Сега той няма да може да посещава 123 държави по света
На 17 март Международният наказателен съд в Хага издаде заповеди за арест на Путин и руския комисар по въпросите на децата Мария Лвова-Белова за предполагаема схема за депортиране на украински деца в Русия – практика, която руското правителство нарича „спасяване на деца”, отричайки, че депортациите са принудителни. След тази заповед възможностите на президента на Русия станаха много по-ограничени. Пише анализаторът Ник Робъртсън в колонката си в CNN.
„Докато Кремъл отхвърля обвиненията във военни престъпления, повдигнати срещу него от Международния наказателен съд, между стените на Кремъл се очертава различна реалност. Светът на Путин стана по-малък“, пише анализаторът.
А беше време, когато на G-20 в Хамбург през 2017-та година президентът на Руската федерация разговаряше с часове насаме с един от най-влиятелните хора в света по това време – бившият президент на САЩ Доналд Тръмп.
Година по-късно, на следващата среща на върха на G-20 в Буенос Айрес, Путин поздравяваше престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман, и то по-малко от два месеца след като Саудитска Арабия беше обвинена в бруталното убийство на журналиста Джамал Хашоги.
Путин имаше влияние върху световните лидери. Но сега всичко остава в миналото. И Германия, и Аржентина са подписали Римския статут – две от 123-те държави, от които се изисква да го екстрадират в Хага като военнопрестъпник, ако се появи отново на прага им.
Нито САЩ, нито Индия са страни по МКС. Малко след съобщението на Международния наказателен съд президентът Джо Байдън, попитан от репортер „трябва ли Путин да бъде съден за военни престъпления“, отговори, че „той очевидно е извършил военни престъпления“, което показва, че Путин няма да е добре дошъл в Съединените щати. Президентът на САЩ каза още, че издадената от Международния наказателен съд заповед за арест на руския президент Владимир Путин „е много силен аргумент“.
Сега Путин е изправен пред дилемата – ако се появи в Делхи, Индия за тазгодишната G-20 през септември т.г., какво ще направи министър-председателят Нарендра Моди, предвид факта, че Индия не е страна по МКС? Така че остава неясен правния капан, в който Путин би могъл неволно да попадне в бъдеще. Без внимателно планиране той може да кацне в страна, която не се е присъединила към МКС, но поради невидим международен политически натиск или по собствено желание, може да реши да го предаде на Хага.
Въпреки че президентът на Руската федерация едва ли ще се яви пред съда в близко бъдеще, егото му е подкопано.
Единственият друг президент сред петнадесетте, който продължава да избягва заповедта на Международния наказателен съд и rо прави успешно повече от тринадесет години, е Омар ал-Башир – бившият президент на Судан.
Но международното правосъдие има трайно действие във времето. Бившият сръбски президент Слободан Милошевич, който помогна за разпадането на бивша Югославия в началото на 90-те години, в крайна сметка се озова в Хага през 2001 година по обвинения във военни престъпления по редица въпроси. Умира от сърдечна недостатъчност в затвора няколко години по-късно. Милошевич беше конституционно отстранен от длъжност, никога не е бягал от Белград и никога не е очаквал съдебната власт да го предаде на международния съд.
Урокът за Путин: можете да бягате, но не можете да се скриете, а днешните подчинени могат да станат утре ваши надзиратели.
Но засега Путин има приятели, на които може да разчита. Китайският президент Си Дзинпин ще посети Москва в понеделник, представяйки перфектния образ на Путин, за да укрепи иначе отслабения му авторитет.
И въпреки че реалността за Путин и границите на неговия редуциран свят едва се установяват, едно е ясно – няма връщане назад.
Прев. от укр.
Източник:UKR.NET
*Оригинално заглавие: Ордер на арешт Путіна: тепер він не зможе відвідувати 123 країни світу
