Руската пропаганда е инструмент на другата война – информационната
В много от моите публикации – авторски и преводни, по темата за войната на Русия в Украйна съм акцентирала на руската пропаганда като на инструмент, който Кремъл използва в една друга война – информационната. Аз имам много преки впечатления от времето преди войната, когато Русия години наред водеше систематично информационна война срещу Украйна. Руската пропаганда търсеше и се целеше в най-уязвимите места на украинската идентичност, за да прилага агресивните си подходи за печелене на лоялен „електорат“ сред рускоезичната част на украинския народ. Кремъл спонсорираше свои медии, политици и политически партии. Активно пропагандираше през ТВ канали и сайтове „руския свят“.
Готвейки се за война срещу съседите, Москва засилваше пропагандата срещу Украйна и в самата Русия, пълнейки новините и блок предаванията с антиговорене срещу бившата съветска република. Много преди 2014-та година се говореше за „нацистите“, „фашистите“ и „бандеровците“, които живеят там. И това добре се знаеше в Украйна. След 1991 година различните украински правителства имаха нееднакво отношение към руската пропагандна политика. Темата се повдигаше и затихваше – всичко зависеше от „лоялността” на политическата сила, която беше на власт в Украйна. А когато през 2014-та година Украйна заяви, че избира проевропейски път на развитие, а не „митническия съюз“ с Русия, пропагандната машина на Кремъл рязко промени оборотите, с които бълваше познатата лексика. И за украинците отново се заговори като за „нацисти“, участниците в революцията бяха наричани „маргинална хунта“, а смяната на властта – държавен преврат. Подобна манипулация имаше за цел да покаже Украйна в очите на поданиците на Путин, за които тя трябва да е „пропаднала държава“, враг на руснаците.
Кремъл търсеше съмишленици и в самата Украйна. През 2014 година бяха нарочно провокирани проруски митинги в Донбас. Разчиташе се на военни формирования, които трябваше да провокират конфликти между украинци, които дотогава живееха заедно и мирно. Това прерастваше във фон за разгръщане на една по-широка пропагандна война как рускоговорящите от Източна Украйна са заплашвани и дискриминирани. На ход бяха измислени истории, в които главните герои са „украинските нацисти”. Разбира се, че този наратив има две цели – предназначен е както за вътрешна употреба, т.е. за руската аудитория, така и за подклаждане на конфликти в самото украинско общество. Кремъл свърши много работа, за да убеди самите руснаци, че „украинците се бият помежду си” и Русия иска да изпълни „хуманитарния” си дълг и да им помогне да се разберат. Разбира се, че ставаше дума за подготовката на бъдеща окупация на части от Украйна, респ. на Крим. И Кремъл успя с Крим. Последва ЛНР/ ДНР…. Признаването на самообявилите се сепаратистки области Донецк и Луганск е грубо нарушение на териториалната цялост на Украйна. Този акт беше нарушение на международния правов ред. Същият ден написах, че за съжаление, този акт може да бъде повод за нов военен конфликт. И това се случи само след три дни – Русия нахлу в Украйна.
Всъщност от 2021 година ситуацията се беше обострила. В Украйна първо някои политически анализатори заговориха, че руското правителство е във фаза да търси претекст за нахлуване и за война. Даже в някои предавания на руски ТВ тази възможност се поднасяше в ироничен контекст. До Украйна достигаха слухове, че Кремъл се готви да превземе Киев за 2-3 дни. Спомняте си, че на 24 февруари 2022 година Путин направи изявление за началото на „специална военна операция“ в Донбас. След няколко часа бе съобщено, че в много украински градове се чуват експлозии. А руските пропагандисти започнаха да обясняват на гражданите на Руската федерация какво е „денацификация“ и „демилитаризация“. Зад тези две понятия руската пропаганда побърза да оправдае началото на агресията срещу независима Украйна, правейки внушения как руската армия щяла да освобождава рускоговорящите украинци. Това вървеше и с припомняне на темата “Украйна бомбардирала Донбас”.
