“Най-големият проблем днес е начинът на мислене, но по-големият е, че не осъзнаваме, че това е проблем. Светът влага много средства в решаването на проблеми, а не инвестира за промяна на човешкото мислене, което е и главната причина за тях.” С тези думи, на 23 септември 2010-та година, професор Едуард де Боно – световноизвестен учен и автор на Системата за латерално мислене, откри семинара в София. Участниците – сред които и аз, бяха представители на бизнеса, на училищното образование, студенти. Обикновено професорът събира на едно място хора, обединени от корпоративни интереси и заинтересовани от решаването на конкретни проблеми, свързани с икономически и социални области.
Тогава професор Едуард де Боно достатъчно ясно очерта потребността от промени в съвременното мислене, което вече не може да ни служи. Като една от причините той посочи, че нашата цивилизация продължава да е в плен на “Бандата на тримата” – Сократ, Платон и Аристотел, т.е. от тогава до сега, нищо не се е променило в начина ни на мислене. Търсенето на истината и воденето на спор, характерни и за Ренесанса, си остават основните характеристики на днешното ни мислене. Да, “отлично, но не е достатъчно!” – възкликна професор Де Боно, който е убеден, че търсенето на истината е само част от мисленето. Това, което човечеството не е успяло все още да достигне, е да развие мисленето за създаване на стойност, което той образно определи като липсващото четвърто колело на колата на човешкото развитие.
Според Аристотел държавата е висша форма на човешка общност, а човекът е политическо същество, създадено да живее в нея. Означава, че държавата възниква поради потребността от морално общуване между хората. Затова ако искаме държавата ни да е успяваща, то нейните граждани трябва да имат еднакво отношение към добродетелите и законите. Така накратко бих обобщила един от моите изводи, почерпани от онова, което съм прочела някога, написано от Аристотел. А той е писал по въпросите на държавата в повечето от творбите си. Вярно е, че според него държавата е целостта, но тя включва отделни граждани, които да не забравяме, че имат различни интереси. Да искаме да ги уеднаквим насила и по нечия мярка, знаем до какво води това, защото сме го изпитали сами на гърба си – до тоталитарно единство и до държавен комунизъм. Предимството на демокрацията е, че държавата може да се развива успешно чрез диалог и търсене на онова “златно сечение” на интересите, което ще удовлетворява всички. А за Аристотел то е “общото благо”. И ако целта на едно общество е тази, то би трябвало да потърсим точките на сцепление между различните интереси. Ако това не се получи, винаги се стига до обществени катаклизми.
Според Конституцията “България е република с парламентарно управление”(чл.1). Републиката е форма на държавно управление, при която върховната власт се изпълнява от демократично избрани органи. Държавният глава в парламентарната република е президентът, който се избира за определен мандат. Конституцията, която е основния закон, категорично определя трите власти – законодателна, изппълнителна и съдебна, както и техните правомощия и задължения. За фигурата на българския президент най-често се пише, че в нея натежават представителните функции. Аз бих добавила, че силата му е в притежаването на ценностни добродетели, с които той би следвало да cе позиционира на върха на обществената морална пирамида. И ако трябва да се позова на философските възгледи на Аристотел, той не само е длъжен да знае кои са добродетелите, но и да се ръководи и да живее в съответствие с тях. Президентът не пренебрегва етичните отговорности, с които го натоварва Конституцията. Задължително неговите практически действия трябва да водят до най-важното – единението на нацията. Единението като разбирателство за постигане на националната цел за “общото благо”.
Вече чувам как питате, а кое е “четвъртото колело”. “Четвъртото колело” е свързано с президента и c президентската институция. Отговорът е в казаното в началото от професор Де Боно: ”Това, което човечеството не е успяло все още да достигне, е да развие мисленето за създаване на стойност”, което той образно определя като липсващото “четвърто колело” на колата на човешкото развитие. За съжаление, в български условия и поради дефицит на интелектуални усилия в тази посока, това не се случва или се случва бавно. “Четвъртото колело”, както предвидливо то е заложено в българската конституция, през този президентски мандат претърпя пълен крах. Крах на ценностите и погазване на основното конституционно задължение – “президентът олицетворява единството на нацията”, съгласно чл. 92(1).
Защо е толкова важно президентът да олицетворява единството на нацията? Защото представата за държавата започва от него. Защото човекът, който заема тази позиция задължително трябва да служи за критерий и за норма на политическо общуване в парламентарната и демократична държава. Още повече, че очакването на всеки гражданин за справедливост е пряко свързано с представата ни за държавата. А знаете ли, че Аристотел сравнява справедливостта с дружбата, т.е. тя се проявява в отношението на един човек към друг. И естествено, “не могат да бъдат приятели ония, които взаимно се обиждат.” Това е и най-елементарното ниво в човешките взаимоотношения, за което в момента се сещам и мога да интерпретирам. В този контекст много е важно да се отговори на въпроса – носител на каква етическа идентичност се явява човекът, заемащ позицията на български президент. Важно е, защото тя може да се окаже недостатъчно сплотяваща за ролята му да е обединител, а не разединител на нацията. Тогава напразни остават и очакванията ни той да създава някаква добавена стойност. Естествено това носи риск от обезсмисляне съществуването на президентската институция.
Според Аристотел етиката е “малката политика”. Настоящият президент успя да ни отврати от генерираните от юмрука му агресия и площадна простащина, от демонстрираната връзка с преследвани от закона олигарси, публично осветлени като политически партньори, финансови спонсори и логисти на “въстания” за сваляне на законно избрана власт. В този смисъл личността на президента, неговите интелектуални усилия и действия са водещ фактор. Той трябва да умее с послания и с действия да докосва моралното съзнание на гражданите – така че самият той да е източник на мотивация за постигане на националните стремежи. Това се постига с притежаването на високи нравствени качества, образованост и духовно просветление, които да не се изразяват и изчерпват с дефиниран морализъм и необосновани нападки. Най-важното е да се придържа към задължителните норми на публично поведение и действия, които да не са провокирани от неговата Его-идентичност. В този случай знанието и спазването на законите от държавания глава се явяват мяра за неговите осъзнати личностни възможности “да произвежда добавена стойност”, като реализира дадените му от Конституцията задължения и правомощия.
А кой през следващите пет години да е в ролята на “четвъртото колело” на колата, която трябва да ни върне на най-осветеното място, където бяхме, оставям ви сами да решите…. Днес всички се нуждаем от стойността на интелектуалното усилие, което да върне мотивацията за съзидание, а не за разруха, за единение, а не за разделение….
