В окупирания Юг на Украйна. Другото лице на войната
Дмитро Рибаков, Zahid.net
Зоната на руска окупация включваше не само териториите на Луганска и Донецка области, но и част от Херсонска област и част от Запорожка област, които образуваха сухопътния коридор между Крим и Донбас, превзети в първите дни на войната. Това е особено болезнено за украинската икономика. Първо, тя загуби контрол над две ключови пристанища на Азовско море – Бердянск и Мариупол, през които минаваше една четвърт от украинския износ на зърно преди войната.
В Мариупол работеха два металургични гиганта: Азовстал и заводът Илич, които произвеждаха една трета от украинската стомана, по-голямата част от която беше изнесена, което през 2021 г. донесе около 5 милиарда долара приходи. Имаше и предприятия от прецизната промишленост, по-специално инсталации за производство на неон – инертен газ, от който критично зависи производството на микропроцесори. Получатели на три четвърти от тези продукти са компании от Тайван, Южна Корея, САЩ, Германия и Холандия. Поради затварянето на още две украински неонови компании, разположени в зоната на ракетната атака в Мариупол и Одеса, световните цени на този компонент на високоточната електроника се увеличиха десетократно. Това вече се отразява не само на себестойността на високотехнологичната индустрия, но и на цените на домакинските уреди.
Каховската ВЕЦ и най-голямата атомна електроцентрала в Европа в Енергодар, Запорожка област, също бяха в зоната на окупацията. В момента руски ядрени учени са на нейна територия. „Те се интересуват от технологията на Westinghouse. През 2015 г. всички наши станции преминаха на американско гориво, което е почти една четвърт по-ефективно от руското“, ми каза специалист от един от украинските институти за ядрени изследвания, пожелал анонимност.
Най-големи щети обаче бяха нанесени на агропромишления потенциал на Украйна. Почти 30% от обработваемата земя на страната се намира в зоната на окупация и военни действия на границата на Харковска, Луганска и Донецка области. Това са известните черноземи, както и огромният селскостопански фонд на Херсонска област, който традиционно осигурява около половината от националното производство на сезонни зеленчуци и плодове и 90% от отглеждането на пъпеши. Дори там, където земите остават под украински контрол, селскостопанската работа е изключително трудна поради хаотичния обстрел с касетъчни боеприпаси. Сеитбата с бронежилетки и каски се превърна във фронт на борбата за хляб на украинските фермери.
Военният комунизъм в действие
Според Министерството на социалната политика на Украйна почти един милион души, заети в селското стопанство в окупационната зона, нямат възможност да обработват земята и да изпращат реколтата в преработвателните предприятия. В допълнение към загубите на пазара има системно грабеж от страна на окупационната администрация.В някои села руската администрация обяви възстановяването на колхозите. През април, когато собственикът на една от фермите отказа да се „присъедини“ към колхоза, позовавайки се на факта, че оборудването е взето назаем и той трябва да изхранва семейството си, бронетранспортьор се приближи до неговия квартал през нощта и стреля по къщата. Фермерът оцеля. За съжаление други протести имаха по-трагични последици.
Местни блогъри многократно са заснели колони от камиони със зърно, които се движат от района на Херсон в посока на Кримския провлак. След това зърното е транспортирано с кораб – според сайта MarineTraffic, до Бейрут и сирийската Латакия. Русия вече е откраднала над милион и половина тона зърно от окупираните територии. Миналата година Украйна е събрала 106 милиона тона зърно, от които страната консумира около 18 милиона тона. Останалите са били предназначени за износ, но транспортирането по море в момента не е възможно. В някои азиатски страни предвоенното укранско зърно представлява до 90% от вноса на този хранителен продукт. Например в Шри Ланка, която вече обяви своята несъстоятелност поради критичното увеличение на цените на храните.
