“За” и “против” при гласуването в българския парламент отдавна не отразява депутатската отговорност да следва интереса на избирателите. А интересът на българските избиратели е за нормална законодателна дейност, съответстваща на обществените интереси. През този парламентарен мандат социалистите ни направиха свидетели на парламентарна безпомощност да предлагат и да прокарват законодателни проекти. Компенсираха с отсъствие от парламентаранта зала с месеци, с процедурни хватки, c предизборна партийна пропаганда от парламентарната трибуна, възпрепятстване на кворума, надничайки зад вратата в очакване за провал на мнозинството. Целта е ясна – саботиране нормалната дейност на Народното събрание, очаквайки по този начин да демонстрират “опозиционност”. Настоящето им поведение също не изглежда адекватно и резонно на обществените очаквания, предвид пандемната ситуация.
БСП сезирала Конституционния съд за онлайн участието на депутатите в заседанието на Парламента. Не знам какви са мотивите и как точно е формулирано основанието им да се обърнат към КС, но едно е ясно – социалистите не са се отказали да търсят поводи за подхранване на недоверие към парламентарното мнозинство и към българския парламент като институция, без да отчитат, че приносът за ниския рейтинг на НС е и техен. Но какво пише в Конституцията за гласуването при вземането на парламентарни решения? Казаното е в текста на чл. 81 т.т.1, 2 и 3,
(1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.
(2) Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.
(3) Гласуването е лично и явно, освен когато Конституцията предвижда или Народното събрание реши то да бъде тайно.
Подозирам, че при допустимост на к.д. предмет на евентуалното тълкуване е дали този начин на гласуване е законен. Ще започна от там, че този подход бе предходен от промяна в Правилника на парламента. За мен остава да използвам лингвистичния подход, съотносим към тълкуване семантичното значение на определенията “лично” и “явно”. Значението на “лично” е самият депутат да гласува. В онлайн гласуването това се удостоверява с онлайн връзка и на екран по време на заседанието, вкл. и публично чрез излъчването на заседанията “на живо”. Понятието “явно” има много синонимни значения и аз бих се позовала на няколко от тях – видимо, очевидно, публично, налично, ясно, нагледно, истинско. “Явно” е производна форма на старобълг. авѣ „наяве“. А праславянското *javь, jave са най-вероятно ирански заемки (санскр. āviś, авест. auuiš „явно”), свързани с лат. audīre „чувам“. Бих използвала за аргумент и като се позова на антонимите на “явно” – скрито, прикрито, тайно, неявно. Като съпоставим синонимните и антонимните значения, за нас не съществуват пречки да обобщим, че онлайн гласуването е “лично и явно”, както е записано в Конституцията.
Няма съмнение, че онлайн гласуването е предизвикано от една извънредна пандемична ситуация – непозната за света. Нормално е условията на извънредност и съществуващият риск от отсъствия по причина на заболеваемостта от COVID-19, да предизвикат затруднения при осигуряване на кворума. Технологиите се развиват и това ще продължи да провокира необичайни към този момент, но адекватни решения. А българският парламент трябва да работи, защото нуждата от законодателна дейност е спешна и неотложна. И тъй като допускам, че социалистите свеждат понятието “явно” единствено до разбирането за “телесно присъствие” в залата, считам за необходимо да кажа, че след написаното по-горе трябва да е станало ясно – това съвсем не е така. Допълвам – текстът на чл. 81 т. 3 не съдържа уточнение за “явно” като за “лично присъствие в залата”.
Надявам се да съм ви убедила, че от лингвистична гледна точка онлайн гласуването не влиза в правно противоречие с конституционния текст за “лично” и “явно” гласуване. А с приетите промени в Правилника на Народното събрание, използването на онлайн гласуването в пандемична ситуация е и правно осигурено. Нека не забравяме все пак, че сме съвременници на Третата технологична революция. Дигитализирането се отразява на много неща. Старият начин на правене ще продължи да се променя. Знам ли? Така както се променят работните места в бизнеса и в индустрията, а повечето работни места не са в самата фирма, компания или фабрика, няма как промените да не засегнат дейностите и подходите за функциониране на властите, вкл. и на законодателната. Все пак светът не стои на едно място и се развива, въпреки предизвикателства като коронавируса…
