Путин се нуждае от война, за да „кошмари“ целия западен свят
Василь Расевич, ZAXID.NET
За всеки човек с дарбата да мисли критично, тази война не е оправдана. За всеки, който е приятел с логиката, е ясно, че не може да започнете война, когато всичко показва, че това ще унищожи собствената ти държава. Но както се оказа, тези банални неща са разбираеми за хора, извън Русия, но не и за нея самата. Русия наистина има своя „логика“. А руснаците отдавна са се убедили, че им е позволено всичко на базата на измислен „исторически закон”. Следователно войните срещу Молдова (Приднестровието), Грузия и настоящата брутална агресия срещу Украйна не означават нищо за руснаците, освен продължаване на традиционната политика на страната им. Още повече, че Русия открито продължава да прави това, което е правила от векове. В същото време унищожава не само съществуващата международна система, но и цялата система на международното право, която няколко десетилетия гарантираше условен мир в света.
Поглеждайки поне два века назад, се очертава доста ясна картина – територията на Русия непрекъснато „нараства“ поради агресия и поробване на съседите. Русия почти винаги е имала поведение на авторитарен деспот, който не го е грижа за жизнения стандарт на хората. През цялото това време тя не предложи почти нищо положително на света, което да подобри благосъстоянието на хората и да доведе до социална справедливост. Дори и да се появяваха идеи за социално равенство, то в условията на тоталитаризъм всички хора бяхa еднакво бедни.
През цялото време, освен природни ресурси, Русия редовно изнасяше войни и революции. Дори Втората световна война с нейната победа над фашизма завърши за Русия (СССР) като добра възможност за поробване на голяма част от Европа. И всичко това се случи или с безплодната позиция на Запада, или с неговото мълчаливо съгласие. Западът не беше много уплашен от износa на световна социалистическа революция. Тогава СССР открито заявяваше: „Ще запалим световен пожар за цялата буржоазия“. Беше лесно да се произнесе подобна заплаха, но не и да се предвиди флиртa на Сталин с Хитлер. Както и не бе предвидено завладяването на Чехословакия и германско-съветското разчленяване на Полша, както и началото на Втората световна война.
Светът спокойно наблюдаваше и често дори вземаше активно участие в създаването на биполярна система. За съжаление Чърчил не продължи с идеята, заявена в речта му от Фултън** – за задушаване на “отслабената комунистическа усойница”, докато е време и не е станало твърде късно. Вместо това се стигна до обратен ефект и до засилваща се тенденция на съобразяване с Москва, признавайки по този начин нейното право на агресивно и разрушително поведение.
На света му изглеждаше, че за да се справиш с голям противник, така ще е по-удобно и по-безопасно. Поради тази причина, народите на Източна Европа бяха оставени на Москва. Светът издържа и създаването на червените терористични бригади, и обединяването на мюсюлманские държави в антиизраелска коалиция, и дори поредицата от кървави войни в различни части на света. Въпреки че Москва винаги е демонстрирала открито претенциите си за световно господство и разширяване на тоталитарната система, светът възприемаше Кремъл не като отявлен враг, а като противник, който има право на своя позиция.
Русия често и открито е вдъхновявала световни вълнения чрез поредица от „революции“ в Близкия изток, Африка и Югоизточна Азия. Тя утвърждаваше мизантропни авторитарни и диктаторски режими, които отнеха десетки, ако не и стотици милиони животи. И всичко това под прикритието за установяването на справедлива социалистическа система в света. И въпреки че силите бяха непропорционални, а плановете неосъществими, усещането, че си световна сила, от която всички се страхуват, гъделичкаше егото на Кремъл. Москва се наслаждаваше на това да е „кошмара“ на целия свят. Заплашваше с революции и преврати, после със „справедлива“ агресия и дори с използване на ядрени оръжия.
Това продължи до 1991 година. Но и досега комунистическата система не се е сринала. Копнежът по съветската империя и желанието за отмъщение могат да обяснят бързото възстановяване режима на “кагебешника” в Русия. Руснаците искаха силна ръка, която да направи Русия отново велика. Не в смисълa на социално справедлива, a като световна заплаха. За съжаление нито демократичните, нито либералните идеи бяха дълбоко вкоренени в Русия. Руснаците лесно се поддадоха на последния авторитаризъм и обещания, че отново ще накарат целия свят да се страхува. Защото в руския смисъл да се страхуваш от нея, означава да я уважаваш.
Но комунистическите идеи в контролирания от СССР свят изчезнаха с разпадането на съветската империя. Народният социализъм избледня, а националните държави обявиха своята държавна независимост. Русия нямаше какво да предложи на света, особено на съседите си. Необходима беше нова идеология за възраждане на авторитарното управление в Русия, и ако е възможно – за възстановяване на империята в старите граници възможно най-скоро. Тази идеология е замислена под формата на идеите на „руската мярка“ – най-новата руска митология, основана на измисления “исторически закон” и православното мисионерство.Такава патриархална доктрина, и при отсъствие на универсални ценности и принципи, и на социално съдържание, направи идеологията на „руската мярка“ вариант на руския фашизъм.
