Разделението на трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, е основен принцип в правовата държава. Народното събрание е колективният орган, който осъществява законодателната власт. То организира дейността си според Конституцията и Правилник(чл. 73 от БК). Когато със свои актове Народното събрание ги нарушава по същество, то нарушава и разпоредбата на въпросния член. В тази връзка, в една друга моя публикации цитирах текст от Решение по к.д. №5/2010 година: “Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е източник на конституционното право и заема особено място в системата на източниците на правото. Характерно за него е, че той се приема не в изпълнение на закона, а пряко – в изпълнение на Конституцията (чл. 73 от КРБ). Актовете на държавните органи се приемат на различни равнища на власт, а ПОДНС е акт, който се приема от НС и е стъпил непосредствено на Конституцията.” Отначало помислих, че КС се произнася само за противоконституционността в актовете на парламента, но не и за нарушения на правилника. Но когато попаднах на едно друго решение – №7/ 2010 г. , както и на решение №3/1995 година, разбрах и друго: „Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е източник на конституционното право…” и „…а от характера на правилника следва, че действията, извършени въз основа на него ….могат да бъдат атакувани само пред КС за установяване на тяхната противоконституционност…”.
Защо ми се налага да се върна към нещо вече написано и коментирано от мен? Причината е, че Конституцията и Правилникът са правната основа за реализиране функциите на Народното събрание. Нали не си представяте, че в правовата държава е допустимо законодателният орган да прекрачва закона и да гази Конституцията? Веднага отговарям отрицателно и е недопустимо да се случва в 45-я парламент. И за да се аргументирам трябва да тръгна от реализирането на неговите функции. Те са законодателна, формиране и поддържане на правителството и контролна функция. И тъй като заглавието на публикацията ми отразява едно специфично лично мнение, ще ми се наложи да направя уточнението, че като повод да изложа мои съждения за парламентаризма е поведението на настоящото мнозинство, формирано от т.н. “партии на протеста”. Същите шумно се обявиха за “връщане на парламентаризма”. Стана така, че те върнаха заседанията в старата сграда на НС, а през този един месец парламентаризмът се изпари като понятие, но и получи една много тежка диагноза.
Но да стъпим на нещо по-реално – на функциите на парламента, без които би било невъзможно да се стигне до обобщението за безцелното и безрезултатно просъществуване на 45-я парламентарен мандат. Да започнем със законодателната дейност – създаването и приемането на законите. Става дума за творческа дейност и като такава тя изисква достатъчно физическо време и различни експертни мнения, вкл. и публични обсъждания. Все пак не говорим за писане на кулинарни рецепти, а за създаване на правни положения, които да отразяват волята на държавата, очакванията на гражданите за справедливост, осигуряване на правовия ред в обществените отношения. В основата е волята на суверена, предоставил упражняването на законодателната власт на политическите сили в парламента. Тук е мястото да напомня отново, че реализирайки и тази си функция, НС трябва да действа в контекста на Конституцията. Никой закон не може да й противоречи, защото това ще е посегателство върху нейното върховенство. За голямо съжаление, когато говорим за днешния парламента, бяхме свидетели на прогресираща негативна тенденция. Факт е, че парламентарната група на ГЕРБ-СДС се обърна на два пъти към КС за тълкувателни решения. Забравям за нарушенията на правилника по време на пленарните заседания.
В Системата за латерално мислене на професор Едуард де Боно има един принцип, който казва, че “при вземане на решения, които всъщност са избор между алтеранативи, се налага всяка от алтернативите да бъде определена за определена стойност.” Защо ви казвам това? Защото и в основата на всяко законодателно решение е сравняването на направените предложения и на проверките за стойност. Това е достижимо единствено чрез дискусии и анализи. Затова питам дали едно ново парламентарно мнозинство следва да се съсредоточи върху непосредствените си задачи – формиране на правителство и решаване на проблемите, свързани с пандемията и с отражнеието й върху икономиката и социалния живот на хората или трябва да започне да се занимава с промени в изборното законодателство, след като изборите са били само преди десетина дни от старта на парламента? Веднага ви отговарям, че дейността на това парламентарно мнозинство не се основава на стойности. Вероятно им е наредено така, но надявам се и избирателят вече да е разбрал, че става дума за голяма измама, тъй като е загърбена бе загърбена народната воля. Но да знаете, че подобна форма на парламентарно поведение винаги води до провала на партии и политици. Вероятно и избирателите на ИТН, ДБ, ИCМВ и подкрепящите ги ДПС и БСП, вече са оценили тази “стилова” форма на пълно отрицание на парламентарните принципи и ще преосмислят дали да ги подкрепят на предсрочните избори.
