ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА НА ПРОКУРОРИТЕ

независимостта на прокурорите
Време за четене: 4 минути

Пиша тези редове, убедена, че българската прокуратура остана последния мохикан, с който свързваме надеждата, че правовата държава все още съществува. И че има шанс “свободното падане” на българската демокрация да не я убие. Не пиша за първи път по темата за прокуратурата и главния прокурор. Правила съм го многократно по повод избора на сегашния главен прокурор, функциите на прокуратурата и политическите атаки срещу нея, закриването на специализираното правосъдие. По този повод ми се е налагало да проучвам системата на съдебната власт в други държави, функциите на магистратите, но най-вече се интересувам от демократичния принцип на разделение на властите, отстояването на независимостта им и аспектите на взаимодействие между тях. Убедена съм, че категоричност по темата в никоя позиция не се съдържа и няма да я открием. Важно е да гледаме позитивно, защото само така може да се роди нещо ново. Като начало винаги се започва с разделянето на логически негативното от логически позитивното. Това е моето разбиране, подкрепено то принципите, върху които е изградена цялата система за латерално/странично мислене на професор Едуард де Боно.

Подготвяйки се по темата прерових архива си и се натъкнах на т.н. Римска харта, която е референтен документ на КСЕП и е приета на 17 декмври 2014 година в Рим. КСЕП е Консултативният съвет на европейските прокурори (КСЕП) и е орган към Комитета на министрите на Съвета на Европа. Създаден е с решение на заместник-министрите, което е от 13 юли 2005 година. Всъщност този консултативен орган е резултат от институционализирането на Годишната конференция на главните прокурори на Европа (СPGE). СPGE стартира своята работа в Страсбург, за да гарантира спазването на Препоръка Rec (2000) 19 относно ролята на прокуратурата в системата на наказателното правораздаване, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 6 октомври 2000 година. Всяка от държавите-членки на Съвета на Европа може да бъде представена в КСЕП. Членовете се определят от компетентните национални органи, отговорни за прокурорите или от националната администрация, която отговаря за управлението на прокуратурата.

Резюмирах горната информация, защото основният ми източник ще е въпросната “Римска харта”, а както става ясно от заглавието на статията, аз ще я използвам като базов текст, от който да извлека онова “ядро” от принципи, които са ръководни за прокурорите в отстояване на тяхната независимост. А на вас би трябвало да ви е ясно защо съм избрала тази тема? За всеки случай ще ви кажа – считам, че всеки гражданин трябва да има базово познание за независимостта на прокурорите и на прокуратурата като част от съдебната власт. Има и конкретен повод – върху българската прокуратура се упражнява политически натиск, който е несъвместим с демократичия принцип за разделение на властите и за независимостта на всяка една от тях. А когато този натиск е с една единствена цел – прокуратурата да бъде овладяна и да се превърне в инструмент за изпълнение на политическите поръчки на управляващите (които и да са те), а това вече е заплаха за правовата държава. Ако стане факт, прокуратурата ще е техен придатък, “бухалка” за справяне с политическите опоненти и с инакомислещите, а върховенството на закона ще „изтече в канала“.

Като начало да стъпим върху определението за прокурор:„Прокурорите са обществени органи, които осигуряват прилагането на закона от името на обществото, тогава, когато нарушаването му носи наказателни санкции, като вземат предвид, както правата на индивида, така и необходимата ефективност на системата за наказателно правосъдие. Мисията на прокурора може да включва и правомощия извън системата на наказателното правосъдие, ако това е предвидено в националната правна система”. След като си изяснихме основополагащото понятие, да разгледаме някои от критериите за “независимост” на прокурорите, респ. на прокуратурата. Непосредственият прочит е, че ПРОКУРОРИТЕ СА СВОБОДНИ ОТ ПОЛИТИЧЕСКИ НАТИСК, НЕЗАКОННА НАМЕСА И ВЛИЯНИЕ при изпълнение на своите задължения. Само така може да бъде гарантирано прилагането на закона и принципа за тяхната независимост. Независимостта се отнася както към тях като прокурори, така и към прокуратурата, и към всички органи, обслужващи съдебната система. Всеки прокурор може да участва в обществени дебати, но се въздържа от политическа дейност, НЕ КОМЕНТИРА ВИСЯЩИ ДЕЛА и избягва да изразява мнение по тях. В своята дейност той СЕ РЪКОВОДИ ОТ ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС. Длъжен е да поддържа личен интегритет и да ДЕЙСТВА В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗАКОНА и да отстоява основните права и свободи, вкл. и призумпцията за невинност и за равнопоставеност на страните. Прокурорите имат ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА НЕУТРАЛНОСТ и трябва да избягват всякаква вероятност за неправомерен натиск. Те трябва ДА СЕ ПРИДЪРЖАТ КЪМ ЯСНА ПРАВНА ОСНОВА в действията си.

