Тези дни пак се заговори за Лаура Кьовеши. Поводът е изявлението на председателя на групата на либералите в ЕП, в която членуват и евродепутатите от партията на Макрон. По думите му, Франция ще подкрепи кандидатурата на Кьовеши за главен европейски прокурор. Аз не съм прочела все още официално някъде, че Жан-Франсоа Бонер се отказва, макар да се споменава за предложение към него да заеме друга позиция във Франция. Може и да съм го пропуснала. За възможността Жан-Франсоа Бонер да се откаже в полза на Лаура Кьовеши се говореше още през април т.г., когато стана известно, че има разминаване между позицията на Европарламента и тази на Европейския съвет.
Тогава EП беше за кандидатурата на румънката, а Съветът подкрепяше Бонер. Неговият избор бе с аргумента, че за тази позиция се изисква опитност и независим професионализъм. През седемгодишния мандат главният европрокурор ще трябва да изгради цялата административна и операционна структура и да изготви добри комуникационни връзки с националните съдебни власти. Спомням си как в оня момент някоя си Джулия Сарджентини от “Зелените”, извади на “бял свят” странния и популистки аргумент в подкрепа на Кьовеши – начинът, по който действала спрямо абсурдните обвинения срещу нея в Румъния. Аз така и не разбрах какъв е начина, но той потвърждавал нейната независимост, а това било важно за бъдещия главен европрокурор. Вие познавате ли някой обвиняем, който да не твърди, че е невинен и който да не отхвърля обвинения срещу себе си? Популизъм, ама истински “зелен” популизъм, и то скроен в мащабите на ЕП!
Ако трябва да говорим за някакъв “начин”, с който Кьовеши се опитва да се спаси от отправените й обвинения, то той е ясен и много прилича на опита и практиката на българските социалисти – сгрешиш, и те издигат в йерархията! Така беше и преди 89-та – Живков пращаше някой на посланическа служба, а ние вече знаехме, че го “наказва”. Известно е, че срещу Кьовеши се водят дела по обвинение в злоупотреба със служебно положение, подкуп и лъжесвидетелство. От поста си тя бе свалена с декрет на румънския президент и със санкция на румънския Конституционен съд. Известно ми е, че всеки е невинен до доказване на противното. Но ми е известно също, че независимо кой е на власт в страна – членка на ЕС, нейното законодателство и действията на националната съдебна власт трябва да се уважават и да се изчака тя да се произнесе по всеки случай, дори той да е свързан с Лаура Кьовеши.
Като европейски гражданин и избирател, не бих могла да подмина оня публично оповестен запис, в който Кьовеши се разпорежда кога и за кого да бъде изфабрикувано обвинително досие, упражнявайки директно натиск върху подчинените й прокурори. В същото време, при нейното посещение в България по покана на едни български “реформатори” на правосъдната система, тя споделяще с присъстващите как не си позволявала да упражнява въздействие над съдии и прокурори, като ги поучаваше да я следват. Въпросната “персона” толкова се била заиграла с независимостта на Националната дирекция за антикорупция (ДНА), че по думите на свидетели, я била превърнала в център за абсолютна и безконтролна власт. Тя просто си поръчвала обвинения и “триела ръце” в очакаване на поредното зрелище. И това не са “тънкости от професионализъм”, който аз бих подкрепила.
Преди евроизборите най-актуланата тема бе свързана с очакването за реформиране, реформиране, и пак – реформиране на Европейския съюз! Когато обаче отхвърлени практики, принадлежащи към комунистическия период на страните от Източна Европа, се превръщат пред очите на евроизбирателите от същите тези бивши комунистически държави в стандарт за професионализъм и независимост, аз не просто съм разколебана за процеса на реформи в ЕС, аз съм уплашена за бъдещето му. Колкото до кандидатурата на Лаура Кьовеши, още за гледната ми точка може да прочетете в други мои публикации по темата (“Да отгледаш Кьовеши“, “Българско Кьовеши, мерси“).