ЗА БОЛШЕВИШКАТА ОМРАЗА

болшевишката омраза
Време за четене: 4 минути

Тридесет години не cе положиха достатъчо усилия за декомунизиране на общественото съзнание

Тридесет години не се положиха достатъчни и целенасочени усилия за декомунизиране на общественото съзнание. И това като факт е неоспоримо, щом на власт дойде едно правителство, което се превърна в синоним на всичко онова, което мислехме, че отдавна сме загърбили. Заедно с това управление избуяха фундаментални въпроси като въпроса за компетентността на управляващите, тяхната образованост, функционалната и политическата им грамотност, опита им да упражняват власт в условията на демокрация и върховенство на закона. Станахме свидетели на демонстрирана всеобща некомпетентност и полуобразованост. Стряскаща неадекватност и пълно неглижиране на утвърдени принципи, върху които фукционира всяка демокрация и правова държава. На този фон корупцията намери благоприятна почва за виреене в развихрилата се шуробаджинащина, която винаги е продуцирала конфликт на интереси и злоупотреба с власт.

В мига, в който правителството встъпи в неговите правомощия, стартира и правителствената криза, която беше предвидима още с първите анонсирани стъпки. Оттам-нататък българските граждани станахме свидетели и на последваща законодателна криза, продуцирана от управляващото парламентарно мнозинство. Непродуктивността на законодателната власт и вземането на противоконституционни решения са само малка част от аргументите за дефицит в правната експертиза, за непознаване и незачитане на законите и на Конституцията. А управленската немощ намери най-пряко отражение в рекордната инфлация и в прогресивното обедняване на нацията. Декларираната амбиция за нулева корупция превърна самото правителство в синоним на корупция – особено след данните, които бяха изнесени в доклада на Временната комисия за газовите доставки, както и случая с Джемкорп. Само тези публично оповестени факти са достатъчни, за да твърдя, че при това управление корупцията престана вече да е само усещане.

Правителството на Четворната коалиция доказа, че некомпетентността и дефицитите в упражняването на власт могат да произвеждат единствено нови кризи, но не и справяне с тях. Затова пък избуя пропагандата в стила на позабравената болшевишка координатна система – на пропагандна прехваленост и кухи успехи, на търсене на “врага” в лицето на ПП ГЕРБ като най-голяма опозиция. Общо-взето това е, и ще е основната сюжетна линия по време на предстоящата предизборна кампания. Поради тази причина това правителство не остави нищо позитивно след себе си, освен негативите на едно провалено управление. Управление, което блокира държавата, остави в наследство нови дългове и на фона на енергийната криза застраши оцеляването на икономиката ни и на нацията ни през идващата зима. А когато едно управление е неспособно да овладее обществените процеси, какво в такива случаи го съветват пиарите му? Казват му да се съсредоточи върху пропагандните усилия за дискредитиране на по-силния политически опонент – преди всичко ПП ГЕРБ. Дискредитирането чрез разпространяването на дезинформация и фейкове, с компромати и политически интриги отдавна е за тях предизборна практика. Така те смятат отново да компенсират шестмесечния си управленски крах, разчитайки да пренасочат фокуса на общественото внимание от себе си към по-силния политически опонент.

Това, което ще се опитат да направят настоящите коалиционни партньори, е по време на предизборната компания да подменят политическата си принадлежност на партийни субекти, които заемат лявата част на политическия спектър и представляват интересите на червената олигархия, с дясното. Още повече, че с идването на власт на точно това правителство, родено изпод юмрука на Радев, бяха потвърдени съмненията за естеството на режисираните протести. Правителството дойде на власт с подкрепата на Радев и на червената олигархия – онази нейна част, преследвана от закона. А удовлетворяването на нейните интереси можеше да бъде постигнато само като бъдат “убивани” политически авторитети и системни партийни субекти, доказали присъствието си в обществено-политическия процес, както и управленската си компетентност. Мантрата за “смяна на модела” претърпя крах, защото на какво се крепи всеки успешен модел? На спазването на законите и функционирането на управлението върху базата на демократичните принципи за разделение на властите и върховенство на закона и на конституцията. Това е най-синтезираната артикулация и на очакването за приемлив обществен модел на държавност. Успешното управление остава у гражданите усещане за справедливост и законност. Успешното управление няма алтернатива и затова на избори гражданите го преизбират със значително мнозинство (и с хартиени бюлетини, както е в цивилизована Европа). Нищо от току-що казанато не може да се каже за управлението на Четворната коалиция

Това правителство остана във фазата на декларираната пропаганда за борба с корупцията, без да успее да подкрепи и да докаже публичните си твърдения за корумпираност на “модела ГЕРБ”. Фокусирането в строителството на магистралите и към този момент продължава да е голословна пропаганда, която започва да омръзва и няма как да резултира в негативна обществена оценка. Напротив, превес има отзвука от некомпетентното управление на Четворната коалиция и прякото отражение върху жизненото равнище и икономиката. Проблемите, провокирани от грешките поради липса на каквато и да е управленска стратегия, се оказаха с катастрофален ефект върху държавността, парламентаризма, икономиката и обедняването на нацията. Коалицията действаше аматьорски в условията на феодализирано управление. По същество това не беше и коалиция, тъй като управлението се крепеше на двустранни споразумения на всеки от трите субекта с четвъртия – “Продължаваме промяната”. Сетиха се за законодателна програма чак след възлагането на третия мандат. Впрочем това е и първия случай в историята на Прехода, когато българско правителство пада по този начин.

Доказателство за политическата аматьорщина на отиващото си правителство е пълната липса на синхронизация по хоризонтала и вертикала на властта. Никакъв диалог с местната власт, която остана единствения устойчив елемент в държавността, където кметът е с правомощията да кумулира власт на всички представителни нива на държавността. В същото време правителството задълбочи антагонизма в отношенията със съдебната власт и елиминира ролята на обществените обсъждания при вземането на управленски решения. Това са сериозни симптоми за разcтроена държавност и липса на представа как трябва да функционира демократичното управление – чрез устойчиви хоризонтални и вертикални връзки върху базата на диалогичност и кохеретност, т.е. свързаност, съгласуваност и взаимодействие на трите власти и на институциите. Напротив, управляващите си бяха самодостатъчни в некомпетентността и в грешките. Така политическите и управленски грешки се пренесоха и в законодателната власт, поради неразбирането на принципа за разделение на властите. Поради тази причина правителството си позволи на няколко пъти да прехвърли негови правомощия на парламентаното мнозинство, което е знак не само за отказ от правомощия, но и за бягане от отговорност. Но най-важното, с което това правителство може да бъде запомнено е болшевишката омраза към силния политически опонент, подхранвана със соченето на “врага”. Говорим за едно проявление на всеобща политическа слабост и за фокус във всяка дезинформационна предизборна кампания, която разчита на онова, което не бе свършено през тези тридесет години – декомунизирано обществено съзнание и изхвърляне на болшевишката омраза на бунището. Докато това не се случи, част от българските граждани ще продължат да правят грешни избори за това кой да ги управлява.

error: Свържете се с автора за разрешение!!