По повод констатация на журналистката Бенатова, че е открила плагиатство в публично изразеното отношение от президента Радев при отбелязване на 27 януари – Международен ден в памет на жертвите на Холокоста, прессекретариатът на президента излезе вчера с позиция по случая: „Фразата на Ели Визел не се нуждае от журналистическа верификация, тя е част от общочовешката памет за Холокоста и е възприета в цял свят като символ на моралния дълг на човечеството. Важното е споменът за Втората световна война и за паметта за жертвите да не ни напуска никога.“ Визира се последното изречение на президентския текст: “Нека помним тяхната загуба, защото ако заличим спомена, би означавало те да умрат отново. В случая бе замесено и името на Цветанов, като се визира позицията на ПП „Републиканци за България”, в която присъства изречението:”Ако заличим спомена за тези хора, това означава да бъдат убити отново”. Според Ели Визел:„Ако сега ги забравим, означава да ги убием отново“. В някои преводи е „Да забравим мъртвите е почти като да ги убием втори път. “
Кой е Ели Визел? Той е евреин, оцелял от Холокоста, писател и нобелов лауреат за мир и активист в борбата срещу расизма. Носител е и на много други международни отличия. Роден е в румънския град Сигет и е с унгарско-румънски семейни корени. Петнадесетгодишен, той преживява ужасите на Освиенцим и на Бухенвалд. Жертви на Холокоста са неговите родители и сестра му. От 1955 година живее в САЩ. Умира през 2016-та година. Автор е на много книги. Преди години съм чела “Нощта”. Трудно се четeше. Това е книга за вътрешното състояние на петнадесетгодишното момче Eли Визел. То преживява сблъсъка с онова, което се случва пред очите му. А случващото се е в образа на Злото, което е навсякъде около него и съществува в целия му натурализъм. Книга-притча за дълбокия духовен стрес и за катарзиса, който трябва да преживее. Загубите, студа, глада, жестокостите… съмнението за съществуването на Бога. А после и вината, че е оцелял. Нощта е метафоричен образ на преживения ужас и на сенките, които той остава по-късно в душата му. Това е книга-притча, която илюстрира истината за един духовно преживян Ад. И до днес механизмът на впечатленията ми от прочетеното е оставил в мен оная гама от чувства, които винаги съпътстват спомените за миналото. Затова някой беше определил книгата много точно като книга-памет.
„Ако сега ги забравим, означава да ги убием отново”. Казал го е Визел, и в това изречение се съдържа ценностна стойност. Днес автентично изстраданата от него болка продължава да живее в едно послание, чиято отправна точка е да не забравяме миналото, защото както е казал философът Джордж Сантаяна:” Този, който не помни миналото е осъден да го повтаря“. Ели Визел заслужава да бъде цитиран също толкова автентично, колкото автентично звучат посланията му. Защото нищо в общочовешката памет не е анонимно. Резултат е от наслагването на опита и познанията на много хора. Но малко са онези, които са запазени поименно за следващите покоения. Въпросното изречение принадлежи на духовното наследство на Визел и е част от общочовешката памет за Холокоста. Точно заради това то се нуждае от верифициране, т.е. в смисъла на потвърждаване на неговата оригиналност, когато е част от официалната реч. Ако е в писмена форма на комуникация, са достатъчни кавички. При устно изложение, цитирането е с препратка към името на автора. Това е и начина да се избегне всеки опит за фалшификация, свързана и с авторството.
Във въпросния случай изреченията, които откриваме в двата текста – на президентската институция и на ПП “Републликанци за България”, не се покриват с определението за цитат 1:1. Подходено е непрофесионално предвид, че въпросното изречение е придобило битността на крилата фраза, която се използва при актуални събития, свързани с Холокоста. Това я прави популярна. Затова съм склонна да определя подобен изреченски трик – синтактичен и лексикален, като опит за подмяна и подвеждане, че казаното принадлежи на авторите на визираните текстове. В края на краищата да се разчита, че не всички знаят кой е Визел и чие е това послание, се оказва несполучлив ход. Според мен, цитирането или споменаването на името му щеше да внесе добавена стойност към качеството на въпросните текстове. Визел затова е и нобелист – за да може всяко поколение да открива ценността на онова, което той е изрекъл или което е допринесъл за човечеството. Той получава Нобеловата награда през 1986 година в знак на признание за неуморната му обществена дейност против расизма, насилието и потъпкването на човешките права. Заслужава да бъде цитиран, не краден и не интерпретиран като нечие “авторство”.
Написах горните редове в памет на писателя и нобелов лауреат Ели Визел, но и в памет на всички жертви на Холокоста. И защото „ако сега ги забравим, означава да ги убием отново”….
