Този въпрос си задават днес просветените български граждани. Задаваме си го всички, които сме свидетели на погазването на основния принцип – всеки човек се ползва от конституционните права, които му ги дава българския основен закон. Говорим за равноправие, при което законът осигурява справедливост за всички и спазването му е от всички. България е демократична и правова държава, т.е. не трябва да има привилегировани, които не спазват законите, но не им се търси отговорност. В такива случаи се нарушава принципа за равенство пред закона. Да не забравяме обаче и за водещия критерий при създаването на един закон – той трябва да е приемлив за всички граждани и да не посяга на нечии права. Обратното отнема от неговата легитимност, ако в замисъла му е заложен диктат от страна на авторите му, които го приемат през дадено парламентарно мнозинство. Това може да породи недоволство и разделение сред гражданите.
След изборите от 4 април сме свидетели как новото мнозинство ИТН, ДБ, ИМВ, ДПС И БСП, галопира с революционен ентусиазъм, процедурна безпардонност и с юридическа неграмотност по пистата на изборното законодателство. Върви се към набързо приети промени в ИК, което е симптом за изпълнение на нечия поръчка. Знае се, че за да бъде един закон легитимен, той трябва да отразява повече мнения, което е същност и на плурализма в условията на демокрация. Всеки законодателен текст отразява спазването на процедурата не само при неговото приемане, но касае и начина на изработването му. Последното означава, че той трябва да е събрал достатъчно подкрепа и обществено съгласие. Един подготвен нормативен акт включва, както сравнителен анализ на съществуващ опит в други европейски държави, така и оценка на въздействието му. На българските граждани трябва да им бъде обяснено една промяна колко ще им струва като на данъкоплатци, какъв ще е резултата след неговото влизане в сила, съществуват ли рискове от посегателство върху правата на някоя група или на отделни български граждани.
И до сега в българската парламентарна практика е имало случаи на законодателен диктат, но днешната – плод на споменатото ново мнозинство, е впечатляващo негативна. Най-пресният пример е решението за мораториума, което отразява не само нормотворческата нищета и дълбоката некомпетентност на авторите му, но както вече коментирах многократно – посяга на най-важния принцип за разделение на властите. Вместо да чуем аргументирани мотиви, подкрепени с минусите и плюсовете, слушаме предизборни политически опорки. Не е случайно, че противоконституционното решение за мораториума предизвика оправдано обществено несъгласие. Не знам онези, които са предложили решението дали вече са разбрали и са осмислили, че това, което направиха e много тежко нарушение на Конституцията и се квалифицира като престъпление, както в случая – засяга конституционните права на много български граждани, възпрепятства реализирането в оперативен порядък на правомощията и на задълженията на правителството и на държавните органи. Посяга се и на независими органи, като например, регулаторните, в които работят също държавни служители. Изводът е, че една от властите – законодателната, се оправомощава за действия, които не й принадлежат. По същество резултатът е погазване и на принципа за разделение на властите, изкривено прилагане на конституционни текстове и спиране действието на Конституцията, т.е. нейното суспендиране.
Вие още ли не сте прочели законопроектите на ДБ за реформиране на съдебната система? Направо са я разфасовали….на дроб-сърма. В тая “реформа” има прекалена фиксация в определени лица и стремеж за овладяване на съдебната система. Не стига, че от конституцията на Живков е препиcан члена за Главния прокуроp, както и той да се предлага от министъра на правосъдието, да се обсъжда и гласува от НС, да го назначава президента, ами разпердушинили и КТКОНПИ, ВСС и специализираните съдилища. Подозрително съмнителен е и подхода за определяне на квотите при формиране на различните състави и мнозинства при гласуването. Прави впечатление, че кой крал, кой обрал банки – ще се ползва от благословията на “пробития” и овладян обикновен съд….Да не говорим за назначенията и за освобождаването на председателите, и т.н. Хаосът е пълен! Никакво разделение на властите, а в бъдеще виждам една прокуратура – политически завладяна и зависима, която да се ползва като бухалка в ръцете на управляващите (които и да са) срещу политическите им опоненти. Даже в един от моите коментари в мрежата препоръчах на ПП ГЕРБ да информира ЕК за това как се посяга на завоеванията на демокрацията и на правовата държава.
