ЕДНА РЕЗОЛЮЦИЯ ЗА ПАРТИЙНА ПРОПАГАНДА

резолюция за партийна пропаганда
Време за четене: 5 минути

След като коалицията от социалисти, зeлени и либерали отхвърли поправките, отнасящи се до пРезидента Радев, неговите съветници, обвинени в длъжностни престъпления и притежание на незаконно придобити документи с класифицирана информация, шпионските скандали с изгонените руски дипломати, финансирането на протеста от обвиняем в 19 престъпления, отпадане на МСП за България, както и текста за Истанбулската конвенция, признаване на “македонско малцинство” и още текстове нямащи нищо общо с корупцията и с върховенството на закона, резолюцията бе гласувана с 358 гласа „за“, 277 „против“ и 56 „въздържали се“. Разликата между гласувалите за резолюцията и тези, които са били против и въздържали се, е само 25 гласа от които 6 са били на български евродепутати: 5 социалисти и Радан Кънев („Демократична България“). Тримата представители на ДПС в либералната група са се въздържали. Този резултат няма как да ни изненада, имайки предвид ляво-либералния комплот в ЕП, който разчита на негативния репутационен ефект върху правителството и България. Но най-важният резултат за българите е, че тази резолюция потвтърди идейния характер на настоящите протести и така бе разбит мита, че били десни, а всъщност искането им е единствено и е политическо – оставка на правителството и на главния прокурор.

От ЕНП категорично обявиха, че не подкрепят декларацията, отбелязвайки, че някои парламентарни групи са превърнали документа в партиен инструмент. „Този текст e неточен, неподплатен в някои отношения и някои от точките почти нямат нищо общо с наболелите проблеми. В текста се призовава за продължаване на механизма за сътрудничество и проверка, въпреки индикациите на Комисията, че България може да бъде извадена от него на базата на постигнатия напредък“, се казва в изявлението на Естебан Гонсалеc – заместник на парламентарната група. Всъщност подкрепата на десницата – на ЕНП и на консерваторите, има по-голяма тежест от лъжите в резолюцията. Тази подкрепа е обективна и е признание за европейското правителство на премиера Бойко Борисов. Истината е, че в ЕС добре знаят – не е България държавата, която се отклонява от европейската посока. През последните десет години страната следва европейските правила, свързвайки усвояването на европейските финансови средства с върховенството на закона и недопускането на корупционните практики. Затова и до сега не сме имали проблеми с контрола, упражняван от ОЛАФ и от Европейската сметна палата, като изключим няколко отделни случая, на които българските разследващи органи реагираха веднага. Колкото до усещането на българските граждани за 80% корупция, в същото време се пропуска факта, че осреднената стойност за целия ЕС e 71%. Това ни поставя на 15-то място в европейската класация и съвсем не означава че сме първи по усещането за корупция в ЕС. Поради това има какво да ни разкажат и многознайковците от ляво-либералния спектър на ЕП. Бих ги посъветвала да са коректни по отношение на техните държави и нека не използват един забравен, отдавна разобличен и отхвърлен в България “метод на социалистическия реализъм”….

При запознаване с гласувания текст ни става още по-ясно, че въпросната резолюция е един коминтерновски пасквил, чийто текст е привнесен директно от „жълти“ медии, Бабикански сайтове, доноси на НПО-та и поръчкови публикации. Резолюцията съдържа и текстове, които нямат никаква връзка с корупцията и с върховенството на закона. Оказва се, че за нейните автори истината и фактите нямат никакво значение и затварят очите си за българския напредък, водени от партиен интерес и превръщайки я в ресурс за антиправителствена и за антибългарска пропаганда. Но кажете ми, кога комунистите са си служели с факти, освен с внушения, спекулации, лъжи и …обещания. Водещото в случая е подронване устоите на демокрацията и на правовата държава в България, като така очакванията са да бъде подпомогната вътрешната тройна коалиция БСП-ДПС-ДБ в нейните мераци да свали проевропейското правителство на Бойко Борисов по незаконен начин чрез улицата и с политически натиск от лявата коалиция в ЕП. Пасквил, който обедини леви, крайно леви, либерали и зелени в ЕП, за да се намеси директно в предизборната кампания в България. Целта – управлението на държавата ни бъде представено изкривено, а истината за действителността – обърната. Едно позорна инициатива на екипа Кънев-Йончева, на три антибългарски партии и на ляво-либералната част в ЕП!