Законодателната дейност на Народното събрание е и механизъм за взаимодействие с правителството. Знаем, че то е избор на парламентарното мнозинство. И точно като такова, то го подпомага и поддържа. Акцентирам на това, защото политиките, които всяко правителство в парламентарната република реализира, са политики на мнозинството. Това обаче не изключва възможността опозицията да участва в дискусиите и да успее да повлияе при вземането на окончателните решения, но също и да прокара свои законодателни проекти в условията на дебат и на диалог с мнозинството. Факт е обаче, че всяко парламентарно мнозинство се стреми да поддържа излъченото от него правителство, за да може то да реализира политическата си програма. Няма какво да се лъжем – силно правителство има само при стабилно мнозинство. Затова и има мандати, които са прекратявани поради разпад на мнозинството. В сегашния случай усещането е за режисирано парламентарно поведение от страна на самообявилите се за “партии на промяната”, които вече си спечелиха името на “партии на подмяната”. Оказва се, че задачата им е била да прокарат набързо и като “на пожар” точно определени законодателни промени, които бяха коментирани и в парламентарна зала от опозицията, и в публичното пространство, като правно неиздържани, противоконституционни, без дискусия и публично обсъждане и без оценка на въздействието. Но мисля, че с подобен подход може да се нагнетява само негативно отношение. Потвърждава се и спектър от дефицити – на експертност, на правна и на парламентарна култура, на неопитност и страх от поемане на отговорност за държавата и нейните граждани в условията на световна пандемична криза.
Когато написах по-горе, че приемането на закони и вземането на законодателни решения се свързва с политиките на действащо правителство, излъчено от конкретно мнозинство в парламента, имах предвид случващото се днес. Не може да има такъв случай, при който един отиващ си парламент, който не успя даже да излъчи правителство, да задължава следващото, сформирано от друго бъдещо мнозинство, да реализира един или друг законодателен проект. Например предложението на БСП за преизчисляване на пенсиите от 1 юли т.г. Доколкото си спомням това се е случвало вече веднъж, когато пак в края на един такъв мандат бе взето предизборно също такова решение като бе оставено в наследство на правителството с премиер Бойко Борисов. Няма как сегашното парламентарно мнозинство, чиято физиономия е променлива, без негово правителство и без финансови разчети в тазгодишния бюджет, да настоява за прокарването му. Също толкова неадекватно ми изглежда да го залага законодателно за 2022-а година. Тука говорим за някакви предизборни “манджи”, които са всичко друго, но не и парламентарно и държавнически отговорно действие. Такъв подход тласка държавата по нанадолнището и към хаоса.
Искам да отделя място и на контролната функция на парламента. Наред със законодателната Народното събрание осъществява и парламентарен контрол. Провеждането му е част от реалната роля на Народното събрание в конституционната система. Става дума за контрола върху дейността на правителството – дали и как реализира провежданата политика, съответства ли тя и на приетите нормативни актове. Когато се установят несъответствия се иска вот на недоверие или се подават сигнали до разследващите и правораздавателните органи. В това НС стана ясно, че съществува риск на прекрачване на правомощията и на посегателство върху принципа за разделение на властите. Гласуването на мораториума бе повод в една предходна статия да направя моя коментар и да обобщя, че това, което никога повече не бива да се случва в българския парламент е той да се правомощава за действия, които не му принадлежат по конституция, както се случи с мораториума. Достатъчно основателна причина за ПП ГЕРБ да отправи искане до КС за тълкувателни решения.
В същия контекст искам да припомня чл. 79 и чл. 80 от БК, съдържащи текстове, касаещи сформирането на постоянни и временни парламентарни комисии. Там много ясно се казва, че временните комисии се избират за проучвания и анкети. За реализирането на тази си основна функция те имат право да канят и да задължават длъжностни лица и граждани “да представят сведения и доказателства”. Прави впечатление, че в това отношение въпросната комисия остава впечатлението, че действа като изземва фуннкциите на институции, представляващи останалите две власти – изпълнителната и съдебната. -Вече бяхме свидетели на акция за искане на документи не по надлежния ред, а с нахлуване от т.н. Комисия за ревизия на управлението. Преди ден-два пък се разигра скандалния случай със “свидетеля”, чиято роля изглеждаше режисирано закована, за да възпроизведе духа на Костинброд-2. Подобен ефект едва ли вече може да се очаква, тъй като българските граждани го разпознават в стила а ла manolova – déjà-vu, нещо предварително съшито, видяно и преживяно. С подобен сюжет, съдържащ фантазни небивалици и в който прозира режисирано предизборно театро, може само да се препотвърди констатацията за целите на късия живот на този парламент – промени в ИК, с които въпросните партии се надяват да си осигурят по-високи изборни резултати. Всъщност на този един парламентарен месец най би му прилягало определениието за пропагандно предизборно студио с много скъпа бюджетна издръжка.
Налага се накрая да го кажа – бяхме свидетели на най-криворазбраната форма на “парламентаризъм”, разиграван от това мнозинство, но и на най-краткия парламентарен мандат. Заслужава си българският избирател да се замисли върху случилото се, а оттам – на кого да гласува доверие на предсрочните избори. Логично е това да е този политически субект, който с действията си е съхранил или е демонстрирал репутация на отговорна политическа сила. Защото този кратък парламентарен сезон показа какъв не бива да е парламентаризма. Претенциите и обещанията за алтернатива се оказаха пушилка. Затова пък сравняването винаги е стандарт, за да направите най-точния и успешен избор. А моят съвет е и вие да използвате този подход…Гарантирам ви, че няма да сгрешите.
