Административната и политическата корупция са в основата на „завладяната държава“
От „Да, България” щели да предложат вот на недоверие по темата за „завладяната държава”. Като вземем предвид какво означава това понятие, както и сегашната политическа ситуация, в която ПП и ДБ действат в защита на административната и политическа корупция и срещу прилагането върховенството на закона, категорична съм, че те са си избрали да вървят към поредния провал. Очевидно е обаче, че ако са наясно със значението на това понятие, все пак са осъзнали, че на фона на корупционните скандали, свързани с тях, няма как да обявят явно, че във въпросната тема ще става дума за корупцията, която е в основата на „завладяната държава”. Другият вариант е те да не разбират по този начин „завладяването на държавата” и са решили сами „да се насадят на пачи яйца”, ако вземем предвид собствената им уязвимост по темата. А и последните събития окончателно ги дискредитираха като уж „закърмени с битката срещу корупцията”. И затова публично известните вече примери на политическа и административна корупция, те решиха да използват като повод за упражняване на тяснопартиен и уличен натиск върху съдебната система. Измествайки фокуса от себе си към съда и прокуратурата, се надяват да ограничат щетите, които понасят електорално. За целта се хвърля сянка върху истинската битка срещу корупцията, чийто обективен измерител е прилагане стандартите за върховенство на правото. Оказва се, че същите “блюстители” на закона го представят на обществото като „диктатура”, „репресия”, „бухалки”, “набедяване”, „преследване”, „унищожаване” на опозицията. Целта е една – да се парализират усилията на правоохранителните органи и на специалните служби за предотвратяване на завладяването на държавата и да бъде спрян всякакъв напредък в придвижването и приключването на знакови дела, свързани с корупция. А подобен натиск не осигурява спокойна среда за независимо съдопроизводство. Как тогава може да се постигне справедливост за виновните, които очакват наказание, съразмерно на деянието? Как тогава ще се зачете принципа, че всеки е невинен до доказване на обратното? Как тогава ще бъде даден обективен отговор дали е допуснат процесуален произвол? Е, няма как това да се случи в условията на политически натиск и уличен диктат!
Примерите в София и във Варна са доказателство, че представители на изпълнителната власт, физически лица и фирми са подложени на политически и корупционен натиск. Като този натиск е и в двете посоки. Самите данни сочат за политическа и за криминална намеса, която е свързана с източване и пренасочване на публичен ресурс, с лично и групово облагодетелстване, с незаконно отклоняване на финансови средства за финансиране на партийни субекти, какъвто е случая с ПП. По данни от медиите разследващите разполагат с томове доказателства, които според тях дават основание за повдигане на обвинения. Дали това е така или не е така, може да се произнесе съдът, а не улицата, не и пропактивистите в образа на зависими политически коментатори. Демокрацията предлага достатъчно практики за защитар както на виновните, така и на невинните. Всеки, който се чувства ощетен, има възможност да потърси правата си на няколко инстанционни нива и даже в международни съдилища.
Но нека си отговорим на въпроса какво представлява завладяването на държавата? При всичко случаи не става въпрос за публично пропагандно спекулиране или за сатанизиране на политическия опонент, който бил „завладял държавата” и бил превърнал държавните/съдебните органи в „авторитарни”. „Завладяната държава” съществува върху основите на корупционни отношения между представители на един широк спектър от частни и олигархични интереси с достъп до публичен ресурс. Сами можете да се насочите в посоката, която ще ви отведе при отговора на въпроса къде и в чии ръце е съсредоточен въпросният обществен ресурс. А този отговор е – най-вече на всички нива на изпълнителната власт. Затова няма нищо неестествено във факта, че там, където има преразпределение на финансови средства през договори и обществени поръчки винаги може да има съмнение за клиентилистки интереси. И случаите в София и Варна са точно такива. Говорим за класически примери на корупция в общинската администрация. Шокът тук е предизвикан от констатираните данни за завладяване на държавата със съгласието и подкрепата на една партия, която подтиква районни кметове към подобна практика (София), а от друга страна, имаме данни за общински служители с ранга на кмет на голям град, който е в центъра на подобна практика и който „валидизира” подобни корупционни отношения, ако съдим по запис, разпространен в мрежата. Въобще разпространените записи се явяват аргумент за съществуването на корупционни групи за извличане на финансови и политически дивиденти. Но това не означава, че отхвърлям съществуването и на други отношения, каквито са преференциалните и са свързани с влиятелни личности. Да не забравяме, че от завладяване на държавата се интересува и сенчестият бизнес, чийто интерес е да се закрепи в сивата икономика. Част от завладяната държава е „прането на пари”, контрабандата, необезпокояваните незаконни финансови потоци, търговията с наркотици, вкл. и системното нарушаване на данъчното и трудовото доказателство и т.н. Всичко, което произтича от неспазване на законите, стандартите и регулациите в правната уредба. Разбираемо е защо във връзка с влизането ни в еврозоната, най-спешна се оказва политиката по прилагане на законите и съобразяването със стандартите и разпоредбите, каквито са основните функции на регулаторните органи.
Част от „завладяната държава” е и политическата корупция. Най-често се коментира нейното влияние върху съдебната система и върху правоприлагащите, контролните и регулаторни институции. Сред коментираните теми са монополните и картелни отношения, нарочното блокиране на разследвания или тяхното продължително протакане във времето, умишлено изчакване на „давност”, приоритетно или избирателно правосъдие, съмнителни обвързаности между политици и магистрати, данните за търговия с влияние в съдебната система.. А липсата на резултати в редица знакови случаи на завладяване на държавата прави картината да изглежда още по-тревожна. Затова според мен, приоритетна е задачата по справянето с политическата корупция и елиминирането на механизмите, които й осигуряват тя да съществува и чрез които подхранва останалата всеобхватна корупция. Усъвършенстването на антикорупционното законодателство трябва да излезе от зоната на декларативното говорене и да стане действително. Необходим е рестарт на цялата контролна система от регулаторни и правоприлагащи органи. Точно това се случва и в момента. Естествено е процесът да срещне съпротива от страна на олигархични кръгове и корумпирани служители, както и от партии, чиито представители са се оказали в кръга от разследвани и обвиняеми. Затова единственият шанс срещу завладяването на държавата е във формирането на нетърпимост и гражданска отговорност при всеки случай на корупция, която е в основата на „завладяната държава”. Това важи най-вече и за политическите субекти, които ако искат да останат в политическия живот за по-дълго време, следва да напуснат зоната на популизма и да се заемат с органичното решаване на обществените проблеми. Иначе много скоро няма да има нужда от тях, защото изкуственият интелект ще ги измести. С посредствени умове в политиката състезанието с него е causa perduta….
РР. Абсурд е днес да се правят внушения за диктатура, когато става въпрос за законни действия и решения на независимата съдебна власт по отношение на лица, обвинени в извършването на корупция. България е европейска държава с многопартийна демокрация, демократично избран парламент, независима съдебна система. Преди да влезем в ЕС сме постигнали всички критерии за присъединяването. Има свобода на словото и многостепенни възможности всеки да защити гражданските си права. Тяснопартийните интереси на ПП/ДБ за мобилизиране на електората им след щетите, свързани с корупционните скандали в София и във Варна, нямат нищо общо с върховенството на закона, отстоявано от българското правосъдие.
Който разбрал, разбрал….
