Или какво се случва с държава, когато една файтонна общност се е впила като кърлеж в съдебната система
Един от основните демократични принципи е „управление на мнозинството”. Да, ама не! През последните четири години сме свидетели на един друг процес – активиране на шумни малцинства(често изпълнители на чужда воля) – особено на едно, чиито намерения, свързани единствено с овладяване на държавата, са прикрити зад също толкова шумно огласявани „демократични” намерения. Като случаят с малката файтонна общност на ПП/ДБ, която като кърлеж се е впила в съдебната система, обзета от страх нейни представители да попаднат под ударите на върховенството на закона.
Спирачки за ПП/ДБ няма. Газенето на Конституцията и на законите вече е „класика”. Не им пука, че нямат съответстваща на претенциите им електорална тежест! Това не им попречи да превърнат Плана за възстановяване в капан за държавата. Че то коя друга държава-членка на ЕС си позволи да саботира сама себе си, вкарвайки законодателна дейност за подриване на правовата държава? Направи го правителството на ПП/ДБ и продължава да го прави, пренебрегвайки основните принципи, върху които функционира демокрацията.
В този контекст България е на път да се самоизключи от членството си в ЕС. Предвид изоставането с Плана за възстановяване и факта, че в момента България не е транспонирала около осемдесет европейски директиви. Само през миналата година бяха заведени срещу нас няколко иска пред Съда на ЕС за неизпълнение на задължения от правото на ЕС. Още един аргумент, че от четири години след „промяната”, държавата ни като членка на ЕС, не само няма капацитет да използва всички възможности, които ни предлага членството, но и да изпълнява задълженията си в срок.
Затова пък „промяната” ни докара омраза и разделение. Всяването на омраза се превърна в инструмент за политическа мобилизация на същото това малцинство, чиято електорална представителност продължава да поражда съмнения. Дефинирането и прокарването на омраза към политическия опонент, неговото необосновано демонизиране, обявеният и необявен „санитарен кордон” около определена политическа сила, вече е удобен начин да се прикриват собствените грехове. Това шумно представляващо себе си малцинство разчита на тази тактика, защото тя отговаря на смисъла на фразата “разделяй и владей”.
Чрез фрагментирането на обществото и отхвърлянето на политическия консенсус, ПП/ДБ се надява да се хомогенизира, сочейки другите с пръст. Изглежда, че само така те се чувстват по-стойностни. Но истината е, че „размахването на пръст” не винаги е продуктивно. Особено ако другите има за какво да сочат теб и зулумите ти. А шумно огласяваните политически лозунги се оказаха само завеса, зад която прозира задкулисното им лицемерие. А и българските граждани вече разбраха, че зад намеренията им, представяни уж за коректни спрямо Конституцията и законите, се прикриват мераци за абсолютна власт и отмъщение.
Когато споменаваме ПП/ДБ, то върви със синонимите демагогия и популизъм. Те много обичат да говорят небивалици в конкуренция с онези, които действително имат с какво да се похвалят. Много е трудно да търсиш баланс между свършено и несвършено, когато нищо не си оставил зад себе си. Затова и в настоящи и в бъдещи преговори за редовно правителство трудно се пресичат точки на общ интерес. Ако ги има….Защото да свързваш смисъла на поредни предсрочни избори с….как да спрем или да сменим Главния прокурор е подигравка с демокрацията. Да подцениш морето от проблеми в дневния ред на обществото е престъпление, което би трябвало да бъде преследвано от закона. Подобно разюздано отношение към непосредствения резултат от парламентарните избори – поемане на отговорност за управлението на държавата, може да бъде определено най-точно като безсрамна игра с волята на народа. За да не кажа – комедия!
Да, случващото се през последните четири години може да мине за комедия, ако не беше с толкова трагични резултати за демокрацията ни и за бъдещето ни като правова държава. Но сега най-актуалният въпрос е дали и кога ще се намери някой, който да разплете и тази финансова бъркотия, която ни натресе един бивш финансов министър-супермен….И ако ме питате дали спирането на Сарафов за главен прокурор, както и изолирането със “санитарен кордон” на Пеевски и на ДПС-НН може да е условие за сформирането на редовно правителство, ще ви отговоря с “не”. Защото нито първото, нито второто са конституционно коректни и в този смисъл са противоконституционни. Не така функционира демокрацията. Те посягат на основния демократичен принцип – разделението на трите власти и тяхната независимост, както и на волята на избирателите, изразена по време на парламентарни избори. Надеждата? Надеждата ми е, че след опустошителния ефект от “промяната”, той неизбежно се обръща като бумеранг и срещу ТЯХ…