Самото плячкосване доведе до хуманитарна катастрофа в някои окупирани райони. Първо, окупаторите опразват складове и хранителни магазини, а след това „поемат контрола“ върху системата за доставка на лекарства и горива. „Отговорни за това са представители на различни правоохранителни органи, особено ФСБ и Руската гвардия“, каза Сергей Данилов, ръководител на Центъра за близкоизточни изследвания, който следи социално-икономическата ситуация в Херсон. Окупаторите дори не се интересуват от формалното узаконяване на тази кражба. „Живеем по законите на доброто, истината и справедливостта. (…) Вече няма нито украинско, нито руско законодателство, така че ние работим честно и искрено“, обясни моралния императив в техните действия „заместник-началникът на МВР на региона“ Олексий Селиванов, цитиран от портала Украйна.ru, собственост на RT (бивш Russia Today). Пак според „законите на справедливостта“, Владимир Салдо – гаулайтер на Херсонска област, „пое контрола“ върху аптеките (по-специално частните). А в началото на май CNN публикува материал за това, че трактори, сеялки и друга моторизирана техника на компанията „Агротех-Инвест“ в Мелитопол, Запорожка област, внезапно се озоваха в Русия. Оборудване на стойност 5 милиона долара е дистанционно блокирано от производителя американската компания John Deere и не може да бъде пуснато в експлоатация.
Напред към светлото минало
Дори в района на Херсон, където не е имало тежки битки, както в Донбас или близо до Киев, местните жители подчертават промените. „Тези райони реално са в 80-те години на миналия век, когато търговията на дребно беше предимно на улицата. Бизнес практически няма. Малките и средни магазини са доминирани от руски хранителни стоки. Качеството и асортиментът им не удовлетворяват местното население.“- казва Дмитро Полупан, който живееше със семейството си в Гола Пристан до средата на май. „Много хора не купуват руски стоки, които се внасят масово от Крим. Руските правоприлагащи органи се конкурират за тези потоци, особено в нишата на алкохола и цигарите. Тогава местните жители търсят украински продукти, за това пуснаха няколко канала в Telegram“, добавя Данилов.
Някои бензиностанции, ресторанти и кафенета продължават стопанската си дейност, като окупаторите идентифицират неработещи предприятия, след което присвояват техните производствени ресурси и имущество.
„Колапсът на фармацията има признаците на хуманитарна катастрофа. Аптечните складове бяха разграбени почти навсякъде. Гражданите се самоорганизират, осигуряват най-необходимите лекарства на особено нуждаещите се“, казва Тетяна К., координатор на доброволческия щаб в Мелитопол, Запорожка област. От съображения за сигурност тя не съобщава фамилията си. „Лекарствата се продават край пътища и базари, от багажници под жаркото слънце или чрез групите в Telegram. За да подчертаят, че лекарството е с високо качество, продавачите добавят надписи „Украинско“ или „Не Крим“, пише на страницата си във Фейсбук Наталия Ведмедик от Херсон.
Дървени пари**
В окупираната зона все повече се посочват двойни цени на дребно: големите числа са в рубли, по-малките числа до тях са в гривни. Междувременно на пазарите и в сектора на услугите циркулира само украинската гривна, което принуждава руските военни да се редят на дълги опашки в обменните бюра, след като им бъдат изплатени заплатите. В същото време гривната редовно се превежда към банковите карти на пенсионери и държавни служители чрез мрежата на най-голямата украинска банка – PrivatBank, която в края на 2000 г. беше първата финансова институция, която въведе модерно електронно банкиране. „Винаги ще съм благодарен на PrivatBank. Пари могат да се вземат в офисите, въпреки че опашките са невероятни. Когато прекъснахме връзката (с клетъчни оператори, -– ред.), службата за поддръжка на банката намери опция за осигуряване на удостоверяване на транзакции без SMS“, каза жена от Херсон, цитирана от Vedmedyk.
„Критична финансова ситуация се разви в Нова Каховка, където кодовете към сметките на пенсионери и офис служители са попаднали в ръцете на сътрудници и се използват от окупационната администрация за изнудване на гражданите“, казва Сергей Данилов. В същата Нова Каховка гривната остава почти безалтернативно платежно средство, освен долара. Въпреки съобщенията на руските медии за включването на окупираните територии в зоната на рублата от 1 май, обращението на руската валута днес не се потвърждава дори на нивото на малки магазини и бензиностанции, разположени на административната граница с Крим, който от осем години е в зоната на рублата. Поради тази причина руските войници понякога се държат като просяци, тъй като в Херсонска област те нямат възможност да плащат без пари: поради санкции украинските терминали не приемат карти на руски банки. За украинците обаче работят, както обикновено. Поне там, където работи украинският интернет.
„Окупаторите имат явни проблеми с храната, затова непрекъснато се събират на малки групи по базарите, където се опитват да продадат нещо или да обменят за храна. Но никой не ни взема рубли“, каза Сергей Муха, който избяга в Полша през Грузия в началото на юни. Катерина Засуха, родом от Херсон, ми каза, че руските войници често са наемани от фермери да берат пъпеши и ягоди, където им се плаща в гривни.
