Баснята е текст, в който е разказана кратка поучителна история. Героите в нея най-често са животни, по-рядко – хора, растения, предмети. Чрез тях се осмиват човешки недостатъци или явления. Баснята обикновено се състои от две части — разказ за случка и кратка поука.
Понякога, за да кажем нещо важно, използваме много думи. Друг път ни се иска да кажем много, но да го изразим кратко, и да накараме този, който го прочете да продължи. Защото раждането на словото е като покълването, растежа и енергията. Първо избираш добро зрънце за семе, което означава да откриеш стойността. Растежът е време за алтернативи – как да се погрижим за семето, че да избута натежалата над него почва. И някак незабележимо и очаквано, от eнергията се ражда плода.
Малкото думи са покана към другия да мисли, като продължи. Малкото думи най-често поставят фокуса, но понякога са и по-силен код. Малкото думи са предизвикателство и към въображението – да направиш усилие и да проявиш творческо участие. Ако ли не, по-добре ще е да замълчиш… Баснята написах аз, а разпознаването на случката, “камъчето” и кратката поука, оставям на вас.
БАСНЯ ЗА “КАМЪЧЕТО”
Цопна “камъче” в реката.
Цопна насред “дребни” рибки.
Цопна дребно “камъче”…
Цопна в заблатената
част на реката.
И затова не предизвика
интерференция от…. вълни
по привидно спокойната
повърхност на водата.
Чуха се само отдалеч
звучно крякащи жаби.
Цопна неудобно “камъче”…
Цопна насред “дребни” рибки.
А кого ли, и дали,
някой
ще ги завлече във бързея…
Й. ХР.
9 февруари 2020 г.
