Или за симбиозата между конфликта на интереси и корупцията
При откриването днес на правителственото заседание, премиерът Петков заяви, че слага край на политическите назначения, вкл. и във Външно министерство, подкрепяйки го “нагледно” с отзоваването на Пламен Георгиев от Валенсия. Не е нужно да ви припоням кой е той и как след режисираните атаки по повод на една тераса и заплахите, отправени към него, човекът подаде оставка като председател на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Доколкото си спомням, още с първите си действия той засегна много интереси покрай решителността, с която започна битката срещу корупцията. Искаме да борим корупцията, но като почнем да я борим – защо така? Искаме прозрачност, но защо е толкова прозрачно? Това е и по-големият от корупцията проблем – когато някой започне да се бори с нея, бързаме да го прогоним. Защото “онези” са по-силни….
За справянето с корупцията има различни подходи. Водеща обаче е държавната политика за управление на конфликта на интереси. Причината е, че конфликта на интереси е част от политиката за превенция и борба с корупцията. Навярно искате да ми кажете, че конфликтът на интереси не винаги води до корупция? И ще сте прави. Но съгласете се, че може да е предпоставка. Първият пример, за който се сещам е оня медийно оповестен случай – областен управител назначил цялата си рода, а за секретарка – секретарката от доскорошната си фирма. Или назначението на майка и дъщеря в настоящето правителство. Или да назначиш хора от най-близкия кръг, защото ти трябва “доверие с малък радиус” и гледаш на това като на превантивна мярка за осигуряване непрозрачност на всичко, което може да не е в обществен интерес. Така че вие не вярвайте, ако някой ви говори колко прозрачно ще управлява!
Вярно е, че корупцията и конфликтът на интереси са две различни неща. Но както казах вече – те са свързани. Вярно е и че не всеки конфликт на интереси води до корупция или може да бъде определен като корупция. Ако някой подпише на себе си заповед, която го облагодетелства или синът на кмета спечели обявена от общината обществена поръчка, е конфликт на интереси. В този случай може да не е корупция, ако зад това не са скрити и други задкулисни действия. Ако общоприетата дефиниция за корупция е свързана с даването и приемането на подкуп, дали само той е водещ като понятие? Категорично, не! Корупция е и злоупотреба с власт, даването на привилегии и възползването от служебно положение. Корупция има и когато се корумпират самите политики, реализирани от правителството, но също и нарушаването на Конституцията и на законите. И това е така, защото те са свързани със злоупотребата с власт. С корупцията са свързани, както представители на държавната власт, но и такива, които не са, но се занимават с корумпиране на държавни служители. Понятието корупция включва и използването на вътрешна информация за извличане на изгода, за извършване на измами или за възпрепятстване на правосъдието. Такъв пример е публичното оповестяване на договора за азерския газ.
Корупцията e многолика. Без съмнение, става дума за противообществено явление, което се проявява под различни форми и обхваща всички страни на живота. Съжителства с нарушените принципи на прозрачност, компетентност и моралност. Свързана е и с назначенията в държавната администрация. Когато те са политически, а те винаги са политически. Защо първата работа на двете служебни правителства на Радев и новите управляващи беше да “изчегъртват”? Ами това е толкова стара приказка – за да сложат верни “наши хора”. Няма никакво значение дали те притежават необходимата експертиза и професионален опит. И тъй като в изявлението на премиера днес се визират и държавните служители, същите имат етичното задължение да упражняват дадената им власт в съответствие със законите и да упражняват дадените им правомощия по справедлив начин. Но нали Подмяната трябва да продължи и е без значение кой ще бъде изхвърлен на улицата… Важно е след него да е “нашият човек”. Експертите по темата биха казали, че това е и най-голямата грешка, защото една власт, ако иска да е успешна, трябва да преследва общия интерес, а той може да бъде постигнат с компетентност и правомерно прилагане на законите. Обратният подход разединява и поражда обществени конфликти, защото се нарушават етичните стандарти, върху които функционира всяка демократична власт. А кога една власт и едно управление са легитимни? Само когато гражданите ги приемат с доверие. Управление, което не се ползва с доверие, няма как да се задържи дълго на власт, освен ако е авторитарно. Най-обективният показател за общественото доверие към едно правителство е как то се справя с корупцията. В държави с високо ниво на корупция доверието е много ниско. Причината – корупцията работи срещу върховенството на закона, руши доверието в институциите и не осигурява очакваната справедливост. А коя власт и кое демократично управление биха желали това?
P.P. А аз ще ви кажа, че приказки като “край на политическите уволнения” е предизборна дъвка за наивници…Когато пък това го казва “простО Киро”…. Моят съвет е да вярвате на очите и на ушите си.