От този момент нататък руснаците вече не можеха да се крият зад факта, че носят на света идеите за социално освобождение. Или световното братство на пролетариите. Те заеха мястото си на върха на пирамидата като си присвоиха правото, както е обичайно при нацистите – да наказват и да унищожават цели народи. Да определят кой има право на съществуване. Нищо чудно, че Русия се върна към естественото си състояние да е олицетворение на световното зло. Това стана възможно, защото никой никога не е предупреждавал Русия, а доскоро и никой не й се противопоставяше.
Напротив, много западни държави предпочетоха тесни отношения с Русия, пренебрегвайки интересите на „малките“ държави и народи. Допълнителните печалби, които са получавали от близостта си с Русия, са били за сметка на интересите на държави като Грузия, Молдова и Украйна. Само Украйна се опита да сложи край на това. В момента тя прави всичко възможно, за да отблъсне руския агресор и в същото време да покаже на света, че съвременната цивилизация не може да има нищо общо с Русия. Да покаже, че целта на Русия е да унищожи целия демократичен свят. Що се отнася до Русия, тя трябва да се третира по същия начин като хитлеристка Германия през Втората световна война. Само това може да спре Путин. Но засега липсата на консолидирана позиция на Запада по отношение на Русия само допринася за убедеността на Путин, че и този път ще им убегне. Що се отнася до руския народ, той е готов заради “величието” и дъбова кора да яде, но да не отстъпи.
А сега защо Путин не може да спре и да отстъпи. Преди войната агресивната външна политика на Путин се смяташе за чисто вътрешна. Да отклони обществото от големите вътрешни проблеми и да запази авторитарната и клептократична власт на „кагебистите“. Да поддържа модела на властта, който е най-противопоказният на свободния свят и на демокрацията. Огромни финансови и пропагандни ресурси бяха използвани и се използват за отклоняване на обществения фокус. Изглеждаше, че всички тези пропагандни конструкции са толкова откъснати от реалния живот на руснаците, че никога няма да бъдат „приети“ в обществото. Но хората на Русия, доведени до лудост от „победата“ и от манията за мисионерство, повярваха буквално в цялата пропагандна заблуда. С времето това чудовище трябваше да се храни с все повече и повече здрав разум и дори обикновена адекватност. Степента на напрежение нарастваше все повече и повече. Ето защо нивото на т.н. руски патриотизъм се повиши.
Следователно за Путин спирането означава да даде шанс на хората да се възстановят. Огледайте се, и се опитайте да разберете и да видите разминаването между декларираните от руските власти цели във войната и суровата реалност. И това е по-лошо от заплахата от вътрешни вълнения. Самата поява на руска идея за безполезността на тази война не позволява на Путин да я спре.
Струва си да припомним, че Путин много би искал да спре войната на този етап. Ясно е, че само при неговите условия, но не и с напускането на окупираните украински територии. По какъв начин да бъде легитимирана окупацията? Едно обаче е ясно -Путин се нуждае от почивка, за да прегрупира военните сили и да възобнови агресията. Но Украйна няма да се съгласи с това. Защото ще означава, че Путин е постигнал първоначалната си, макар и минимална цел.
Не по-малко важен е външният фактор. Путин се нуждае от война, за да „кошмари“ по традиция целия западен свят. Поставете го в положението или на съучастник, или на безпомощен неудачник. Но и по този начин той иска да диктува дневния ред на цялата световна политика. Да се откаже от войната и да спре, означава да се лиши от възможността да влияе на световната политика. Поставете се в положение, в което никой не разчита на вас, не ви е дадена ролята на световен водач, а искате да задушите санкциите и силата на оръжието. Следователно продължаването на войната е възможност за Путин да остане известно време в кръга на световните лидери. За съжаление, за това допринася и продължаващата интензивна комуникация на европейските лидери Макрон и Шолц с Путин. Постоянните телефонни разговори и обсъждания, които те провеждат с него показват, че лидерите на Франция и Германия все още не виждат новата конфигурация на силите в Европа. А пълната изолация на Путин ще означава и край на съществуващата система. Макрон и Шолц няма как да не разбират това.
P.S. Тази статия е началото на кратък цикъл за Русия, руснаците и Путин. И как да се постигне най-бързата победа на Украйна и премахването на фашисткия режим в Русия. Следващата статия ще бъде по темата за търсенето на надеждни съюзници на Украйна и възможността да бъдат използвани руските ресурси.
* Чому не зупиняється Путін. Війна потрібна Путіну, щоб «кошмарити» весь західний світ, Василь Расевич, украински историк и публицист, старши научен сътрудник по съвременна история на Украйна.
**На 5 март 1946 г., английският политик и бивш премиер на Великобритания Уинстън Чърчил заявява в реч в американския град Фултън, че Великобритания и САЩ имат особена отговорност да възпрат СССР и комунизма. Въпросната реч се смята за ключов момент, от който започва т.н. „студена война“.
https://zaxid.net/statti_tag50974/
