Вчера, на сайта на “Труд”, прочетох за съществуването на сравнителноправно проучване на Института “Отворено общество” – клон София. Става въпрос за изследването “Какво (не) знаем за главните прокурори на държавите-членки на ЕС”. То обхваща периода от ноември 2018 г.– януари 2019 година. Ръководител на екипа, който го е реализирал, е доц. Иванка Иванова. Разбирам, че тя оглавява и “Правна програма” в споменатия институт. Финансирането е на Холандия. Задачите на изследването са обвързани с избора на българския главен прокурор, тъй като назначението му е от кръга на онези назначения, които Европейската комисия наблюдава по Механизма за сътрудничество и проверка(МСП). Последната проверка у нас е била през 2017 година.
Всички тези детайли ги научих, след като открих първоизточника – текста на въпросното проучване, защото статията провокира у мен интерес да се запозная с констатациите в него. Още повече, че в този ден ВСС излезе с остра реакция на Прокурорската колегия по повод на безпочвените атаки срещу номинирания за главен прокурор Иван Гешев и подкрепилите го прокурори и следователи. В документа се казва, че с тенденциозните и манипулативни коментари и негативни медийни публикации се накърнява доброто име, професионалния авторитет и независимостта на прокурорите и следователите. Целта е да бъде дискредитирана прокурорската институция, както и да се пречи на законосъобразното протичане на един независим и обоснован избор на главен прокурор от Пленума на ВСС, както го предвиждат и конституцията, и Закона за съдебната власт.
Това направи интереса ми към въпросното проучване още по-актуален, защото се оказа, че неговата цел “е да информира българския обществен дебат” по темата за избора на главен прокурор и да съдейства за изпълнението на препоръките на ЕК. Кой и как би трябвало да е най-активен в позоваването и боравенете с констатациите от изследването, може би вече се досещате? И няма да сте сбъркали, ако отговорът ви е – същите онези шумни хора, разпознаваеми по фиксацията си уж как “да реформират” съдебната система, а по-специално – прокуратурата. В някои медии ги наричат “соросоиди”, защото от публикации научаваме, че били си заработвали от проекти по линия на “Отворено общество” на Сорос.
Проучвайки текста на въпросното проучване, и сякаш напук на моите очаквания разбрах, че констатациите в него вероятно са се оказали доста неудобни за публично заявените от т.н. “инициатори на ключови идеи за съдебна реформа”. Иначе защо досега не сме чули от тях да се позовават на това проучване? Естествено би било – нали е публично известно, че активностите им, свързани с реализирането на различни проекти, са финансирани от Сорос и вероятно са част от същата тази “Правна програма” на “Отворено общество”? Разбирам ги – цялата тяхна гирюлтия е насочена повече към дискредитиране на самия избор и на прокурорската институция, вместо “да информират българския обществен дебат” с констатациите и препоръките от проучването. Не ги разбирам защо го правят – екипът на доц. Иванка Иванова наистина е свършил добра работа. Впрочем, разбирам ги! Констатациите ще са се оказали неудобни, защото са контрапункт на пробутваните ни от тях идеи, представяне като “ключови идеи за съдебната реформа”.
Четейки текста на въпросното проучване, то наистина представлява един аналитичен и качествен доклад за функциите, процедурите за назначаване/избор и професионалния профил на главнтите прокурори в страните на ЕС, като са описани и разликите, и приликите. Картината е ясна и ние лесно можем да се ориентираме за всичко онова, което (не) знаем за главните прокурори в страните-членки на ЕС. Затова поемам ангажимента да ви направя съпричастни към онези констатации, които да оправдаят повода за написването на тази статия – има ли основания да бъде атакуван избора на българския главен прокурор? Ще очаквам вие да си отговорите на въпроса, а аз ще стъпя единствено върху фактическата основа в проучването, т.е. няма да си позволя да изляза извън т.н. “бяло мислене”(мислене с факти). Така смятам да включа себе си и вас, като мои читатели, в информиране на обществения дебат по темата. Аз високо ценя труда на всички, които се занимават с изследователска и проучвателна дейност, защото знам за отговорностите, свързани с нея.