По определението на евродепутата Александър Йорданов тази резолюция е „пропаганден партиен документ, чието съдържание е в противоречие с Годишния доклад на Европейската комисия… Един боклук, в който клеветите и лъжите са дружки”. И действително, след като прочетете въпросния текст, непременно ще ви се наложи да си зададете въпроса как може да се злоупотребява така с истината и с ЕП, използвайки резолюцията като инструмент за очерняне на демокрацията в България. И наистина, пропускайки преамбюла, ще попаднете в действителност, разпознаваемо описана с почерка на българсски евродепутати, изпратени в ЕП с доверие, дадено им от български граждани, за да защитават …..националния ни интерес. Затова някой ще трябва да им напомни на тези безродници, че българският народ не прощава на “герои” като тях, които заради тяснопартийни интереси са готови да очернят името на България. А що се отнася до подкрепата им за легитимиране на ОМO „Илинден“, която има претенции за „македонско малцинство“ и за автономия на Пиринско, това е най-голямото национално предателство. То ни напомни за политиката на БКП, която принуждаваше насила българите в този край на България да се пишат „македонци“. Един кървав период, който може да бъде сравнен по аналогия единствено с насилственото отнемане на християнската вяра по време на османското робство и на смяната на имената по времето на тоталитарния режим на Живков.

Ще ми се да ви припомня казаното от евродепутата Андрей Ковачев: ”Цялата резолюция е излишна. Продукт е на едностранна пропаганда на леви, крайно леви, либерали и зелени. Тя не е законодателен акт и няма последствия от правен характер.” За нас е важна оценката на ЕК в публикувания преди дни Годишен доклад за върховенството на закона и правото в държавите-членки. В частта за България той е обективен и положителен. Препоръките в него, направени на базата на обстойни проверки и при прилагане на европейските механизими за контрол, са отправни за действията по-нататък на българското правителство. В подкрепа на това ни разбиране страната ни сама настоява и поиска да е една от първите пет държави, в които по азбучен ред да започне проверка по спазване върховенството на закона и правото. Колкото до тази резолюция, без никакво съмнение, тя е един коминтерновски комплот за очерняне на България. Но тя е и доказателство в какво може да се превърне Европейския парламент в този му мандат, ако в него продължат да надделяват клеветите и лъжите, а политическият морал и професионалната обективност, прокламирани като ценности, бъдат потъпквани. Всъщност тази резолюция ни направи свидетели на партизанлък, познат ни от българската политика. А ЕП бе използван като инструмент за партийна пропаганда и за пряка намеса в предизборната битка в една от държавите-членки. Този факт може единствено да захранва евроскептицизма – и то не само на българските граждани.

Предизборно време е. Коминтернът, олицетворяван от лявата половина на ЕП гласува резолюцията, която препотвърди, че в политиката моралът е дефицит. Разбрахме също, че в Европейския парламент могат да попаднат всякакви граждани на Европа, и как не всички са достойни да се наричат европейски политици. Оказа се, че за много от тях върховенство на закона и правото е едно лицемерие, щом истината за тях няма значение. Иначе как да си обясним, че клеветите и лъжите може да са източник за текст на европейска резолюция? За разлика от ЕК, ЕП не разполага с механизими за проверка и контрол и затова за нас е миродавен Годишния доклад за върховенството на закона и правото. А какво след тази резолюция? Да продължим, разчитайки на българската решимост не просто да оцеляваме, а да градим и надграждаме постигнатото. И няма нужда да убеждаваме някого в нашите намерения и в това от кои надеждни ценности ще се ръководим, защото точно чрез тях през последните десет години се превърнахме в жизнена част от голямата общност на ЕС. И след като изминахме дълъг и труден път, повечето от нас трябва да са разбрали колко важно е всеки българин да има лична стратегия за живота си, а не да чака държавата да го осинови, както винаги са му обещавали комунистите. Резолюцията е добър повод да помислим и върху това. Но също и дали, и колко да вярваме и да разчитаме на политиците. Aко все пак решим да им повярваме – на кого от тях? И внимавайте, защото от днес започва едно предизборно говорене по студиата….

error: Свържете се с автора за разрешение!!