Няма да можете да избягате
Можете да избягате от окупационната зона в южната част на Украйна по три начина и никой от тях не гарантира, че няма да се окажете в лагер за проникване или просто да изчезнете на един от контролно-пропускателните пунктове, които са инсталирани на всеки километър. Пътят към Николаев – най-популярният маршрут за бягство през март и април – в момента е блокиран поради активните контранастъпателни действия на Въоръжените сили на Украйна. До Запорожие можете да отидете с кола само ако успеете да подкупите руските войници на блокпостовете, като им предложите цигари, алкохол или колбаси. Понякога е достатъчно да заредите предплатените им карти от телефона. „Ако не се получи, ще трябва да чакаме в колите няколко дни, докато депозитът бъде променен на по-договаряем“, каза Сергей Муха. Обикновено хората създават колони от до 200 коли и координират всички дейности чрез Telegram. По пътя споделят гориво, резервни части, лекарства и се грижат за своите съседи. Има и кримски превозвачи, които возят хора до границата с балтийските държави или Грузия за 600 долара на човек. Сега в окупираните територии това са непосилни пари.
Вече няма улични протести, както през март и началото на април. „Хората просто ги хващат и разстрелват. Много активисти изчезнаха или останаха инвалиди, след като бяха изтезавани от ръцете на руски войници, например в Херсон или Нова Каховка. Може само да се гадае какво се случва по селата“, казва Данилов. Учебните заведения в окупираните територии бяха затворени като предпазна мярка. Според Данилов нито един от ректорите на университета не се съгласил да сътрудничи на окупационната администрация. Също така, от 60 директори на училища в Херсон, само двама доброволно прехвърлиха учениците в руската образователна система и въведоха учебници на руски език, пише Наталия Ведмедик. Около град Хеническ, който беше окупиран в първия ден на войната, нито едно училище не е приело руската образователна програма, въпреки че в самия Геническ има такива. „Но това са само директори, а не учители като цяло. Тези, които отказват, са подложени на огромен натиск“, каза Данилов.
Руските медии дори спряха да обявяват провеждането на референдум в южните райони на Украйна в рамките на сценария от 2014 г. в Крим. „Не събраха необходимия брой предатели, за да направят референдум и да го излъчат по телевизията. Те не получиха бизнес подкрепа по време на въвеждането на рубловата зона. Няма помощ при издаване на паспорти. Те дори нямат достатъчно хора, за да фалшифицират референдума“, уверява заместник-председателят на Херсонския областен съвет Юрий Соболевски. След обявяването на опростеното издаване на руски паспорти в Херсон само 23 души са използвали тази услуга – почти изключително градски депутати от проруската ОПЗЖ, казва Катерина Засуча.
Каква е перспективата?
Общата площ на окупираните след 24 февруари Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска области в южната и източната част на Украйна е повече от 55 000 кв км. Заедно с териториите, окупирани през 2014 г., те имат площ, равна на Чехия и Словакия, взети заедно или горе-долу – Австрия и Швейцария, взети заедно.
Украинските власти декларират, че нито едно парче от тази земя няма да остане под окупация, независимо каква ще е цената на въоръжените сили и украинското население. В началото на май, по време на реч в Европейския парламент, президентът Зеленски каза: „Украинското знаме ще се върне там, където трябва да бъде. Ще се върне заедно с нормалния живот, който Русия просто не може да осигури дори в собствената си страна. Този императив остава актуален и до днес.
Прев. от укр.
* Оригинално заглавие на украински – „Поле битви. Український Південь під російською окупацією”, Дмитро Рибаков, Zahid.net
Оригиналният текст е на полски и е публикуван в рамките на проект за сътрудничество между ZAXID.NET и полското списание Nowa Europa Wschodnia, където заглавието на статията е “Pobojowisko. Ukraińskie południe pod rosyjską okupacją”
**авторът прави препратка към времето след Първата световна война, когато в град Мус Джо в Канада са използвали… дървени пари. По това време металът бил рядкост и парите се изработвали от най-достъпните материали, вкл. от дърво. Авторът използва този исторически случай в контекста на недостига в окупираните райони на пари в обращение .
https://zaxid.net/statti_tag50974/
