В първата част казах, че задачите на проучването са свързани с предстоящия избор на български главен прокурор и те трябва да са в контекста на препоръките на ЕК по МСП от 2017 година. Ще припомня казаното в първат част за целта на екипа – да анализира функциите, процедурите за назначаване/избор и професионалните профили на главните прокурори в страните от ЕС, както и разликите, и приликите. Повтарям, че целта на изследването е “да информира българския обществен дебат” по тази тема, както и да съдейства за изпълнението на европейските препоръки.
И тъй като съществен акцент в дебата придоби една реплика за разделението и независимостта на властите в България, а по нея се изписа и се изговори достатъчно много, ще започна от най-важната констатация в проучването, че “днес обвинението е основна държавна функция във всички държави-членки на ЕС”. Няма значение дали е част от изпълнителната или от съдебната власт, то има относителна самостоятелност при вземане на решения. И тъй като любима част от опозиционното говорене засяга и йерахическите отношения в прокуратурата и ролята в тях на главния прокурор, намирам подкрепа в проучвнето. В него се казва, че се спазват всички принципи на единство – решението на един прокурор обвързва цялата служба, но и на йерархия – по-ниските нива в структурата получават указания от по-високите. Поглеждам към “ключовите идеи за съдебна реформа”, и няма как да не ме впечатли искането на Христоивановци да няма методическо ръководство на главния прокурор върху дейността на прокурорите(независимост и оперативна самостоятелност в работата на всеки прокурор). Да разбирам ли, че става дума за елиминиране на европейските принципи за единство и йерархия?
В проучването е цитирана Венецианската комисия по въпроса за мястото на прокуратурата. За нея е еднакво приемливо – да е част от изпълнителната власт, както е в Англия, Германия и др., или да е отделен независим орган, както е във Франция, Румъния и др. У нас тя е част от независимата съдебна власт, но е самостоятелно юридическо лице. При всички тези модели не се допуска намеса на изпълнителната власт – дори когато пркуратурата е част от нея. Споменавайки го и позовавайки се на проучването, добавям още един щрих към спора за разделението на властите и тяхната независимост.
Какви са европейските стандарти за статута и начина на избор/назначаване на главен прокурор? Според проучването няма задължителни такива, но има някои правила. Кои са те? В проучването те са записани като справедлива и безпристрастна процедура, кариерно развитие, компетентност и опит. Направи ми впечатление, че в този порядък е посочено като препоръка главният прокурор да се назначава за достатъчно голям дълъг период , както и за безстрочен или постоянен – до пенсионирането му. Аргументът – така се постига стабилност на мандата му. Веднага се сещам за едно друго искане, шумно повтаряно и отразено в “ключовите идеи за съдебна реформа”, където те се обявяват за намаляване мандата на главния прокурор от 7 на 5 години, както и намаляване мандата на членовете на ВСС от 5 на 3 години и без право на повторно избиране.
Според Венецианската комисия, назначението на главния прокурор може да се извършва или от законодателния орган или от президента. както е в нашия случай. Не се изключва възможността правителството да участва при назначаването, дори ако прокуратурата е отделно. Що се отнася до това, правителството да иска да има някакъв контрол над назначението, предвид важността на наказателната политика, пак според проучването, Венецианската комисия е на мнение, че това е разумно. Тя смята също, че ако законодателната или изпълнителната власт се включат в процеса по назначаването, това дава големи гаранции за демократичната легитимност, като същото се отнася и за мнението на професионалната общност. До тук, имайки предвид как протича процеса по избора в български условия, мога хладнокръвно и без емоции да заявя, че не намирам нищо обзпокояващо и противоречащо на европейските критерии.
Какъв трябва да е профила на главния прокурор? Водещ критерий е да познава правото и да гарантира прилагането на наказателните закони, за което водещи са опита и компетенциите. Той трябва да е практик и мениджър, който отговаря за провеждането на наказателната политика на държавата. А за това са важни мотивацията, енергията, управленския опит и уменията. В Европа средната възраст за заемане на тази длъжност е 54 години. За предпочитане е да е прокурор от кариерата и да присъства постепенно израстване в йерархията, както и юридически опит, извън прокуратурата. Предпочитанието кандидатът да е прокурор от системата има предимството да я познава отвътре, а ако номинирането му е съпроводено с високо доверие от страна на общността, това вече според мен, изглежда още по-демократично и оптимистично за последната фаза от избора му.
У нас през 2016 година бяха предприети изменения на чл. 170 от Закона за съдебната власт, които ще бъдат за първи път приложени по отношение на новия главен прокурор. Те са – висок етичен стандарт, висока професионална компетентност, богат практически опит, ръководни и административни умения, аналитични способности, изявена независимост, решителност, и воля за налагане на законите, принос за утвърждаване на правовата държава, умения за работа в екип.
До тук се въздържах от лично мнение за сегашния номиниран кандидат Иван Гешев, но той вече публично остави впечатлението, че притежава тези качества, а и през това време научихме много за високата оценка, която той получава за професионалната си дейност и от своите колеги, и от европейските ни партньори. Има факти в проучването, които са също в негова полза. В 22 от всичките 28 държави от ЕС, сега действащите прокурори са дошли от прокуратурата, какъвто е неговия случай. Техният среден юридически стаж е 21 години, а в статията от “Труд” се споменава, че той има 23 години. Повечето от тези прокурори са преминали в професионалния си стаж и през полицията, той – също. Този факт, както и другия – завършил е Института към МВР, не е основание Христоивановци да иронизират онова, което в останалите държави е практика, а Венецианската комисия го одобрява.
При избора на главен прокурор Венецианската комисия държи в процеса да се отстоява независимостта при номинацията и да се отчита становището на професионалната среда. По мое мнение и доколкото проследяването ми на публичния дебат го позволява, процесът тече при пълна публичност на номинацията, имаше и консултации при президента, широка поддръжка от юридическите и магистратските среди чрез техните сдружения, асоциации, камари и институции. Беше спазен закона и по отношение кой има право да номинира. Дори правителството се отказа от правато на министъра на правосъдието да предложи кандидат, тъй като предвидливо е оценило как това ще отовори вратата към други спукулации – изпълнителната власт си избира “наш човек”. Неоснователно е също да се спекулира, че кандидатът е предварително избран, защото е един. А и изборът не е приключил… Ама и тяхната любимка Кьовеши е сама, при това, доколкото ми е известно, тя се самопредложила за европрекурор, докато в родината й я съдят. Колкото до възгласите за ”гражданска кандидатура”, си е чиста глупост. Няма да се връщаме в революционните времена от XIX век или още по-рано – в Древна Гърция, че да събираме народа на агората…
Направих необходимото, за да дам моя принос в информирането на обществения дебат, позовавайки се на констатациите на едно експертно проучване. Уверявам ви, че подходих безпристрастно и без да се отдавам на празно философстване. Удържах и на обещанието да се придържам към “бялото мислене”. Ако не сте чували за него, прочетете в други мои публикации за “бялата шапка” – eдна от шестте в известния метод „Шест мислещи шапки” на професор Едуард де Боно – създателят на латералното мислене. Останалото оставам на вас, защото знам, че сте мислещи хора и можете да стигнете сами до съответните заключения, като вярно си отговорите на въпроса: Kой “мъти водата” и защо…
Край
