Деспот е онзи, който поставя
себе си над законите.
Жан Жак Русо
Идеята за правото съществува, откакто съществува човешкият род. Много по-късно тя се материализира в писани правила за поведение, т.е. в закони. Те целят да опазят човешките свободи, но са и форма за ограничаването им, в онези случаи, когато се посяга към правата на другите хора и не се съблюдава обществения ред. Това веднага издига принципа за равенство на всички пред закона, т.е. за равнопоставеност , но и за задължение да се тълкува еднакво от институциите, упълномощени да правят това. Не е възможно да претендираш за равенство пред закона и в същото време да поставяш себе си над него.
Отношението към закона е било проблем на много общества, на много поколения, но и на различни групи граждани. От темата са се вълнували най-великите умове, в т.ч. и Жан Жак Русо – френски мислител, автор на “Обществен договор”. Неговото твърдение, че “онзи, който поставя себе си над законите” e деспот, очевидно се отнася за онези, които отреждат за себе си привилегировано положение, поставяйки се “извън правото”. Обществената функция на закона е да урежда човешките отношения по посока на справедливостта. В демократичните държави правото е формулирано като конституционен принцип, който е общ за цялата правна система. Но днес всеки българин се пита дали това е така в България.
У нас проблемът за отношението към закона може да се разглежда от различна гледна точка, включително и във връзка с упражняването на т.н. абсолютна власт на всяко ниво. Най-очевидното й проявление е незачитането на закона или присвояването на неговата обществена функция за натиск върху тези, които “зависят от теб.” Понякога вменени отговорности се бъркат с абсолютна власт, а резултатът е, че се засягат човешки права и се възпрепятства обществената енергия за реализирането на по-високи социални резултати.
Историята познава не един случай на деспотично упражняване на “права”. Много владетели – преди, и много управници – днес, са попадали в неговия капан и са предизвиквали народното недоволство. Властолюбивите амбиции, пренебрегването на законите са крачка, по-близо до деспотизма и тиранията. Деспот е дума от гръцки произход и означава властелин, който управлява само по лична воля, подтисник. От етимологията на думата се подразбира, че не законът , а деспотичната проява на тирана “регулира” човешките отношения. Често това води до варварски деяния с антихуманна и антисоциална същност , когато се изражда в стил на управление и политика. Такива примери историята е съхранила – гоненията на евреите, заради произхода им през Втората световна война, масовите убийства през епохата на Сталиновото управление, в Чили – по времето на генерал Пиночет и т.н. Тези случаи са позор , но и опит да се възпрепятства обществения напредък, да се ограничава човешкото право на свобода.
Незачитането на правото и законите не е присъщо само на държавата, на институциите и на техните представители. Съществува мнението, че и отделни граждани или групи си позволяват да поставят себе си над законите. Свидетели сме на това, как някои от тях са си извоювали привилегированото положение спрямо останалите, що се отнася до наказателната отговорност и личната неприкосновеност. Нещо повече, предоставя им се съвокупност от права, чрез които им се дава по-голяма свобода, отколкото на другите граждани. Това е повод да се твърди, че е нарушен принципа на равенство през закона. Отказът да се следват правилата е своеобразен деспотизъм на малка група привилегировани граждани или на отделни представители по отношение на другите, които са склонни да ги спазват. Натискът е ценностен, но и психологически, провокира социални антиподи и посяга на обществената хармония.
Всеки човек – без различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически възгледи, социален произход или материално положение, има права. Изключва се възможността те да се реализират, като се посяга на правата на другите. Това би довело до разрушаване на обществения договор. Проблемът е общохуманен, защото засяга достойнството на всеки човек. Задължение на държавата и на нейните институции, на всеки отделен гражданин е да спазват, да поощряват, да насърчават и да регулират процеса на зачитането на правата, заложени в Конституцията ни и в Европейската конвенция за защите на човешките права. Обратното застрашава обществения договор, задържа развитието ни като правова държава, посяга на човешката свобода, опорочава и застрашава нравите. Ще завърша, цитирайки казаното от Хораций: “Каква е ползата от закони, ако няма нрави.”
2009 г.
