Евроизборите отминаха. Днес трябва да продължим нататък. Чухме, и още дълго ще чуваме всякакви интерпретации на случилото се. Някои от техните автори побързаха да пропилеят успеха на ГЕРБ, за да продължат да се харесват на “работодателя” си. Те са свикнали да ни се натрапват в тази си роля. Важно е да разпознаваме лицата им, макар че те са като хамелионите. Но не забравяйте, че човешкото мислене е най-важният ресурс, който притежаваме. Използвайте го в такива случаи! Много памага да разберем кога някой спекулира и лъже, защото днес спекулациите и фалшивите новини отдавна са стока за масово потребление. Даже може да породят зависимости. А те не винаги са с оптимистичен край.
Нещо подобно се случи с БСП. Или по-скоро – с “две съскащи жени”, по определение на Харалан Александров, и тяхното обкръжение. Омразата, а вероятно и преследването на лично удовлетворение от дискредитирането на политическия опонент ГЕРБ, се превърнаха в същностно съдържание на поведението на социалистите. Това в никакъв случай не предполага спечелване на изборите, въпреки твърденията на приближените й социолози. Между другото, тези дни ви споделих един виц, който е моя кавър версия на популярен учебникарски пример на професор Едуард де Боно. В моя виц Нинова и приближен социолог пътуват със самолет. Внезапно пилотът съобщава, че един от двигателите е изключил. Социологът тихо прошепнал на спътницата си, че ще закъснеят с два часа. След като изключил и вторият, й казал, че закъснението ще е с четири часа. Отказал и третият двигател. В този момент социологът се наклонил към Нинова:”Моля се на Бога и четвъртият да не откаже, защото ще трябва да останем да висим тук горе!” Навярно вече сте открили поантата в тази случка и неусетно сте се почувствали “изстреляни”, превивайки се от смях.
Трябва ли да си зададем въпроса, защо БСП загуби така катастрофално? И това само част ли е от общия срив на доверието към политическата класа. Въздържам се от използването на определението за “елит”. Ще е моя грешка. Много пъти съм засягала темата за представителността на преобладаваща част от политиците ни. Малко от тях заслужават моето внимание. А ето, че някой сякаш бе решил да се пошегува с нас, поставяйки на такова изпитание една женица, чиито качества толкова коментатори поставят под въпрос. Да не говорим за онези факти от професионалната й биография, свързани с Техноимпекс, Фронтиер и другите. Да не говорим за неразбориите, които предизвиква в собствената си партия, свързани с прогонването на “старите”, персоналните й решения, за които ни напомни днес и Красимир Янков. Пак според него е грешка, че избягаха от парламента, което определи като неуспешна тактика. Социалистът не скри, че много са разделителните линии, прокарвани от ръководството й.
Лидерството на Нинова изведе БСП от коловоза на нормална лява партия. И ако решението да дрънка по клавишите на популизма и националсоциализма е лично, то и отговорността й е персонална. Всъщност този катастрофичен срив е повод всички в БСП да поразмишляват от какво боледува партията им. Раздвояването наистина им изигра лоша шега. Определено БСП все повече придобива облика на евроскептична партия, а говоренето на тези, които Нинова лансира, е антиевропейско. Не изключвам газенето в полето на Патриотите да е замислено като нейна стратегия, която не е споделена с електората. Тя стигна и по-далеч в стремежа си да се впише “патриотка”, като се дистанцира от ПЕС по най-важните документи на Партията на европейските социалисти – Пакта за мигрантите и Истанбулската конвенция.
От БСП през цялото време говореха само за сваляне на ГЕРБ от властта. Избягаха от европейската тематика, като активно се включиха в режисирането на кумгейтове и апартаментгейт, измисляне на скандали, разпространение на фалшиви новини, разследване на роднински връзки…И докато правеха това, пропускаха, че в повечето случаи попадаха в собствената си клопка. Пародия! Да издигнеш за слоган на кампанията си “Справедливост сега”, а хората докато ги слушаха, виждаха как сами затягат примката около себе си. Често съдбата си прави жестоки шеги с тези, които решат да се подиграват с другите. Да сложиш обвиняема за водач на евролистата или бивш министър, който ни докара Виденовата зима! Самата лидерка е отдавна компрометиран човек и по време на тази кампания бе припомняно от нейните политически противници. Каква алтернатива може да е човек, който се възприема единствено като олицетворение на несправедливостта и на корупцията. Да не говорим за Йончева, замесена в толкова далавери! И да избереш такъв слоган! E, как да заработи мечтания от Райчев наказателен вот срещу ГЕРБ!
И аз като Румен Петков от АБВ, не разбирам много от социология, “но преди един месец да обясняваш, че една партия води с 2%, а сега да загуби с близо 10%, значи нещо не е наред. Има някакво друго мотивиране на социолозите.” Но това, което знам е, че социологията трябва да отразява съществуващите нагласи, а не да се опитва да ги формира с манипулиране. И тутакси се сещам за Райчев, който не знам дали е социолог, политолог или обикновен шаман. Омайваше зрителите с всекидневни възхвали и “прогласи” за Нинова и Йончева. Но още в нощта на евроизборите побърза да се откаже от водачката. Не била политик и се изказвала като активен гражданин. То се оказа, че не става дори за журналист! Ама, нейсе! Що се отнася до Нинова, чух Райчев да изрича новата опорна точка – партията щяла да се разпадне, защото не била готова да продължи без настящата си лидерка. Боже, докъде може да стигне човек в благодарността към работодателя си! И даже не се посвени да повтори за пореден път, че „епохата на големия ГЕРБ свършва. Десетте години приключват“. Мечтател!
Чух от някой с леви убеждения да казва от екрана, че Нинова искала да прилича на Маргарет Тачър и на Тереза Мей. Не може да бъде! Аз нито веднъж не съм я чула да демонстрира политическо говорене, а някакви селски сплетни. И как в България всичко е “рухнало”! И как повече не може да се живее така! Агресията бе обладала тарторите – Йончева, Христов и Нинова. Стратегията с активното участие на тези тримата не успя. А по изявление на Сергей Станишев, много са били и вътрешните разправии, и паралелните кампании. Това, последното, ни подсеща за слуховете, че той бил поставен в пълна изолация и e организирал сам кампанията си. Изводът може да е само един – БСП се е превърнала в някаква частна територия.
По-страшното е, че лидерката им не се стряска от нищо – бламираха я няколко пъти, а с този резултат получи пореден шамар. Шамар, за който Радев определено изигра ролята на негативна добавена стойност. А изпращането на Иво Христов си остава чиста намеса на българския президент на страната на партията, на която обеща, че ще е верен боец – думи, изречени след онова прословуто предупреждение на Йотова. В тази връзка, БСП и президентът Радев са най-главните виновници за ниската избирателна активност. Дуетът БСП-Радев излъчваше и подхранваше единствено омраза. Те работеха координирано за подкопаване доверието в ГЕРБ, в държавата, управлението и изборния процес. В същото време не чухме никакви послания, свързани с темата за Европейския съюз. Така че тези резултати отговарят на политическото им поведение. БСП си изпроси сама тази катастрофална загуба. Партията се оказа неспособна да победи ГЕРБ, а Корнелия Нинова реши, че може да води война срещу най-силната партия през най-неподходящото време – на евроизборите. Народът ни казва:” Каквото посееш, това ще пожънеш.”
