БЪЛГАРИЯ, ЕМБАРГОТО* ВЪРХУ РУСКИЯ ГАЗ И ВОЙНАТА

Време за четене: 5 минути

Министрите по въпросите на енергетиката от ЕС се събират днес на извънредна среща. По предварително разпространена информация, на спешно свиканото заседание ще се обсъжда темата с доставките на руски газ и индиректното заплащане в рубли от т.н. неприятелски държави, т.е държавите-членки на ЕС. Не ми е известно дали министрите ще отидат там с категорично изразена позиция на държавите, които те представляват. Подобна информация за мандата на българския министър също не е публична. А би трябвало, особено след като действията на правителството по повод новата схема за изплащане на доставките, предизикаха разнозначни коментари и привлякоха обществения фокус. И не без основания, защото въпреки уверенията, правителството се оказа неподготвено за “мъжествената” позиция, която бе демонcтрирана публично. А вчера бяхме свидетили на разминаването между казанато от министър-председателя и от министъра на енергетиката по време на интервютата им по БТВ, по въпроса дали са знаели за подобно развитие в договорните отношения с Русия и дали е вървяла паралелна подготовка за посрещане на подобно предизвикателство,

Темата за газа бе предизвикана в ЕС и в сегашната й тоналност, заради войната, която Русия води в Украйна. Но на всички ни е ясно, че въпросът за енергозависимостта на държавите-членки на ЕС от руския газ винаги е стоял. Сега се разглежда в контекста на по-бързото прекратяване на войната чрез упражняване на икономически натиск върху държавата-агресор. Между другото, не съществува вариант, при който Путин да се откаже да използва руския газ за провокиране разделение в Европейския съюз и за подриване на единството в него. Вие сами видяхте как реагираха отделните държави. Всяка от тях – водена от различен интерес, но най-вече от националния. Предвид на това, висящо е едно евентуално решение на ЕК за частично, поетапно или пълно ембарго върху руския газ. За това настоява и Украйна. Моето мнение e по-скоро за поетапно, съпроводено с разширяване на диверсивните възможности на всяка държава-членка чрез разнообразяване на източниците. Не мисля, че е диверсификация да получаваш отново руски газ, но чрез посредници. Категорично по-скоро става дума за реализирането на корупционни схеми, зад които прозират задкулисни интереси и …..комисионни за нечий джоб. Повод за точно такова предположение ни даде и българското правителство. Един учебникарски пример как определен личен или корпоративен интерес бе материализиран пред очите на българските граждани.

И все пак, какви са шансовете ЕС да наложи ембарго върху руския газ сега и веднага? Никакви! През годините държавите-членки изпаднаха в такива зависимости от руския износ на газ, че подхождайки реалистично няма начин да го допусна. Към настоящия момент Русия е водещ износител на газ. Тя трябва да бъде извадена от тази й позиция и да я видим редом до другите производители. За целта ЕС трябва да продължи да доизгражда единната газопреносна мрежа с повече диверсивни възможности за всяка от държавите-членки. Без стратегия и обща политика за диверсификация, това няма как да се случи. Част от тази стратегия трябва да е целенасочено инвестиране в газопреносна мрежа. България при управлението на Борисов е добър пример за национална политика. Факт, който прави възможно страната ни в момента да може да осигурява природен газ и от алтернативни източници. Алтернативни означава от други производители, а не отново руски газ – през търговци от приближени до правителството фирми. Подобен подход качва цената за бизнеса и за крайния потребител, която разлика те ще трябва да плащат, за да пълнят джоба на комисионери.

Но да се върнем на темата за ембаргото. Непосредствената задача пред ЕС е какво ЕК трябва да предприеме за преходния период. Eдно от предложенията може да бъде разрешението вносът на руски газ да продължи до есента или дори до зимата. Експерти правят прогнози за приемането на европейски план с поетапно прилагане на ембарго до края на тази година. Но предвид, че целта на подобни действия е засилване на икономическия натиск върху Русия в контекста на по-бързото прекратяване на войната в Украйна, е възможно да се предприемат и по-екстремални мерки. В случая определяща ще е не само експедитивността, но и вземането на незабавни решения за преодоляване на всички последствия за икономиката и потреблението в европейските държави. Да не забравяме, че отказът от руски газ – едновременно в европейсите държави, както и пренасочването им към алтернативни източници, може да доведе и до криза в снабдяването, а оттам – да се отрази и на покачването цената на газа. Става въпрос за паралелни процеси, които ако не бъдат управлявани, може да са с тежки последствия.

Току-що казаното намира потвърждение и в двете посоки – от вето до категоричен отказ от руския газ. Прочетох, че Австрия, Унгария и Словакия оттеглят правото си на вето и прекратяват блокадата. Решаващият фактор беше отказът на Берлин да забави тези процеси, смята немското издание ZDF. В същото време има и друго мнение, че страни като Унгария, Австрия и Словакия, както и Испания, Италия и Гърция блокират въвеждането на ембарго. Това се обяснява със значителната зависимост на Братислава и Будапеща от руските доставки. В същото време страните от Южна Европа се вълнуват от размера на очакваното увеличение на цените на енергията за бизнеса и за гражданите. Обект на много коментари е курса, който следва Германия, която залага на намирането на алтернативни доставчици на газ. По данни на техния министър на икономиката Робърт Хабек, само за осем седмици зависимостта на Берлин била намалена от 35% преди войната на Русия в Украйна до 12% в момента. Не сте забравили, че като реакция на руските действия по признаването на сепаратистките региони в Донецк и Луганск, Германия преосмисли оспорвания проект “Северен поток 2”. Тогава лично Олаф Шолц помоли Министерството на икономиката да предприеме стъпки по замразяване на сертифицирането на газопровода. Очевидно намаляването на зависимостта до посочения преди това размер е резултат от последователни действия по посока на диверсификация на доставките.

Извоюването на независимост от руския газ не може да бъде постигнато с магически замах и с вземането на крайни решения, които не са обезпечени с алтернативна политика по осигуряване на нови източници, както и на допълнителни трасета. Друг подход е предприемането на проучвателни дейности по осигуряване на собствено прозводство на газ. Румъния вече тегли определени обеми от Черно море. Вчера прочетох, че Турция очаква да започне използването на природен газ през следващата година от най-големите находища – 320 млрд куб. м., които бяха открити в Черно море през лятото на 2020 година. Очакванията са през 2023 година да започне използването му за нуждите на турските граждани. Сетих се, че България също започна проучване за газово находище в нашата екватория на Черно море. Изоставихме и темата за шистовия газ, която навремето предизвика много “народни вълнения”, изразяващи се в платено протестиране. Но това е друга тема. А България наистина се нуждае от Стратегия за енергетиката, която да дава решения и на всички нови предизвикателства пред този сектор от националната ни сигурност. И докато това се случи, Народното събрание ще трябва спешно да се произнесе за незабавни мерки по отвоюване на енергийната ни зависимост чрез ефективно използване на българската газопреносна мрежа за осигуряване на природен газ от алтернативни производители. Акцентирам – директно от алетрнативни производители!

Колкото до днешната спешна среща в ЕК на министрите по енергетика, ще изчакаме и отново ще коментираме.

*Ембаргото е забрана за търговия (обикновено внос), налагана спрямо държава или организация с цел оказване на политически натиск върху нея или в защита на собствените интереси. В случая се преследват икономически последствия, засягащи Русия, която трябва да бъде принудена да прекрати агресивната война в Украйна.

error: Свържете се с автора за разрешение!!