МОЯТ ПОГЛЕД ЗА ЕДИН ЗАКОН

емски указ
Време за четене: 4 минути

На 25 април т.г. след като бяха направени повече от 2000 поправки, Върховната Рада на Украйна одобри новия закон за държавния език. За него гласуваха 278 депутати. Преди дни европейските страни, подкрепени от САЩ, блокираха искането на Русия да се свика среща на Съвета за сигурност на ООН, по въпроса за новия закон за държавния език в Украйна. В подкрепа на руското искане са гласували пет страни, Русия, Китай, ЮАР, Доминиканската република и Екваториална Гвинея. Между другото, същата Екваториална Гвинея, към която ни препращат често българският президент и неговия доскорошен началник на кабинета. Против руското предложения са гласували шест страни – САЩ, Франция, Великобритания, Германия, Полша и Белгия. Четири страни са се въздържали.

Щях да пропусна темата, но на 30 май се навършват 143 години от издавaнето на т.н. Емски указ на Александър II, който въвежда жестоки ограничения за украинския език в Русийската империя. Годината е 1876-та. Този документ е последващ на друго тайно разпореждане за цензуриране на книги, написани на “малорусийски” език, както наричали украинския език в Русия. Споменавам ви този факт, за да ви напомня, че имперските мераци не са от днес. Правният акт на императора забранява дори публичната употреба на украинския език и го поставя извън закона, заедно с националните писатели. Забранено било печатане на книги на украински език, поставянето на театрални спектакли на украински език, организирането на концерти с украински песни преподаването на украински език в началните училища.

Няма да цитирам целия Емски указ, но в него има текстове, които не само украинците знаят, но трябва да е известно и на всички в България, които преди време попаднаха в мрежата на руската хибридна атака, че майчиният език на българите в Украйна е под заплаха. Ще перифразирам онези редове от указа, които дават представа защо все пак се предприемат тези жестоки мерки по отношение на украинския език. В документа като основна причина е посочена ”опасността, идваща от дейността на украинофилите.“ За целта е забранен вестник “Правда”, заради “враждебността му към рускитe нитереси”. Прекратено е издаването на “Киевский Телеграф”, както е и преустановена дейността на Киевския отдел на Императорското географско общество, защото в тях работели “неблагонадеждни хора”. На преследване са подложени и всички “агитатори, опасни за руските интереси”. Всъщност, по мнението на съвременни изследователи на документа, Емският указ не отговаря на наименованието си нито по форма, нито по съдържание. Това са по-скоро препоръки, написани от царедворците и от руските служби, които Александър II само одобрил.

Днес украинците знаят, че руските специални служби, особено след анексията на Крим и продължаващите действия на сепаратистите в Донецка област, застрашават страната им. Въпросът за езика е болезнен, но решаването на проблема е част от укрепването на нацията след разпада на СССР. Общият език е част от разбирането за нация. Макар украинският език да се използва все повече след 1991 г., а още повече след 2014 година и началото на кризата в отношенията с Русия, в страната с близо 45-милионно население, продължава да живее значителна рускоезична общност, съсредоточена в Източна и Южна Украйна. Затова и някои противници на споменатия закон се опитват да го определят като симетричен отговор на някога случилото се. Но все повече украинци отчитат факта, че в лицето на Русия те имат един агресивен съсед и е необходима национална доктрина, която да засегне всички области – политика, икономика, култура, образование…Става въпрос за противопоставяне с всички средства, за да бъде опазена националната идентичност. Новите надежди те свързват със Зе, както наричат Зеленский. Други смятат, че това няма да е достатъчно, защото ще са необходими усилията на целия народ. Още повече, че украинците тачат историята си и помнят как Емският указ обедини патриотите и украинофилите, консолидирани около най-известните писатели от онова време, като Леся Украинка, Михаил Драгоманов, Михаил Коцюбинский и др.

Законът за украинския език не е някаква политическа акция, а акт, който да напомни за идентичността и за ролята на общия език в укрепването на украинската нация. Няма украинец, който да не е наясно, че Русия продължава да ги разглежда като „частью великого российского народа“. И че днешната държавна доктрина на Кремъл не се различава от политиката, водена от династията на Романови. Идеята за великоруския народ и днес е предпоставка за намеса във вътрешните проблеми на съседните бивши съветски републики Берорусия и Украйна. А позицията на Кремъл, изразена неотдавна от говорителката Мария Захарова, че това е закон за принудителна украинизация, звучи най-малкото нелепо.

И като продължение на всичко казано до тук, се питам колко логично могат да ви звучат всички опити да бъде изкривен замисъла от действието на този закон? Определянето на украинския като единствения официален държавен език е не просто мярка срещу руския език. Вие как си представяте, ако в България официалните и държавни документи се отпечатваха освен на български, и на някакъв друг език, така както беше доскоро и в Украйна? Или какво неестествено намирате, ако всички медии, ТВ, филмите, които се излъчват да са задължително дублирани на украински. Обратното, нали не можете да си го представите като действителност, но то си беше така доскоро. Не бяха малко и опитите за настройване на малцинствата, вкл. и на българското, как правата им ще бъдат отнети. Намеси се даже Венецианската комисия. Но истината е, че законът не се прилага за личната комуникация и религиозните служби, а що се отнася до прилагането му по отношение на държавните служители, то е отлагателно за три години. Причината – да има достатъно време за подкрепа в усвояването на украински език в учебни центрове. А и казаното от новия президент Зеленский е успокоително, защото той смята, че хората трябва да бъдат насърчавани, а не принуждавани.

Накрая искам да припомня, че християнството започва да прониква в Киевска Рус през 9 век, като е прието за държавна религия през 988 от великия княз Владимир Велики, който е син на Светослав. За целта са изпратени свещеници и книги от България. Така Киевска Рус става втората славянска държава, в която намира добър прием и се утвърждава глаголицата, а след това и кирилицата. Потвърждава го и „Древноруската Йоакимовска летопис”. В нея е написано също, че покръстителят на Русия Св. княз Владимир приема християнството от българите. В ръкописа четем още, че “българският цар Симеон изпратил в Русия учени йереи (свещеници) и книги”. Знаете ли, че тризъбецът, който днес е част от украинския герб, е всъщност герба на рода Дуло, а днешна Украйна е била и част от землището на старата Голяма България…

error: Свържете се с автора за разрешение!!