От „каква разлика” до it doesn’t matter**
Євген Гулюк, Zahid.net
Сред нещата, с които Володимир Зеленски е най-запомнен като президент от времето преди войната, е една инфантилна фраза за маркирането на общественото пространство. Тогава той каза, че като че ли няма значение как да се кръстят улиците и на кои личности да се издигнат паметници. Несъмнено тогава тези думи бяха компромис между мнението на Зеленски и предпочитанията на неговия електорат. До известна степен той изрази това, което много от избирателите му искаха да чуят. Очевидно е, че днес той не би могъл да направи подобно изявление.
Проблемът обаче е по-дълбок. Привърженици на позицията „каква е разликата“ се чуват навсякъде и по разнообразни теми: осмисляне на миналото, мирогледни ориентации, ценности и т.н. Това се отнася не само за украинците. Чуждите наблюдатели и обикновените хора също грешат.
Дори ежедневието има значение
Съзнателните украинци – като никой друг разбират, че позицията „каква е разликата“ е вредна и разрушителна. Трябва да се изкорени по всички съществуващи начини. Вероятно мнозина са били в ситуация, когато помагате на чужденец, който, знаейки откъде сте, иска да ви благодари и казва „благодаря“. Той няма представа, че ни прави лоша услуга. Може би някой е щастлив в този момент, но много украинци биха предпочели той да замълчи. Тази ситуация обаче е показателна и зад нея стои определена реалност, състояние на нещата. По-точно – липсата на каквато и да било промяна в системата за светоусещане на чужденеца. Това е нещо като да кажеш „и днес е вчера“.
Повече от три десетилетия украинците имат независима държава, защитават няколко пъти своето демократично бъдеще от политици узурпатори. За признаването на и международна субектност и държавна независимост, те водят достойна борба срещу престъпен окупатор, чиито сили превъзхождат украинските. Като че ли това е достатъчно, за да забравите за СССР, да го оставите в миналото и да разберете, че Украйна и Русия са различни неща. Може би войната и поражението на руския агресор ще допринесат най-после за актуализирането на „софтуера” на чужденците. Или трябва да мпомогнем в това по всякакъв възможен начин. Например, правилно е да им кажем, че не разбираме „благодаря“, защото ни е чуждо.
Русь и аз
Има нещо учудващо в това, ако средностатистическият украинец може да посочи изцяло името на някой историк или учен. А и първият и вторият не са известни ергени и не готвят пред камера. YouTube допринася донякъде за тяхната публичност в Украйна. Затова ситуацията с Тимъти Снайдър***, професор в Йейлския университет, е уникална. Първо, той пише книги на украински теми и наистина се ориентира добре в това. Второ, неговите колонки и други аналитични текстове редовно се появяват в украинските медии. Трето, има публични събития с негово участие, а наскоро лекциите, които Снайдер изнесе за Украйна пред студенти от Йейлския университет, са достъпни и на украински. В същото време Тимъти Снайдър не е правило, а изключение.
Върхът на този айсберг може да изглежда привлекателен, но всичко, което е под водата е лошо. Например, в лекционните курсове и книгите на други западни изследователи можете да намерите много информация за Русия през XI, XIII или XV век. Ако сте против паметника на княз Володимир да стои в центъра на Москва, бъдете готови да се противопоставите на „аргумента“, че в писанията на авторитетни изследователи на Запад княз Володимир фигурира като владетел на Русия:„Той е княз на град Киев, който е разположен на руската река Днепър”. Разбира се, безсмислено е да се изисква от западните изследователи украиноцентрична визия за миналото на нашия регион. Всъщност това само ни вреди. Но не би било излишно, ако не се допуска техните конструкти за миналото, както и използваната терминология да пораждат подигравки и насмешки.
Империята и нейните деца
Руската империя престава да съществува през 1917 година, но продължава да живее чрез Съветския съюз, а сянката й все още е надвиснала над Руската федерация и трябва да изчезне с нея. Има и много теоретични конструкции, които са се формирали при империята, били са тиражирани и насаждани от нея. Като наследство от епохата на империите са останали термини, понятия и други определения, свързани с миналото, които също са възприети от учените на Запад. Те ги считат за окончателно установени. И че това е нещо, което не подлежи на дебат. Правилен ли е този подход? С цялото ми уважение към западните интелектуалци, но в този момент те изглеждат като пещерни хора. Познаването на източниците и тълкуването на фактите е добро, но Русия през XI век. не я е имало! Това е сложен терминологичен въпрос и връщането на Русия на териториите, подчинени на Рюриковичите****, със сигурност не води до неговото решение.
