Дали една информация е обективна или субективна? Самият факт, че вече свикваме да я отминаваме, е достатъчно доказателство за все по-натрапващото се и опасно субективно отразяване. Навярно причината не е само в политиката на съответната медия, но и в професионалната изхабеност, в дефицита на ценности, в непознаване на обществената тъкан и функционирането на независимите власти. И когато днешните читатели и зрители разбират, че не могат да направят много по отношение на медийната информация, те намират начин да изразят предубеждението си, като я ползват избирателно или не позволяват тя да му влияе. Днес никак не е трудно да идентифицираме един източник като едностранчив и праволинеен в медийното отразяване. Случаите на премълчаване на факти или на грубо спекулиране с реалностите на българската демокрация, както и самоцензурата като доброволно отказване от правото на свободно изразяване, определят проблема като много тежък.
Наслагването чрез медийната среда на неправдоподобна информация, преобладаването на спекулациите в политическото говорене и дефицитът на професионална журналистическа смелост, подсилват недоверието на гражданите. Когато и политическото говорене е лишено от своята същност и се плъзга по наклона на режисирани скандали и скалъпени сценарии за злепоставяне на опонента, безмислено е да очакваме оползотворяване на гражданска активност. Обичайна политическа практика е подхвърлянето на неверни факти в публичното пространство, за да се посегне умишлено на нечия репутация. Напоследък зачестиха претенции и факти, които въпреки че засегнатите ги опровергават и вече се знае, че не са верни, това не отказва авторите на дезинформацията. Подобен подход определено се затвърждава като опозиционен политически инструмент. А и така най-лесно се измества фокуса на истинския политически разговор и се бяга от вътрешнопартийните проблеми.
Да избереш между истината и лъжата е най-трудният ценностен избор за неориентираните българи. Още по-трудно е и да удържиш на “изкушението” да мислиш като другите. Може да се съгласите с мен, но може и да не го правите. Аз обикновено съветвам, че най-добре за всеки е да съпостави различните мнения, но да разсъждава честно и самостоятелно. В края на краищата, всеки гледа от различна страна. Така се формира и различната гледна точка. Нали се сещате за примера с “наполовина празната” и “наполовина пълната” чаша. Кой какво вижда в нея, зависи единствено от ценностите. Те ще са в основата на отсъждането, т.е. на мнението. Обикновено всяко мнение има различна обоснованост. Но в много случаи, отнасящи се до българския политически живот, различието се дължи на лично отношение, предпочитание или на различно възприятие, т.е. водещо е субективното. Разминаванията са в изходните стойности или във фактите, а колебанията обикновено са на база вярно/невярно. В случаите, когато истината може да бъде проверена, вярно е винаги само едно от мненията.
По мое мнение, преобладаваща част от българите са склонни много бързо и лесно да се поддават на всяко негативно насочено въздействие върху тяхното мислене. Прави го, въпреки че от десетилетия живеем с усещането за съществуване на задкулисие, заинтересовано всеки момент да обърне посоката на демократичното ни развитие. Дали с изкуствено предизвикани скандали, дали с фалшиви новини или със спекулации, целта е създаването на оная “химическа” среда, която да обърне възприятията на гражданите в желаната посока. Едуард де Боно – автор на латералното мислене, коментирайки “химията” на негативното казва, че тя може да се изрази в “химия” на страха. Всяването на страхове отдавна е инструмент, който обслужва определни политически интереси. Били сме много пъти свидетели как тактически се подхвърля “стръв”, за да бъде уловено общественото внимание, така че да разбуни определени граждански настроения и нагласи или да бъдат засегнати нечии индивидуални или групови интереси.
Днес на ход е точно такава тактика: “Дискредитирай опонента и владей електорат”. Ще чуем много лъжи и твърдения, без да са подкрепени с факти и аргументи. Политици, политолози и социолози, ще се прицелват в нашите нагласи и ще насилват възприятията ни, за да ги променят. Вече са активирани анонимни сайтове, които бълват фалшиви новини. Частни медии, финансирани от партии и олигарси, ще наклоняват информационното отразяване в поръчана посока – и срещу управляващите, и срещу ГЕРБ, и срещу техните кандидати. С внушения за „апокалипсиса” опозицията ще се опита да омаскари и да залее с “химия” онова, което като резултати е свързано с успехите от управлението на ГЕРБ.
Няма нищо случайно във факта, че опозиционното говорене се цели в нашите възприятия и усещания за истината, така че да варират като несигурност, подозрение и страх. Това се постига директно чрез т.н. “черно мислене “, закрепено с дезинформация и лъжи. Затова моят съвет е да не се доверявате на един източник и на една гледна точка. Истината е относително понятие, но в края ще ви дам един съвет как да разпознавате дали наистина става дума за обективно мнение. От латералното мислене знам как най-лесно може да разпознаете кога едно мнение е проводник на субективно отношение. Ако констатирате, че авторът използва много прилагателни имена, означава, че в неговата гледна точка надделява субективното и емоционалното. Премахнете ги и ще видите, че мнението му веднага рухва без тях. И умната! Предизборно време е…