Днес, една година по-късно констатираме, че пропагандната риторика e претърпяла промени, но сюжетната линия бе запазена и тя бе потвърдена тези дни в речта на Путин – Русия не била започнала тази война, а само се е намесила, за да я спре. Това изявление е в потвърждение на казаното от мен по-горе, отнасящо се до тактиката и подготовката за агресивното нахлуване в Украйна. Нещо повече – риториката на Кремъл запази реакционния си характер, особено след като стана ясно, че Украйна няма никакво намерение да отстъпва части от суверенната си територия. Фактът, че в тази война Украйна и украинският народ не са сами, а напротив – страната получава хуманитарна, финансова и военна помощ от ЕС, НАТО и САЩ, се трансформираше в пропаганда с конотация срещу тях. В този контекст Кремъл я пренасочи агресивно и срещу партньорите и съюзниците на Киев, обявявайки ги за неприятелски. Същото бе отношението й и към вътрешната съпротива. И защото се страхува от нея, гледа винаги да я изпревари като пресече всякакви опити за смяна на системата. Кремъл действа винаги така.
През тази една година Кремъл продължи да милитаризира руснаците – чрез нагласите им за търсене на „историческа справедливост“. Захранването на „руския дух” чрез посочването на врага в лицето на съюзниците на Украйна е постигнало почти размерите на легенди за заплахата, свързана с тях и как те се готвят да нападнат Русия. Подобно поведение за моето поколение звучи много познато и ни напомня годините на „Желязната завеса”. В същото време експерти не крият, че Кремъл не губи надежда – да може през някои европейски лидери, Украйна да бъде принудена да капитулира като се откаже от незаконно окупираните от Русия територии. Истината е, че поне засега няма измежду европейските лидери такива, чрез които Кремъл да постигне това си очакване, въпреки публично намекване за опити да се повлияе на Киев. Затова Русия се опитва да компенсира слабата си позиция чрез пропагандната си политика, представяща една алтернативна реалност, прикриваща истината за водената от нея престъпна и агресивна война. Ужасите в Буча, Ирпен и Гостомел ще останат завинаги записани в най-ужасните страници от историята на Европа. Името „Буча“ трябва да стане толкова ясно за света, колкото „Холокост“,“Аушвиц“ и „Бабин Яр“. Защото и Буча, Ирпен и Гостомел са доказателство, че прословутият „Русский мир“ оставя след себе си само изтребление и смърт.
Не бих искала да пропусна още един важен акцент от руската пропаганда – да укрепва влиянието в държавите от бившия Източен блок. Още от времето на Съветския съюз, Русия не се отказа да поддържа отношения, изградени върху базата на зависимостите. Имперските й амбиции винаги следват нейния дневен ред, а той е свързан с геополитиката на завладяването, c дезинформацията, разпространението на фалшиви новини и …със заробването на чужди души. Известно е, че Кремъл редовно организира дезинформационни кампании, използвайки посредничеството и на русофилски настроени политически представители в отделните държави. А изкривяването на истината за войната срещу Украйна e една от последните. Всички знаем как стартира тази война и колко неподготвени бяха в началото европейските лидери, за да реагират адекватно на подобна агресия. Някои от тях до последно не вярваха, че това може да се случи или че се случва. В една от моите статии аз цитирах едно изявление на Борис Джонсън, в което той споделяше объркването в реакциите на европейските лидери. Допускам го, защото след почти седемдесет и пет години мир, Европа се оказа с война в сърцето…. Пълномащабна война. Война, която се проточва, докато украинският народ губи синове, дъщери, бащи, майки….
Но украинският народ знае за какво се бори. За свободата и независимостта, за бъдещето на децата си. За демокрацията, която благодарение на смелостта на украинците, придоби ново измерение – на солидарност в името на мира. А както ще чуете от много украинци – „войната срещу агресора за нас е мир”. И са готови за него да дадат живота си. Докато Кремъл все така не спира да харчи пари за пропаганда, печелейки от търговията с петрол и газ.
А Земята все така ще продължи да се върти…..
