ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ ЗАДКУЛИСИЕТО В БЪЛГАРИЯ НЕ СЕ Е ОТКАЗВАЛО ОТ РЕВАНШ

задкулисието
Време за четене: 4 минути

Преведох за вас и ще публикувам статията „Війна світів. Авторитарні режими намагаються взяти реванш за поразку в минулому столітті” (Война на световете. Авторитарните режими се опитват да си отмъстят за поражението от миналия век”), чийто автор е Петро Герасименко от украинската платформа Zahid.net. Препоръчвам ви да я прочетете. Защото онова, което се случва през последните две години в България е част от един световен процес, в който тоталитарните и авторитарни режими, които претърпяха поражение през миналия век, днес търсят реванш и отмъщение чрез задкулисието. Конфронтацията е между демократичните ценности – да се зачитат законите, правилата, човешкия живот,,,, а от другата страна – тяхното незачитане и отхвърляне на всички завоевания на т.н. Преход.

Истината е, че тридесет години задкулисието криеше същността и истинските си намерения, демонстрирайки УЖ приобщеността си към демокрацията и нейните ценности. Държаха в заблуждение цели слоеве от българските граждани, чиято бдителност бе приспивана от “песните” на техните трубадури. Впрочем през годините задкулисието не се умори да изважда все нови играчи, но никога, както днес, то не е имало храбростта да посяга така директно върху демокрацията и правовата държава. Нещо повече! Демонстрира невъзможното през Прехода – уж “демократи”, да управляват с явни популисти и комунисти от партията, чийто режим преди 1989-та бе диктаторски и авторитарен.

И докато “Възраждане” и “Български възход” са ни ясни – първите са инструмент на руската пропаганда, а вторите се питат още колко могат да издържат така, криейки същността си, то за триото ДБ-ПП-БСП, се налага специален коментар. И рационалните мотиви да го твърдя са в констатацията ми, че при тях придържането към правилата и законите е повече пропагандна риторика, но не е и действия. Нещо повече – те се ръководят от омраза към силния опонент и я използват като инструмент за прокарване на разделение и за подкопаване основите на политическата система. Така естествено възниква въпроса, а кого това обслужва?

Вие нали не сте толкова наивни, че да не обръщате внимание на постоянно повтаряната от ПП опорна точка за отхвърляне на Прехода. Но кой Преход? Този, който направи възможно приемането ни в Европейския съюз и в НАТО или онзи, който бе опорочен от същите, чиито наследници са те. Та онези, които разкостиха България, продължават да се подвизават като депутати и ментори. Агенти на Държавна сигурност чертаят стратегически посоки в развитието на държавата ни. Личности, чието име е свързано с фалита на държавата, а други са репресивното лице на диктаторския режим преди 1989-та, се представят като “промяната” или се развяват като знаме на законността. Те са там – на депутатската банка, готови за следващия скок.

Но да се върнем на триото ДБ-ПП-БСП, които са с общи корени и така са се оплели една в друга, че вече е много трудно да бъдат идентифицирани като отделни политически субекти. ДБ е пример на десен болшевизъм и за него има обяснение. То е в амалгамата от леви представители в тази коалиция и в родствените комунистически обвързаности. Същите тези хора продължават да редуцират подкрепа, стигайки до шесто място. Но независимо че са малцинство, се опитват да наложат на мнозинството определено схващане – като например, това за т.н. реформиране на прокуратурата и за сваляне на Главния прокурор. То като че ли и друго няма, защото не сме го чули в публичното пространство, освен че бе взето лобисткото решение за закриване на Специализираното правосъдие. При това същото малцинство се опитва да налага нелегитимни средства и в противоречие с принципите за разделение на властите, върховенството на Конституцията и на правовата държава. А какво е демокрацията? Преди всичко е правила! Но от години по-скоро слушаме само риторика, която не е нищо друго освен удобна целенасочена фразеология срещу Главния прокурор. Един начин да се легитимира политическото присъствие на ДБ, което с времето се е е превърнало в популизъм.

Политическият популизъм е най-драстично изразен при “Продължаваме промяната”. Аз не знам дали това е партия в истинския смисъл и според Закона за политическите партии. Една скорошна регистрация едва ли е достатъчна, за да имаме основание за подобна констатация. Там всичко изглежда като мъгла и е плод на импровизации, доколкото съществуват съмнения за начина, по който се вземат колективни решения. Не е необходимо да търсите друг пример как с привидна загриженост за народа, този приятелско-роднински кръг се опитва да създава лъжлива представа за бързо и лесно решение на кризите, които те ни докараха с проваленото си управление. То не бяха обещания за “светло бъдеще” и твърдения колко добре всеки от нас вече живее, докато в същото време те …..източваха държавата. Политическата и икономическа нестабилност, която е заслуга и на управлението на Четворната коалиция, е най-добрата хранителна среда за популизма. Дали са в управлението или са в предизборна кампания, ПП се държат винаеги предизборно. Евентуалното печелене на доверие, техните лидери свързват единствено с раздаване на публични средства, взети като държавен дълг – колкото повече, толкова повече. Явно в това раздаване те виждат възможност за директен контакт с гражданите. Причината е ясна – няма идеология, а “няма ляво, няма дясно” бе опровергано с управленския им провал.

Социална политика под прикритието на “раздаване на калпак” е част от тактиката на всеки популист, когато той попадне във властта. Познато ни от БСП, която не знам защо от системна партия й харесва да е осиновена от “Продължаваме промяната”. Тези две партии вече са като микс от популизъм и обещания. И двете са имали историческата възможност да се провалят в управлението на държавата. Съвокупността от еднородни обещания (от БСП твърдят, че ПП им крадат програмата) едва ли прави същите толкова реални, че да печелят народното доверие. БСП се срути на пето място, а вече сме свидетели на публично изразени съмнения от страна на нейната лидерка за загубата на едни стотици хиляди гласове. Къде ли са ги препратили мадуровките?

Болшевизмът е омраза. Tози, който я използва, за да разбие политическата система и парламентаризмa е враг на демокрацията и на правовата държава. Няма никакво съмнение, че зад неприкритото желание да не се зачитат правилата и нормите на закона и те да бъдат заменени с прокарване на разделение и противопоставяне, се крие опит за обезсилване на конституционния ред и за разтуряне на парламентаризма. Поради тази причина сериозно стои въпроса дали не пропускаме пълзящ процес на доминиращи авторитарни амбиции. Това не поставя ли въпроси, засягащи гражданското общество, доколко българските медии са независими и дали са свободни да изразяват обективно тези тенденции, които се целят дълбоко в демокрацията и в основите на парламентарната република. Достатъчно състоятелни и адекватни ли са усилията на системни партии като ГЕРБ, СДС и ДПС, за да кажат “стоп” на задкулисието, което не е преживяло поражението си през минали век и днес търси реванш чрез омразата и разделението на нацията.

error: Свържете се с автора за разрешение!!