ЗАКОНЪТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ И СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

законът за държавния бюджет
Време за четене: 4 минути

От изявление днес пред медиите на Иван Гешев – главен прокурор на РБ, научаваме, че бюджетът на съдебната система ще бъде намален с 23 млн. Същите щели да бъдат пренасочени към БАН, които според други публикации ще трябвало да потушат назряващото там напрежение. Хипотезите може да са три – това действие се използва за натиск върху съдебната система, и второ – индиректно върху прокуратурата, имайки предвид политическия натиск върху нея и защото бюджетът е общ, и третата – да се провокира интрига, чрез която се преследва противопоставяне на едни професионални слоеве на други. Каквато и да е целта, водещ в един обективен коментар по случая трябва да са конституционните разпоредби. Затова в моя коментар аз ще се придържам към принципите, които Конституцията провъзгласява относно съдебната власт. Аз ще ги вложа в моето разбиране, защото ако това се случи, то може да произведе претенция от страна на съдебната власт – дали не става дума за противоречие с чл. 117, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията, прогласяващ независимостта на съдебната власт и нейната бюджетна самостоятелност.

Когато в публикации ми се налага да коментирам една или друга тема, винаги се старая да проуча наличната фактологична среда. Когато сюжетът е съотносим към теми от правото и съдебната система, първата ми работа винаги е да се запозная с разпоредби в Конституцията, законодателството или да се позова на решения на Конституционния съд. Така постъпих и сега. След проучванията, които направих, разбрах, че “бюджетът на държавата трябва да осигурява средства за функциониране на установените в Конституцията държавни институции, в това число и на органите на съдебната власт, като се държи сметка за разделението на властите и техните правомощия”. Това казва КС в негово Решение № 4/ 14 юли 2015 г. к.д. № 3/2015 г. съдия-докладчик Пламен Киров. Вносител на искането е тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, който се е обърнал по подобен автентичен повод – недостатъчно средства за съдебната власт. Едно от основанията на вносителя е, че “всеки Закон за държавния бюджет, който не гарантира средства за конституционно установените институции, може да бъде обявен за противоконституционен на основание на това, че по същество препятства дейността на тези институции. В тази връзка и като се черпят аргументи от Решение № 17 от 1 октомври 1995 г. на Конституционния съд по к.д. № 13/1995 г. се прави изводът, че Народното събрание е длъжно да осигури фактически изпълнението на гласувания бюджет на съдебната власт, включително и чрез компенсиране на неизпълнението на собствените приходи със съответна субсидия от централния бюджет”.

Какъв ще е практическия ефект от евентуалното “орязване” на бюджета за съдебната власт”? Мисля, че истината е в казаното днес от Главния прокурор: “Практическият ефект ще е празник за мафиятa и олигархията. Като няма пари за преводи, няма да влязат дела в съда, като няма прокуратурата пари за експертизи, няма да има и дела.” И е прав, защото всеки бюджет трябва да осигурява нормалното функциониране на конституционно установените държавни институции през бюджетния период. Вече цитирах чл. 117, ал. 3 от Конституцията, който предвижда изрично обособяването на самостоятелен бюджет на съдебната власт като условие за нейната независимост и нормално функциониране. „С оглед изпълнение на конституционно закрепените функции и гарантиране независимостта на органите на съдебната власт при осъществяване на защитата на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата самостоятелният бюджет на съдебната власт по необходимост следва да е съобразен с потребностите на нейните органи. Това налага осигуряването на достатъчно средства за нормалната им дейност”, се казва в същото Решение № 4/ 14 юли 2015 година. В случай, че не бъде спазена конситуционната разпоредба за самостоятелност на бюджета на съдебната власт и не са осигурени достатъчно средства, ще означава те да не могат да функционират пълноценно или само дотолкова, доколкото са осигурени средства чрез Закона за държавния бюджет. В този смисъл Конституционният съд се е произнесъл и с Решение № 4 от 15 април 2003 г. по к.д. № 2/2003 г., а според него – “дейността на държавните органи, свързана с осъществяване на възложените им с Конституцията функции, следва да се осъществява постоянно и в пълен обем през цялата година. Това е конституционно изискване и неизпълнението му поради недостатъчност на финансови средства е нарушение на основния закон”.

Народното събрание е длъжно да се съобразява с конституционното си задължение да осигурява чрез бюджетните прерогативи независимостта и бюджетната самостоятелност в изпълнение на изискванията на чл. 117, ал. 2 и ал. 3 от основния закон. Този законодателен подход е в съзвучие с принципите на правовата държава, разделението на властите и върховенството на Конституцията. Отклонението чрез Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година би направило противоконституционна всяка норма в него, ако тя не отразява конституционните разпоредби и Закона за съдебната власт. И тогава действително ще възникне правната възможност тя да бъде атакувана пред КС, защото съдебната власт може да бъде поставена в положение на неравнопоставеност спрямо останалите две – законодателната и изпълнителната. Държавният бюджет трябва да осигурява средствата за функционирането на установените в Конституцията държавни институции и това категорично е защитено в Решение № 17/1995 г. по к.д. № 13/1995 г., Решение № 16/2001 г. по к.д. № 6/2001 г., Решение № 4/2003 г. по к.д. № 2/2003 година. Всеки Закон за държавен бюджет на страната, в който липсват средства за отделни конституционно установени държавни институции може да парализира и да блокира дейността на съдебната власт. Това практически ще доведе до състояние и на неравнопоставеност на трите власти откъм условия на съществуване и упражняване на правомощия.

С решенията на Конституционният съд винаги се създава трайна и непротиворечива практика при възникването и решаването на редица аналогични спорове. Тези решения са винаги с категорична стойност, когато са налице различни тълкувания, отнасящи се до прилагането на конституционните принципи на правовата държава, разделението на властите и независимостта на съдебната власт. Но няма как да не се съглася с Главния прокурор, че напоследък „Конституцията и законите не са на мода в България”. В контекста на всичко случващо се в държавата ни, и аз като него продължавам да твърдя, че от година и половина качеството на българската демокрация се влошава. В тази връзка вчера – напълно резонно, прозвуча констатацията на административния ръководител на Спецпрокуратурата:”Не спецпрокуратурата, а правото има нужда от защита”. Без съмнение, свидетели сме на политически натиск и намеса в независимата съдебна власт, а предвид конкретния случай вероятно се прави опит това да става и чрез бюджетното финансиране. Но такъв подход, който не се обвързва с провеждането на така прокламираното реформиране на съдебната система – поне засега такива законопроекти не са представени за широко обществено обсъждане, това действително оставя съмнението за политически натиск. “Надявам се, че българските депутати ще се окажат на висотата на тяхната отговорност. В противен случай, интерес ще има само престъпността и ще е лош знак за държавността въобще” (Иван Гешев, главен прокурор).

Използвани източници: Сайт на КС, Сайт на ВСС, медийни изявления

error: Свържете се с автора за разрешение!!