Колониалните изследвания и различните модерни тенденции не трябва да работят в същата посока. Преди да кажете на „младите“ държави какви трябва да бъдат и към какви ценности трябва да се придържат, струва си да си напишете домашното. По-специално, деколонизирайте своя дискурс и наратив! В Украйна през годините на независимост се формира доста сериозна интелектуална и критична опозиция срещу концепциите на „бащата на украинската история” Михайло Грушевски и неговата универсална схема на нашата история. Защо Западът не може да ревизира установените схеми и подходи за тълкуване на миналото? За каква гъвкавост, мобилност и прогресивност говорим тук? Дали проблемът е по-дълбок и сложен и трябва ли да се демонтира цялата система, защото е създадена за Русия и функционира за нея?
Терминът „русистика“, например, използван като определение на познавачите на Русия, е глупост. Русистът е познавач на Киевска Русь, а тя не е Русия. Ясно е, че на всички (слависти, русисти и т.н.) е удобно да изучават Русия и да се хранят от руския бюджет. Те дори не се интересуват, че подобно състояние на нещата, както и подобни възгледи и значения работят за руския имперски, експанзионистичен проект. Но може би руснаците ще бъдат изучавани от русисти? Сега изглежда сложно – става въпрос за традиция, езикови норми и т.н. Все пак всеки език е жив организъм. Ако Руската федерация се разпадне утре, все още ще има въпроси за преразглеждане на много установени към този момент неща. Защо не го направите вече? Освен това термините и определенията, които съществуват днес, са неадекватни. Русистът е едновременно специалист по Русия по времето на покръстването, специалист по историята на Московия и експерт по съвременната Руска федерация. Между другото, княз Данило Галицки***** е коронясан като монарх на Киевска Русь.
Най-важното от „маловажното”
Западните учени не са длъжни да деколонизират възгледите си и да намерят в тях място за Украйна. Също така, ние не сме длъжни да разглеждаме научен труд, който открито играе на полето на руския колониализъм – без значение чие име четем на корицата. Хабермас, Кисинджър…..Кой още друг от съвременните обществени интелектуалци не е имал време да подчертае невежеството си и да говори небивалици за Украйна и руско-украинската война? Истински безпристрастният изследовател няма да бяга от критичния подход и винаги ще търси правилните определения. Още повече, че говорим за „колос на глинени крака”, какъвто е Русия и чиято история е обвита в митове и откровени измислици, а в съвременността се олицетворява с кървав тероризъм, който се опитват да легализират и оправдаят с всички средства.
Има обаче автори, чиито произведения са като тренировъчна площадка за всякакви двуглави чудовища: за непрекъснатостта и приемствеността на руската история, за съществуването на Русия като държава през всички времена, за беззащитни кървави тирани, тероризирани от експанзията на НАТО. Такъв автор изглежда като солиден и авторитетен учен, който борави с доказан и блестящ научен апарат, но е рупор на „руския свят“ и руския колониализъм. Същият облича сако, слага вратовръзка и учи студентите, че Днепър е руска река.
По някаква причина днес си спомних за онова, което преди време каза президентът Зеленски. За онези улици с гладък асфалт, чиито имена нямат значение, както и за паметника на Путин, край който някога Володимир Александрович би искал да си уреди среща с добър човек… Просто искам да се надявам, че и за него има значение как го представят пред неговия американски колега – Владимир или Володимир.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие: Забути про СРСР.Від «какая разніца» до it doesn’t matter, Євген Гулюк, Zahid.net
** it doesn’t matter ( англ. ) – няма значение
*** Преподава в Йейлския университет, Лондонското училище по икономика и Европейския колеж в Брюге. Автор е на книги в областта на най-новата история на Централна Европа и на Холокоста. Превеждан е и на български („Пътят към несвободата” , „Кървави поля”)
****Рюриковичите са династия на князете (а от 1547 г. и царе) на Киевска Рус, по-късно – Московска Рус, Московското княжество, Московското царство. Родоначалникът на династията е легендарен принц на име Рюрик и това обяснява защо династията е наречена с името на основателя й.
*****княз Данило Галицки (1201- 1264) e от династията на Рюриковичите и е княз на Киевска Рус (1253 – 1264), принц на Галиция (1205 – 1264), коронован 1253/1255 г. за първия крал на Галицко-Волинското княжество (1253 – 1264).
Р.Р. Не е без значение как ще се нарича една улица или на кого и какви паметници да се издигат. Оказва се, че от осмислянето на миналото, на мирогледните ориентации и ценности имат нужда не само украинците. Случаят с демонтирането на паметника в Княжевската градина го потвърждава. Затова и преведох за вас тази статия. Защото истината е, че и ние като украинците имаме нужда от преразглеждане на утвърдени исторически конструкти, които продължават да държат във вериги националното ни самочувствие.
https://zaxid.net/statti_tag50974/
