “чудовище”. Та, чета аз в тази публикация също, че „промяната на закона за политическите партии в частта за финансирането на партиите и практическата отмяна на държавната субсидия с намаляването й от 11 на 1 лев е изключително вреден акт на политически произвол, който управляващото мнозинство си позволява”. Много е важно да обърнете внимание на словосъчетанието “политически произвол”. А аз по-нататък ще се опитам да ви припомня някои факти, свързани с резултатите от националния референдум, проведен на 6 ноември 2016 година. Да не пропусна да ви кажа, че аз съм от онези 13 000 граждани, чиито гласове не достигнаха, за да бъде признат този референдум за задължителен, тъй като не взех участие в него. Сами решете защо съм го направила!
Какво показаха резултатите? На въпроса за намаляване на субсидията за политическите партии на 1 лв, с “да” са гласували 2 516 893, с “не“ – 523 755, без еднозначен отговор – 359 743, недействителни – 87 763. На предходните избори са участвали 3 500 585 български граждани. И за да бъде признат този референдум, не му достигнаха още към 13 000, тъй като изискването е за 51%. Не съм фен на Шоумена, а за моето отношение към “левчето” и към цялата “тематика” на референдума вече ви осведомих, разкривайки моето неучастие в него. Но за мен демокрацията е от “плат и кръв”, т.е. жива. Поради което зачитам вота на другите гласоподаватели и факта, че 72,16% от тях са казали “да” за “левчето”. Питам аз, защо е днешния “смешен плач”? А и къде бяха тогава същите тези ревящи партии и техните медийни говорители – политолози и социолози, че не си свършиха работата и не обясниха на този народ как според тях е “правилно” да се гласува?
Тогава, след референдума, ГЕРБ и БСП подкрепиха резултатите от него. ГЕРБ, и лично Бойко Борисов заяви, че „няма да игнорират гласа на хората, макар че въпросите в референдума са популистки, но щом хората го искат ще стане, и ГЕРБ ще работи за 1 лв на действителен глас”. Не знам дали си спомняте, но тъй като по закон референдумът трябваше да влезе в парламента за разглеждане, ГЕРБ бяха тези, които го спазиха и през май 2017 година, внесоха промени, вкл. и за “левчето”. Тогава парламентът ги отхвърли. Цитирам тези факти, защото от мига, в който станаха ясни резултатите от референдума, той престана да е за мен “национален референдум на едно чалга шоу”, защото зад него вече стои волята на 3 500 000 български граждани, колкото и на мен да не ми харесва.
Какво се случва към днешна дата? Министерският съвет внесе в Парламента решение за намаляване на партийната субсидия на 1 лв, което е в съответствие с волята на тези 3 500 000. Но парламентът е този, който може да се произнесе за окончателния размер. Какъв е тогава проблемът? Парламентарната група на ГЕРБ заявява, че ще подкрепи решението на МС за един лев. Всяка от останалите парламентарни групи има свободната воля да предлага, да съгласува и да търси консенсусно решение при формиране на мнозинство, да дебатира и да търси подкрепа за всяко предложение. С това действие правителството само провокира към изначалния смисъл на парламентарната дейност – дебат, дебат и пак дебат. Но за някои от депутатите и парламентарните групи се оказва по-лесно да продължат с популисткото си говорене, но не и да защитят предложение, относно размера на партийната субсидия, и да го направят пред избирателите от мястото на парламентарната трибуна.
Не закъсняха и постоянните медийни говорители – политолози и социолози, свикнали да се облажaват от партийните субсидии. И започнаха да ни засипват с лавина от внушения, като че ли ние не знаем колко силно е влиянието и сега, на частни и корпоративни интереси, или сме безразлични към факти като този – безработни и социалнослаби да се явяват “дарители” в кандидатпрезидентска кампания… Затова пък заговориха в един глас и с президента, че видите ли, за управляващите, които имали достъп до финансов ресурс, “левчето“ нямало да е проблем, но опозицията „ще си наляга парцалите”, докато управляващите щели “да упражняват спрямо тях диктатура”. И още на по-висок глас – как се отивало към убийство на опозицията и на партийната система като цяло. Но не си мислете, че подобно публично говорене или писане е случайно, защото както казах в началото – в българския политически живот много лесно се “раждат чудовища”. Всъщност, съвсем целенасочено, тези внушения са част от предизборно говорене и са ориентирани към формиране, а не към отразяване на граждански нагласи. Достатъчно е да проследите няколко медийни публикации по темата, за да си направите извод кого обслужват и от коя посока те идват. Едно е сигурно – целта им е ГЕРБ и правителството!
Ще спомена само три от внушенията, които вече получиха “живот”. Първото е, че решението на МС за 1 лев било под натиска на Шоумена. Второто, че по този начин ГЕРБ легитимират скорошното включване на въпросното лице в политиката. Третото, което чухме от приближен на БСП социолог – ГЕРБ и Шоумена щели да играят заедно за кмет на София. А някои не пропуснаха да намесят в така описаната “стратегия” и главния прокурор, който пък също имал принос, защото придвижил сигнала на Трифонов за завишения размер на изплатените партийни субсидии. А един политолог, задавайки разтревожен въпроса:”Как ще бъде от тук нататък?”, даже призовава в публикация към “открит обществен натиск върху институциите на властта за преосмисляне и балансиране на промените…, защото партиите нямат кураж да протестират срещу отмяната на тяхната субсидия”. Е, тук вече можете да се посмеете на воля и с пълен глас! Легитимните решения ги взема парламентът като законодателен орган, а авторът предубедено насочва стрелите на недоволството към правителството. По този повод, я си кажете:”Що за демокрация се опитват да ни внушат?” Партиите се страхували да се защитят! От кого? По-скоро – от самите себе си? Как и за какво използват партийните субсидии? А кой ще оправдае онези 250 000 лв, за които пише в медийни публикации, че били разход за организирането на вчерашният конгрес-пародия на БСП, оказал се скъпоплатена пиар акция за оттеглянето на една оставка? Е, това ако не е партийно разхищение и обслужване на Его!
Като заключение ще кажа, че с решението за партийна субсидия от 1 лв, МС даде ход на парламентаризма, като тонът бе зададен от един вече състоял се народен вот и с отзвук за какво се използват тези средства. В този контекст, парламентът е мястото, където избирателите очакват този дебат да се случи. Така е по конституция, а ние живеем в правова демократичнa държава. И тъй като знам, че сте от тези, на които им е омръзнала матрицата на гледна точка и на медийно отразяване, и затова сте избрали да сте мои читатели, ще си позволя един съвет – останете “будни”, и не спирайте да се оглеждате за “чудовища”, сътворени от фалшиви новини, медийни внушения, задкулисни политически или социологически анализи, чиято цел е да ви заблудят и да моделират нагласите ви в желана посока. И умната, никое “чудовище” не бива да ни “изяде”!
