ЗА ЗАКОНИТЕ И НРАВИТЕ

за законите и нравите
Време за четене: 3 минути

Според Хораций, “каква е ползата от закони, ако няма нрави”. И е прав, защото през всичките тези години на демокрация, станахме свидетели на паяжина от какви ли не схеми и политически сценарии. Тяхната първа цел винаги е била да бъде пренасочено общественото внимание в желана от задкулисието посока. А забелязали ли сте как всеки път очакването на задкулисните режисьори е помръдването дори само на една от нишките й да предизвика вибрации и трусове в цялата паяжина. Най-често, за да се поразтърси правителството и ако може да бъде катурната държавата. Как? С компромати, фалшиви новини и дезинформация. Фокусът са нагласите и възприятията на гражданите. Eдин подход, който се активира особено в предизборно време. Но работата е там, че „панта рей, панта кинейтай кай оуден меней“ – „всичко тече, всичко се променя и нищо не остава неизменно“. Това означава, че времето на българския преход изтича, а заедно с него се променят и усещанията на хораТА. Те вече не са така доверчиви към всеки опит да бъдат привлечени като участници в задкулисни сценарии. Ще ми се да вярвам още, че и времето на недосегаемите от закона изтича. Това, че държавата и нейните институции имат политическа воля и действат категорично в обществения интерес за ред и справедливост, няма как да се посреща спокойно и с одобрение от онези, които се чувстват застрашени от прилагането на закона.

Напоследък сме свидетели на т.н. “включвания” на един олигарх и обвиняем по 18 престъпления, което много ни напомня онези на Цв. Василев. Комикси, “приказки от хиляда и една нощ” или приключенски разкази…., подобен жанр е подходящ за хора в положение като тяхното – това им е единственото публично изразено социално занимание. Но…. Но особено след COVID-19, който ще продължи да влияе на живота ни, oбществото ни няма нужда от подобни, очевидно измислени сюжети. Още повече, че става дума за обвиняеми, които се опитват политически целенасочено да градят защита и публичен образ с компромати срещу управляващите и срещу институциите. Присъдружни в тази им политическа игра са небезизвестни медии, които са собственост пък на друг олигарх, който също е в полезрението на прокуратуратa. Моето мнение е, че на подобни опити да се подтиква обществото да резюлира престъпни деяния като въпросните, е най-малкото нелогично и правно неиздържано намерение. Единствено съдът е в правомощията да се произнесе кой е крив и кой е прав. Ясно е, че се търси политически ефект чрез медийно мултиплициране и публична подкрепа от маргинални политически субекти, които етикетират тези две особи като свое знаме. Така всички те стават съучастници на двама беглеци от закона. Eдиният – нанесъл тежък финансов трус в държавата и обвинен в ограбването на паричен ресурс, а другият – обвиняем по 18 престъпления! Да се отклонява обществена енергия като се пренасочи фокуса от едно успешно управление към тях, e eдин от изпробваните многократно прийоми за дестабилизиране на държавата.

Начинът, по който Василев и Божков се опитват да налагат публичното си присъствие, убива истинските демократични ценности – правоприлагане чрез закона, ред и справедливост, отговорност, правомерност в действията на правоохранителните и на правораздавателните органи и институции. Удря по демокрацията и по правовата държава. Така сценаристите на този режисиран спектакъл се целят в обществената функция на правото, която не е само да е мост към справедливостта, но и инструмент за налагане на ценностни стандарти. Разигравани по подобен начин случаи, като тези на Цв. Василев и на В. Божков, застрашават корените на правовата държава. Правосъдието не може да е повод за подобен режисиран сценарий, в който главният герой – обвиняем и беглец от закона, избира да спекулира публично и да манипулира обществото, вместо да се яви в съда и да защити собствената си версия. Затова е унизително за едно демократично общество да допуска такъв човек да се позиционира медийно като някакъв “герой”. Очаквано е в подобно публично присъствие той да следва личната си логика на невиновност. Присъщо е у всеки, преследван от закона и беглец, да се задейства т.н. “механизъм на морално освобождение” от повдигнатите му обвинения. Как го прави ли? Опитва се да отмести и пренасочи отговорността пред закона от себе си към други лица, изкривявайки фактите и събитията, и компрометирайки другите. Целта му е ясна – да минимизира неговата лична вина, като ги набеждава или подменя и игнорира вече публично оповестени от прокуратурата факти.

И друг път съм казвала в мои публикации, че незачитането на правото и законите не е присъщо само на държавата, на институциите и на техните представители. Отделни граждани или групи си позволяват да поставят себе си над законите. Случаите Цв. Василев и В. Божков са точно такива. Те толкова са повярвали в привилегированото си положение и в недосегаемостта си, че за тях собствения им разказ за събитията е единствено правдоподобният. Опитват се да го обясняват по начин, който е удобен само за тях. Отказът им да следват правилата и да носят наказателна отговорност, когато ги нарушат, е своеобразен психологически и ценностен натиск върху правните измерения на обществената хармония. Но натискът е и пряк по отношение правата на всички, които спазваме правилата и законите. Затова българското общество трябва да има ясна позиция за действията на подобни антиподи като въпросните две особи. Отклик на сегашното тяхно медийно подвизаване трябва да е един истински дебат за „каква е ползата от закони, ако няма нрави”. Отговорът на този въпрос трябва да го дадем заедно като общество. Ако не го направим днес, ще означава да продължим да гледаме на обществения ценностен интерес като на маргинална категория.

error: Свържете се с автора за разрешение!!