ЗА ВОЙНАТА – КАТО ЗА ВОЙНА

войната
Време за четене: 4 минути

Днес, благодарение на технологиите, всеки от нас може да получи всякаква информация – в образ и текст. Информацията вече е стока за масово потреблениe, твърди авторът на латералното мислене – професор Едуард де Боно. Прав е. Той е прав и като казва, че “компютрите и интернет ознаменуват края на личната информация“.Трябват ни само определени умения, за да стигнем по-бързо до онова, което всички търсят и искат да научат. Защото днес много го могат. И все пак трябва да има нещо различно. Кое е то и какво отношение може да има към информацията за войната, която Русия води срещу Украйна? За по-нетърпеливите ще отговоря веднага – разликата e в оценяването на случващото се. Защото в мисленето е така – всяка вибрация, свързана с нашия ум включва и стойностен компонент, провокиран от нашето възприятие. Перифразирам го, но пак съм го научила от Едуард де Боно.

Какво виждате вие, те, той или тя, или какво виждам аз в тази война, всъщност имаме предвид различни алтернативи, които са на базата на това какво виждаме, искаме да видим или ни карат да видим. Мотивът може да е, защото виждаме обективно фактите и не ги пренебрегваме. Може така да ни е наредено. Може да избираме селективно само онова, което съответства на целта и на интереса ни. Много са вариантите, които могат да предпоставят една или друга интерпретация. Следите ли мисълта ми до тук? И ако е така, ще трябва да сте разбрали, че става дума за възприятието ни като начин да “видим” истината. И тъй като говорим за войната – как изглежда тя през очите на агресора и на жертвата? Как е видяна и как се възприема от всички нас, които сме далече от нея? Истината е такава, че хората винаги реагират не на действителния свят, а на света на техните възприятия. Какво всъщност виждате или какво искате да видите в тази война? В този контекст да знаете, че има и една друга, скрита война – не тази в Украйна, и тя е войната за вашите възприятия. Ако някой желае вие “да виждате” истинската война по точно определен начин, той взема на прицел вашите възприятия. В такива случаи най-важното е да се стремите да сте информирани. Разчитайте на първоизточници и на такива, към които имате изградено доверие. Обръщайте внимание и дали е посочен източника на съответната информация или това е субективно мнение, което може да преследва и постигането на пропагандно въздействие върху вас! И сравнявайте различните гледни точки, защото само така няма да позволите да ви манипулират.

Светът, в който живеем днес е нашия свят, белязан от очакванията ни за Четвъртата революция. Руско-украинската война, ако не спре, ще продължи да отлага и да ни отнема от бъдещето, свързано с нея. Тази война в сърцето на Европа ни напомни, че човечеството не се е излекувало от братоубийството, а “чудовището” винаги може да се разбуди и да напусне “пещерата на злото”. Войната, която Русия води е за геноцид над украинския народ и срещу суверенитета на Украйна. Жестока и унищожителна война, която с мащабите си ни върна в най-мрачните времена на човешката история, когато пещерното мислене допускаше хищникът и мародерът да безчинства и да отнема чужди животи, обслужвайки експанзионистични интереси. По тази тема някои хора, ползвайки информация за войната в Украйна мислят, че техните възприятия са манипулирани. Други не могат да разберат, че са атакувани с фалшиви новини или се извършва целенасочена дезинформацияонна пропаганда. За трети достъпа до информацията умишлено е ограничаван или е недостъпен, както това се прави в Русия. Неменуемо възниква един важен въпрос – чий е този интерес, за кого работи и кой го инспирира? Кой е този, който иска да въздейства на вашите възприятия? Всъщност битката днес е битка за истината.

Възможно ли е да сме осведомени за всичко, свързано с Руско-украинската война? Разбира се, че не. Важно е обаче да не подхождаме селективно към онова, което достига до нас. И за да съм по-ясна, ще се позова на обяснението, което авторът на латералното мислене дава, за да разберете по-лесно същността на селективното възприятие. Примерът е много достъпен и се базира на сравнението. Когато в ресторанта ви предложат менюто, вие се запознавате с всичко, включено в него. После си избирате това, което поръчвате. При селективното възприятие нещата не стоят така, защото подбираме онова, което пасва на нашия интерес и на целта, която преследваме. Ние си “затваряме очите” за останалото. И друг път съм ви споделяла, че често проследявам как нещо, което се е случило и е излъчено “на живо”, после се отразява в различни медийни източници или как се интерпретира от отделни коментатори. Най-често това се прави селективно, пропуска се като новина или се редактира заради търсен политически ефект, а коментаторите – с малки изключения, са подвластни на политическите си пристрастия и зависимости.

Говорейки за войната и проследявайки дебата около това какво и кого трябва да подкрепя България, не мисля, че основания за такъв дебат съществуват. Ние сме член на ЕС и на НАТО и това е нашият национален интерес – да сме при съюзниците и да действаме заедно с тях. А водещо е отношението ни към Русия и Украйна – отношениие към агресора и към жертвата. Това означава, че за войната трябва да се говори като за война – с всичките й антихуманни проявления, с посегателството и отнемането на човешки живот и с катастрофалните й поражения върху материалната инфраструктура. Когато заставаме само от едната или само от другата страна, не бива да допускаме селективното ни възприятие да скрива цялата истина, да пречи на другите да я прозрат или да въздейства негативно и целенасочено на техните възприятия. А и ние самите трябва да вярваме на собствените си възприятия и да умеем да се ориентираме между различните мнения и гледни точки. Защото е очевидно, че у нас не са малко онези хора, които гледат през очите на окупатора Русия, а други – през страданията и съдбата на жертвата, т.е. на Украйна и на нейните граждани. Не е трудно да се ориентираме коя е правилната страна и с коя държава кореспондира правилното мнение, защото водещо в случая е правото на човешки живот и още толкова много ценности, свързани с опазването на мира и сигурността. Никой няма право да отнема чужд живот, защото шансът да си жив, за да обичаш, за да трупаш познание, за да направиш щастливи други хора, за да градиш, оставяйки нещо след себе си, е уникален за всеки човек. За голямо съжаление, резултатът като след всяка война – и тази ще добави още едно “изгубено поколение”. Защото то, преживявайки войната, ще продължи да носи дълбоко в душата си нанесените му от нея рани и болката от загубата на любими и близки хора. Болка, която никога няма да изчезне….Затова за войната трябва да се говори – като за война…..

error: Свържете се с автора за разрешение!!