КОГАТО КОНТРОЛИРАТ РАЗСЛЕДВАНИЯТА ИЛИ ПОЛИЦЕЙСКИТЕ ДЕЙСТВИЯ, прокуратурата трябва да гарантира, че те се провеждат в съответствие със закона, и преди вземането на решение. Процесуалните действия могат да продължат, само когато ДАДЕНО ДЕЛО СЕ ОСНОВАВА НА ДОКАЗАТЕЛСТВА, КОИТО СА НАДЕЖДНИ И ДОПУСТИМИ. Разследването трябва да е СПРАВЕДЛИВО ПРОВЕДЕНО и да не се разпростира извън това, което е посочено от доказателствата. Между другото, в съдебната практика на ЕСПЧ (Европейски съд за правата на човека) има много случаи, които са свързани с нарушения в етапа на действията на МВР, или прокурори, които влизат в ролята на съда, както и нарушаване на независимостта, заради натиск от страна на изпълнителната власт. В този контекст утвърждаването на независимостта и автономността на съдебната власт, респ. на прокуратурата е част от демократичния процес и утвърждаване на правовата държава. Прокурорите са призвани да вземат САМОСТОЯТЕЛНО РЕШЕНИЯТА СИ и да изпълняват задълженията си БЕЗ ВЪНШЕН НАТИСК или вмешателство, като спазват принципа за разделение на властите и отговорността.

У нас под прикритието на “съдебна реформа”, която засега се изразява в публично говорене и се свежда до постигането на персонални промени или до закриване на специализираното правосъдие, всъщност целта е ПРОКУРАТУРАТА ДА БЪДЕ НАКАРАНА ДА ДЕЙСТВА КАТО ПОЛИТИЧЕСКА ВЛАСТ ЧРЕЗ ПРАВИТЕЛСТВОТО. Известно е, че взаимодействието между прокуратура и изпълнителна власт е в подготвителната фаза, предвид правомощията на МВР, което е част от нея. В никакъв случай не трябва да се допуска прокуратурата да е инструмент за обслужване на политически интерес, нито пък да се гледа на нея като на част от правителството. Това особено важи за борбата срещу корупцията и организираната престъпност. НEДОПУСТИО Е ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ ДА ДАВА УКАЗАНИЯ ИЛИ „ДА ИЗИСКВА КАК ДА ДЕЙСТВА ПРОКУРАТУРАТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕДНИ ИЛИ ДРУГИ СЛУЧАИ, ДА ГИ СЪВЕТВА КАК ПРИОРИТЕТНО ДА ДЕЙСТВАТ ПРИ ОРГАНИЗИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА“. На прокурора трябва да му бъде осигурена както вътрешна, така и външна независимост. ВЪТРЕШНАТА НЕЗАВИСИМОСТ не означава да прави каквото си иска, а да следва закона, принципа на йерархичност и съгласуваност, но също да реагири на вътрешни указания, които са в противоречие със законността. Що се отнася до ВЪНШНАТА НЕЗАВИСИМОСТ, нещата са ясни, предвид написаното в предходните абзаци. Само ще припомня, че става въпрос неправомерна намеса от страна на другите две власти, органи или политически партии.

Ще се радвам, ако след прочетеното направите вашия анализ на случилото се преди ден – арестуването на Борисов Горанов и Арнаудова и последавщите събития. Няма да е трудно. Ще е достатъчно да тръгнете от опорните думи и фрази, които се постарах да направя забележими, сменяйки мащаба на шрифта. Успех!

Източник: Римска харта

error: Свържете се с автора за разрешение!!