В историческото развитие на човечеството винаги се стига до моменти, в които надделява усещането за застой и нужда от промяна. Дори когато става дума само за промяна в манталитета на политиците и в начина на правене на световна политика. Моите първи впечатления, свързани с Макрон бяха за човек, който има претенции да е лидер в търсенето на решения, които се отнасят до настоящето и бъдещето не само на Франция и на Европейския съюз. В този контекст му посветих няколко статии, защото видях в него политик, решен да предизвиква статуквото не само във Франция, но и в международните отношения. Навярно си спомняте неговата реч пред Общото събрание на ООН, когато той защити мултилатерализма и се присъедини към онези, за които това е най-ефикасният начин за справяне с глобалните предизвикателства. Тогава се питах дали ще успее да убеди и останалите във визията си за глобалната роля на ООН в поддържането на баланса в международните отношения. Не закъсня и речта му пред Европейския парламент. В нея той говореше за ЕС като за “нашата Европа”. Като източноевропейка се впечатлих, откривайки нотка на ревниво очертаване на старите граници на Съюза. Явно, Макрон изцяло се беше мобилизирал около това да върне Франция на старото й място. И той добре разбираше, че пред него се очертава шанса да успее, предвид излизането на Великобритания от ЕС.
Макрон показа изключително нетърпение – сякаш искаше да ни убеди по-скоро, че не желае да губи излишно време. Предприе бързи стъпки, които сами по себе си бяха дипломатически ходове – споменатите две речи, участието в Сирия, срещата с Тръмп и с Путин, постоянните му контакти и срещи с Меркел, общата им инициатива за срещата с ръководителите на страните от Западните Балкани. Даже между тях възникнаха и първите разногласия, които мисля че не са само поради “различия в манталитета” на двамата, както ги определи Меркел, нито в “разликите в начина, пo който ти възприемат ролите си”. По-скоро става дума за различни виждания за политики. Спомням си, че сякаш да угоди отрано на “Зелените”, той се обяви за зануляване на вредните емисии до края на 2050 година, което не съвпадна със стратегията на Германия за 95% до края на същата година. Пак в контекста да печели подкрепата на “Зелените”, сформира “Съвет за защита на околната среда” и му възложи нови “зелени” политики.
Тази предизборна последователност и подреденост в действията му нямаше как да не оставят у мен впечатлението, че пътната му карта за печелене на личен международен авторитет и за укрепване лидерската роля на Франция е била подготвяна много отрано. Мисля, че позиционирането на Макрон в международната политика много се различава от начина, по който го правеха европейските политици, чието начало на политическата кариера е свързанo с 90-те години на XX век и които като че ли отказват да бъдат повлияни от новите обстоятелства. Не знам дали те самите го разбират, но продължават да разчитат единствено на “магьосническите” си умения да обещават и да продължават да не обвързват стратегическото мислене с действителното провеждане на реформи. Първите публични изявления на Макрон, свързани с ЕС, бяха за реформи от “върха”. Тази цел той обвърза с нови правила за преодоляването на проблемните места при сегашното функциониране на Съюза. И преди евроизборите беше критичен и не спести истината, че ЕС е бавен и неефективен, бюрократичен, не предоставя всички гаранции за сигурност. Но той беше искрен и по отношение приемането на нови страни–членки, което според него не е възможно в условията на старите правила. Той е за приобщаването на Западните Балкани, но за тяхното реално приемане не било дошло времето.
Няма съмнение, че Макрон е за суверенна и обединена Европа. Защитава либералната демокрация и се обявява срещу национализма и авторитарната власт, т.е. защитава “властта на демокрацията”. Относно европейската сигурност, е за общи сили за намеса, общ военен бюджет, обща доктрина за действия, обща разузнавателна служба, европейска антитерористична прокуратура, общи служби за гражданска защита и защита на европейските граници. Направи предложения и във връзка с управлението на европейските финанси – силно политическо ръководство, общ министър и засилен парламентарен контрол. Той е за собствен европейски бюджет за общи инвестиции и гарантиране на стабилността при икономически кризи. В концепцията му се отделя място на дигиталната революция. Според него, е спешно изработването на пътна карта за цялостно реформиране на еврозоната. По всичко личеше, че идеите на Макрон са насочени към засилване на европейския суверинитет.
Но евроизборите минаха и партията на Марин льо Пен изпревари “Република напред!” на Макрон. Двете партии ще имат по 23 депутати а след напускането на Великобритания, “Национален сбор” ще добави още един депутат. В същото време движението на „жълтите жилетки” не се е отказало от протестните си действия. Но сега умът на Макрон е зает с евентуалното разпределение на високите постове в ЕП. Още преди изборите той даде заявка за центристка ориентация в ЕП, имайки предвид АЛДЕ. Тогава той се опита да привлече и “Зелените” за евентуална центристка коалиция. Аз не случайно споменах за предизборната му активност, свързана с околната среда. Да не забравяме, че “Зелените” добавиха още 20 евродепутати към досегашните си. Междувременно Макрон проведе среща и с Педро Санчес, който спечели най-много гласове в Испания. Политическите совалки на френския президент не бяха случайни, защото целта му е да сформира едно по-голямо мнозинство, в което да включи повече центристи, за да отнеме водещата роля на досегашното мнозинство на ЕНП и ПЕС.
Вече стана публично известно, че съществуват разногласия, относно принципа за заемане и разпределение на високите постове в ЕС. Еманюел Макрон отхвърля системата на шпиценкандидати и търси съмишленици за разбирането си, че трябва да се излезе “отвъд партийните линии”. В същото време Меркел казва, че трябва да се спази “принципа на реалността” – резултатите от евроизборите да са водещи. По публикациите и по изявления на българските евродепутати от ГЕРБ, ми става ясно, че Макрон и либералите се опитват да наложат свои интепретации на изискванията към личностите за високите постове и настояват за алтернатива на Вебер, който е кандидата на ЕНП – партията с най-много депутатски места. Нещата не изглеждат много лесни за постигане на консенсусно решение, защото има настояване и от страна на лидерите от източноевропейските страни-членки за баланс на географския принцип при разпределение на важните постове, тъй като той до голяма степен не беше спазен през отминалият мандат.
“Зелен” ли е Макрон?”, влагайки в определението неговото преносно значение. Ще ви отговоря с въпрос: ”А дали френският президент не си е наумил да изпълни със съдържание българската фраза “Аз паля, аз жаря”, т.е. за всичко искам да се слуша и изпълнява моята воля, от мене зависи всичко… И ако е така, ще му го позволят ли? Ще видим.