Решението за мораториума не е единственият пример, зад който прозира тоталитарен уклон към изземване функциите на останалите две власти и тяхното политическо овладяване. Факт, който доказва силно изразено посегателство върху досегашните завоевания на демокрацията, постигнати през последните тридесет години. Затова няма как да оправдая подобни мераци, тъй като българският преход беше достатъчно мъчителен не само за едно поколение – за родителите ни, за нас, за децата ни…Трябва ли да допуснем подобна законодателна сЛободия? На кого още не е ясно, че този “стахановски” темп за незабавни промени устройва нечии политически интереси, част от които ни препращат към българския президент. Предварително мога да кажа, че тези промени крият много рискове за политическото му бъдеще, както и за кандидатирането му за втори мандат. Защото в законите има освен правни норми – и морални. Всяка правна процедура трябва да отразява в йерархичен ред онези ценности, върху които съществува правовата държава. Вярно е, че законите са в основата на политиките на всяко правителство, но в правовата държава те не влизат в противоречие с конституцията. Да не забравяме, че към този момент това т.н. мнозинство в лицето на най-голямото му представителство – партията ИТН, върна мандата за съставяне на правителство. A и липсва и най-малък знак за евентуални управленски политики, които биха реализирали, ако реализират вота на избирателите и управляват.
При изработването и предлагането на законови промени, които засягат теми и въпроси от обществен интерес, не е препоръчително да се галопира. Но днес се наблюдава и как задкулисни интереси арогантно се представят за обществен интерес. Напомням само идеята за изземване делата, които КПКОНПИ придвижва и са за милиарди левове. Препращането им след двегодишен срок към обикновените съдилища не е ли лобистко, предвид медийно коментирани зависимости на депутати от лица, преследвани от закона. Ами предложението на ИТН за отнемане на Бюрото по защита от главния прокурор и преместването на структурата в Министерство на правосъдието, където да функционира като самостоятелен специализиран орган? Напомням само, че преди месец президентът Радев атакува пред Конституционния съд законността на Бюрото по защита към главния прокурор. Но това не са единствените случаи, които ни напомнят за медийните турове на един президентски трубадер, който не случайно ни разказваше как някоя партия или партии „ще припознаят идеите на президента като свои“ и ще ги реализират. Приемете го като препратка за провокиране на вашето мислене.
Към до тук казаното трябва да прибавим и промените в изборното законодателство. Според българското законодателство правото на глас е лично и пряко, защото го упражнявам аз, а не чрез представител. При гласуването с хартиена бюлетина или при машинното удостоверявам самоличността си и няма предпоставки някой друг да го прави вместо мен. Такава възможност друг да реализира моя избор или аз да го направя под въздействието на друго лице, съществува при гласуване по пощата и при електронното. Упражнявам моето право на глас с тайно гласуване. По този начин аз съм свободна да гласувам за този кандидат, който изразява моя политически интерес. Тайното гласуване ми гарантира анонимност на вота и никой не може да узнае и да каже какъв е моя избор. Това ме защитава от евентуални репресии, че съм пуснала бюлетина за този, а не за онзи. Самото гласуване се случва в кабината или в изолирано място с бюлетина или чрез фиш от машината. И в двата случая бюлетината или фиша се пускат собственоръчно в отредената за целта кутия.
Вие знаете ли в колко държави от ЕС се използва електронно или машинно гласуване. Преди време за целите на мои статии по темата (“Машинното гласуване”, “Всички говоря за машинното гласуване”) направих проучване и споделих причините, поради което то е било отменено със закон в онези от тях, където преди това е било използвано. Към този момент се гласува само с хартиена бюлетина, защото са отчетени много рискове и причини – самият вот да бъде застрашен заради манипулиране на софтуера на машините или повреждането им в момента на упражняване на вота. Рисковете при електронното са свързани с атака на хакери и невъзможност да се идентифицира лицето чрез визуализиране, за да се изпълни критерия за лично упражняване правото на глас. За гласуването по пощата можем да добавим и логистичния проблем, риска от подмяна на вота или унищожаване на книжата. Това го видяхме по време на последните избори в САЩ. (“Избори в САЩ днес – избори в България утре”) Предвид неотдавнашните парламентарни избори – 73% от гласоподавателите са упражнили правото си на глас с хартиена бюлетина, а останалите 27% – са гласували с машини. Този факт е по същество своеобразна социология, която дава отговор на въпроса колко от българските граждани желаят да упражнят вота си с машини или традиционно – с хартиена бюлетина, както е във всички държави от ЕС. Въпросът е, депутатите ли следват народната воля или народната воля следва депутатите….Ето как си дойдохме на думата – справедливи закони или законодателен диктат…
